Решение № 1101 от 05.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. Бургас, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252120102957 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод по искова молба вх. № ** г. на „МК ИНВЕСТИЦИИ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Б***, представлявано от управителя А. М., чрез адв. М. Х. от САК, срещу Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща подлежаща на връщане заета сума по договор за заем между страните от 26.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на иска – 23.04.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 3500 лева, представляваща договорно възнаграждение по индивидуализирания договор за заем за периода от 29.03.2018 г. до 29.03.2023 г.; както и сумата от 5537,98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 29.03.2023 г. до 23.04.2025 г. Претендират се съдебни разноски, вкл. в производство по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № *** г. по описа на БРС.

Посочва се, че страните сключили договор за паричен заем на 26.03.2018 г., на основание който ищецът предоставил по банков път на ответника сума в размер на 20 000 лева на 29.03.2018 г., и по силата на който ответникът се задължил да върне заемната сума в срок до 5 години от датата на получаването , ведно с възнаграждение за ползването в размер на 3,5 % годишна лихва. С оглед неизпълнението на ответника в срок се породил интереса за ищеца от предявяване на настоящите искове, вкл. за обезщетение забавата, считано от датата на крайния падеж по договора до депозиране на исковата молба. Към исковата молба са представени писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

Ищцовото дружество не изпраща представител в проведените по делото съдебни 1 заседания. Депозира писмена молба вх. № *** г., с която поддържа исковата молба, която пояснява, като заявява, че е изпълнил по договора на трето овластено от ответника лице, а именно „АТГ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ****, в което К. е съдружник и на което е бил управител към датата на сключване на договора за заем. Прилага справка по партидата на „АТГ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК **** в ТРРБ и списък на разноските, които претендира.

Ответникът не се явява в открито съдебно заседание, не изпраща представител и не депозира писмени изявления по делото.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за връщане на дадена в заем парична сума и заплащане на уговореното възнаграждение за ползването , както и лихва за забава за периода от падежа – 29.03.2023 г. до 23.04.2025 г., при което в тежест на ищцовото дружество е възложено доказването на следните правопораждащи факти: наличието на облигационна връзка с ответника по срочен договор за заем от 26.03.2018 г.; реалното предаване на ответника на сумата от 20 000 лева в заем на 29.03.2018 г., вкл. чрез изпълнение на трето овластено от него лице; постигнатата уговорка за връщане на заемната сума от ответника в срок от 5 години от датата на предаването на сумата; постигнатата уговорка за ползването на заетата сума да се дължи годишна лихва от 3,5 %, размера на задълженията на ответника по договора за заем.

Съгласно чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД заемът за потребление е договор, с който едно лице /заемодател/ предоставя на друго лице /заемател/ в собственост заместими вещи или пари, които заемателят се задължава да върне от същия вид, количество и качество на уговорения срок или в месечен срок след писмената покана, като заплати възнаградителна лихва само, ако е писмено уговорено. Касае се до реален договор, като писмената му форма не е за валидност, а за доказването му. Той се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на обещаната сума.

Същевременно, съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗЗД, изпълнението на задължението /предаването на заемната сума/ трябва да бъде направено на кредитора-заемател или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако заемателят го е потвърдил или се е възползувал от него.

В настоящия случай и при пасивно процесуално поведение на ответника, по делото не е спорно, че страните са сключили договор за паричен заем на 26.03.2018 г., обективиран в писмена форма, съгласно който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника, чрез банков превод, сумата от 20 000 лева, а ответникът се е задължил да върне заетата парична сума в срок от 5 години, считано от датата на получаването , ведно с годишна лихва в размер на 3,5 %. Съдържанието на постигнатите уговорки се установява в цялост от представения от ищеца и неоспорен от ответника договор /л. 7 от делото/.

