Определение № 401 от 18.08.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. Монтана, 18.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500250 по описа за 2023 година

Производството с правно основание чл. 274,ал.1,т.1 ГПК е образувано по жалба на Д. М. от гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат Б. З. определение на МРС № 836 от 21.06.2023г., постановено по гр.дело № 263/2023г. по описа му В ЧАСТТА, с която съдът е оставил без разглеждане и прекратил частично производството по делото по отношение на предявения установителе иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26,ал.1, предл.2 и ал.2, предл.1 от ЗЗД, поради недопустимост.

Твърди се в жалбата, че определението за прекратяване производството е неправилно с доводи, че съдът неправилно е приел, че ищцата няма правен интерес от водене на установителен иск с предмет нищожност на договорна клауза. Изложени са твърдения, че предявеният иск е по своята правна същност и конститутивен такъв - за обявяване недействителност на договорни клаузи по договор, сключен с потребител. Правният интерес произтича от самото качество на ищцата на страна по договор, при съмнения за действителността на който, правното й положение е смутено. Следователно всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е допустим процесуален способ за предявяване нищожност на договора респ. на отделни негови клаузи и релевиране на последиците на този вид начална недействителност. Щом законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност, на още по -голямо основание следва да се признае правен интерес от иска на която и да е от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка, която не поражда никакви правни последици, като това се установи по съдебен ред./ Определение № 362 от 7.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1046/2017 г., I т. о., ТК /. Твърди също така, че е предявен и осъдителен иск за връщане на даденото по договора, поради отпадане на основанието за това. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за 1 продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С.К. ООД , при надлежно връчен препис от жалбата, не взема становище.

Окръжен съд Монтана , като разгледа приложеното гр.дело № 263/2023г. по описа на МРС , предвид твърденията на жалбоподателя и въз основа на закона , приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока предвиден в закона, при наличие на правен интерес от отмяна на определението , с което е прекратено производството по иска за установяване нищожност на договорна клауза по потребителски договор, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Видно от исковата молба ищцата е изложила съображения за сключен на 21.03.2019 г. Между нея и ответника С. К. ООД договор за паричен заем, с който е договорено осигуряване на обезпечение ,а при неизпълнение на това задължение – заплащане от ищцата неустойка в размер на 400 лева. Изложени за твърдения, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на материалния закон – ЗПК , както и на добрите нрави, сключена при заобикаляне на закона с изложени в тази насока съображения. Наведени са и доводи за неравноправния характер на тази клауза , обуславящ нищожността й по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, като са изложени обстоятелства, обуславящи нищожност на целия договор за кредит. При поддържаните фактически твърдения е поискано от съда да признае за установено в отношенията между страните, че клаузата в процесния договор за заплащане неустойка е нищожна, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата 50 лева, частичен иск от 400 лева, представляващи недължимо платени от нея суми по договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва от датата на исковата молба.

С обжалваното определение първостепенният съд е прекратил производството по предявения установителния иск, като е приел същия за недопустим за разглеждане, поради липса на правен интерес от воденото му, поради това, че ищцата е заявила в исковата си молба възражение за нищожност на целия договор за потребителски кредит, а съдът е и задължен служебно да следи за валидността на договора и отделните му клаузи, както и относно наличието в него на неравноправни клаузи, съгласно чл. 7, ал.3 ГПК.

Така постановеното определение е неправилно , като съображенията на въззивния съд за това са следните:

Принципно вярно е разбирането на първостепенният съд, че наличието на правен интерес от търсената защита с предявяване на установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка , за наличието на която съдът е задължен да следи служебно и липсата й обуславя и недопустимост на производството . Преценката налице ли е правен интерес от иска е обусловена от твърденията на ищеца, че правният спор засяга негови съществуващи права и зависи не само от това налице ли е възможността за предявяване на друг иск , но и от характера на спорното право.

Правният интерес е обусловен от установяване на целения с предявения иск резултат, 2 насочен към правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото, който при положително решение би рефлектирал върху правната сфера на ищеца. По смисъла на нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки, който има интерес от установяване на действителното положение, има право да предяви установителен иск. В случая ищцата твърди, че е страна по сключен потребителски договор, като за нея е налице правен интерес да установи със сила на присъдено нещо нищожност на договорната клауза за заплащане на неустойка при надлежно твърдение, че въз основа на тази клауза ответникът е получил без основание плащане на сумата 400 лева, за връщане на част от която е предявен и обусловен иск по чл. 55,ал.1,пр.първо ЗЗД.

Несъмнено защитата на ищеца чрез предявяване на иск ще установи действителността на договорната клауза със сила на присъдено нещо и ще създаде безспорност в отношенията между страните , като право на ищеца е да прецени дали ще защити правата си чрез иск или възражение.

В случая ищцата е предявила иск за установяване нищожност на договорна клауза, за воденото на който е налице правен интерес за установяване със сила на присъдено нещо действителността на клаузата от процесния договор за заплащане на неустойка. Наличието на възражения за нищожност на целия договор за паричен заем, както и служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи в потребителски договор не обуславят отпадане на правния интерес от защита чрез предявяване на иск, като в случая е предявен и осъдителен иск, основателността на който е обусловена от изхода на спора по установителния иск.

Предвид гореизложеното определението на МРС се явява неправилно и следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за продължаване съдопроизводствените действия .

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящето производство е неоснователно . Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по отговорността за разноски само ако с акт си приключва делото в съответната инстанция, т. е. с постановяване на определение за прекратяване на делото или решение по съществото на правния спор. В случая делото се връща на първостепенния съд за продължаване съдопроизводствените действия, като отговорността на страните за направените по воденото му разноски ще се разпредели по реда на чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на Районен съд Монтана № 836 от 21.06.2023г., постановено по гр.дело № 263/2023г. по описа му В ЧАСТТА, с която съдът е оставил без разглеждане и прекратил частично производството по делото по отношение на предявения установителе иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26,ал.1, предл.2 и ал.2, предл.1 от ЗЗД, поради недопустимост като НЕПРАВИЛНО И ВРЪЩА делото на същия 3 съд за продължаване съдопроизводствените действия .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4