За установяване реалното предаване на сумата от 20 000 лева ищецът представя банково извлечение за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. по сметката си при банка „ДСК“ ЕАД /л. 6 от делото/, съгласно което е отразен превод от 29.03.2018 г. на сумата от 20 000 лева по сметка с посочен титуляр „АТГ ИНВЕСТИЦИИ“ ООД и с основание 2

„по договор за кредит“. Няма спор по делото, че неправилно изписаният в нареждането по справка получател на сумата от 20 000 лева е всъщност „АТГ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК **** – свързано с ответника юридическо лице, на което К. се явява съсобственик и управител. Тези обстоятелства се установяват и при справка с ТРРБ /л. 38-39 от делото/, вкл. че в регистъра не фигурира търговец с фирмено наименование „АТГ ИНВЕСТИЦИИ“. Същевременно, по делото не се оспорва твърдението на ищеца, че свързаното с ответника трето лице „АТГ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК **** е било изрично посочено от заемателя, респ. надлежно овластено от него, да получи изпълнение по процесния договор.

В обобщение на извършения анализ на доказателствата, съдът намира, че ищцовото дружество проведе успешно пълно и главно доказване на разпределените му в тежест правопораждащи факти относно предаване в заем за потребление на ответника, чрез овластено от него трето лице, на сумата от 20 000 лева на 29.03.2018 г. и при уговорка за връщането в срок от 5 години при договорена годишна лихва от 3,5 %. Доколкото по делото не бяха представени доказателства от ответната страна за погасяване на задължението в или след срока на договора, главните искови претенции следва да бъде уважени в цялост, като основателни. След извършени математически действия по умножаване и събиране, съдът достигна до извод, че претенцията за възнаградителна лихва се явява доказана по размер, доколкото определяемата годишна лихва по договора в размер на 3,5 % от главницата за период от 5 години възлиза на сумата от 3500 лева.

Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава върху главницата от 20 000 лева, съдът приема същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за плащане на дължимата сума от ответника и начислената лихва касае период на забава от датата на падежа до 29.04.2025 г. След извършени от съда математически действия, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с интернет адрес https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html установи, че претендираната мораторна лихва е основателна и по размер, предвид което следва да бъде присъдена вцялост.

Като последица от уважаване на главната претенция за сумата от 20 000 лева, в полза на ищеца следва да се присъди и заявената законна лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 4661,52 лева включващи заплатена държавна такса – 1161,52 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 2200 лева, както и разноски в производство по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. № *** г. по описа на БРС /съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ – заплатено адвокатско възнаграждение – 1300 лева.

На основание чл. 12 и чл. 13 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, приетите за основателни парични вземания следва да бъдат служебно превалутирани от съда с настоящото решение и съгласно Фиксираните валутни курсове за валутите на държавите от еврозоната към еврото на БНБ – 1,95583 лева за 1 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „МК ИНВЕСТИЦИИ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Б***, представлявано от управителя А. М., сумата от 10 225,84 /десет хиляди, двеста двадесет и пет евро и осемдесет и четири евроцента/ евро /еквивалента на 20 000 лева/, предсталяваща подлежаща на връщане заета сума по сключен между страните договор /заем за потребление/ от 26.03.2018 г., реално предадена на заемателяответник на 29.03.2018 г., със срок от 5 /пет/ години; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.04.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 1789,52 /хиляда седемстотин осемдесет и девет евро и петдесет и два евроцента/ евро /еквивалента на 3500 лева/, представляваща договорно възнаграждение по индивидуализирания договор за заем за периода от 29.03.2018 г. до 29.03.2023 г.; както и сумата от 2831,52 /две хиляди, осемстотин тридесет и едно евро и петдесет и два евроцента/ евро /еквивалента на 5537,98 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 20 000 лева за периода от 29.03.2023 г. до 23.04.2025 г.

ОСЪЖДА Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н*****, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, да заплати на „МК ИНВЕСТИЦИИ“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 2383,40 /две хиляди, триста осемдесет и три евро и четиридесет евроцента/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция и в производство по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. № *** г. по описа на БРС.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната заявена от ищеца банкова сметка: банка „ДСК“ АД, IBAN: ********************, титуляр: „МК ИНВЕСТИЦИИ“ ЕООД.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4