Решение № 37 от 16.02.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Свиленград, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100793 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК искове с правно основание чл. 538 от ТЗ, за установяване вземането по процесната запис на заповед.

Производството е образувано по искова молба от Г. Х. Г., ЕГН ********** срещу Н.

В. К., с ЕГН **********, за установяване, че Н. В. К. дължи на Г. Х. Г. сумата от 1738.39 евро (3400 лева), представляваща вземане по запис на заповед от 22.05.2023 г. с падеж 30.06.2023 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е образувано ч.гр. дело № 1262 от 2025 г., по описа на РС-Димитровград, по което съдът е издал заповед за изпълнение на основание чл.

410 от ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК Н. В. К. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че не е получил плащане от ответника по издадената от последния запис на заповед. Ищецът не оспорва наличието на Договор за наем от 23.05.2018 г. подписан между него и ответника, но твърди че записът на заповед не е издаден по повод този договор.

Поради изложеното, ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство.

Ответникът представя отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска.

Посочва, че процесният запис на заповед е издаден за обепечаване на вземане на ищеца по каузално правоотношение – договор за наем, сключен между страните на 23.05.2018 г. По силата на договорът за наем ищецът и съпругата му са предоставили под наем на ответника част от сграда – краварник за срок от 5 години до 23.05.2023 г. при наемна 1 цена от 2400 лева годишно платима до 31.12. на съответната календарна година. Посочва, че договорът за наем е с нотариална заверка на подписите на страните от 23/05.2028 г. на Величка В.а – нотариус с рег. № 354 на НК и вписан в Служба по вписванията. Посочва, че към датата на прекратяване на договора за наем 23.05.2023 г., когато ответникът освободил наетия от него имот се разбрали с ищеца, че това, което ответникът му дължи да заплати по този договор е сумата от 1738.39 евро (3400 лева). За обезпечаване на това вземане ответникът подписал в полза на ищеца процесния запис на заповед. Посочва, че е изплатил на ищеца в срок сумата от 1738.39 евро (3400 лева), за което последния е подписал декларация с нотариална заверка на подписа от 10.07.2023 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

От приложеното за послужване електронно присъединено частно гражданско дело № 1262/2025 г. по описа на РС Димитровград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 649/07.08.2025 г., с която е разпоредено ответникът да му заплати следните суми: сумата: 1738.39 евро (3 400,00 лева), представляваща главница по запис на заповед, ведно със законна лихва за период от 01.07.2023 г. до изплащане на вземането, срещу която ответникът е възразил в срок.

Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането му. С разпореждане на съда по заповедното производство по описа на РС Димитровград на заявителя е указано да предяви иска за установяване на вземането си, като настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, с оглед на което се явява процесуално допустим.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта. От обективна страна също е налице идентичност, доколкото предмет на предявените установителни искове са вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.

Основателността на предявеният установителен иск се обуславя от установяване на вземанията, основани на процесния запис на заповед, като ищецът следва да докаже наличието на валидна ценна книга – запис на заповед, отговарящ на императивните изисквания на чл. 535, вр. с чл. 536 ТЗ, размера и падежа на вземането.

С изготвения по делото доклад е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ответникът Н. В. К., с ЕГН ********* е издал в полза на ищеца Г. Х. Г., ЕГН ********** запис на заповед с датата 2 на издаване 22.05.2023 г., падеж: 30.06.2023 г., с който неотменимо и без протест се е задължил да заплати на ответника или на негова заповед на 30.06.2025 г. сумата от 3400 лева в брой.

В конкретната хипотеза ищецът основава вземанията си срещу ответника на менителничен ефект – процесния запис на заповед с датата на издаване 22.05.2023 г. Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Документ, който съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити представлява запис на заповед и е годен да породи задължението по него. И обратно – съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 1 ТЗ не е "запис на заповед" документ, който не съдържа всички реквизити, изрично посочени в чл.

535 ТЗ. Допустимите изключения от правилото на чл. 536, ал. 1 ТЗ са посочени изрично и изчерпателно в ал. 2-4 на същата законова разпоредба. Предвид естеството на предявения иск (по реда на чл. 422 ГПК) и посоченото от ищеца в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК основание за възникване на вземането му (менителнично задължение по процесния запис на заповед), съдът е длъжен служебно да прецени наличието на всички задължителни съгласно закона реквизити на процесния записа на заповед. При извършването на тази проверка настоящият състав достигна до извода, че процесният запис на заповед е валиден и годен да породи посочените в него задължения. Документът съдържа всички задължителни реквизити, съгласно чл. 535 ТЗ – наименование „запис на заповед“ в текста на документа и на езика, на който същият е написан; падеж (в случая – на определен ден, съгласно чл. 537, вр. чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ); място на плащане; име на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата на издаване; подпис на издателя, дата на предявяване и подпис.

В случая се установи, че записът на заповед е съобразен с императивните изисквания за форма и съдържание.

По отношение на наведеното от ответника възражение, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с наличието на каузално правоотношение и че ценната книга е издадена именно като обезпечение по Договор за наем от 23.05.2018 г. подписан между ищецът и съпругата му като наемодатели, от една страна, и ответника като наемател, от друга страна, по силата на който наемодателите са предоставили под наем на ответника част от сграда – краварник за срок от 5 години до 23.05.2023 г. при наемна цена от 1227.10 евро (2400 лева) годишно платима до 31.12. на съответната календарна година, следва да се изложат следните съображения:

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи 3 основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. В случая ищецът не е въвел с исковата молба каузалното правоотношение, възникнало с издателя на менителничния ефект, с каквато възможност е разполагал. Ето защо съдът е указал на ответника да установи фактите, съставляващи съдържание на релативното му възражение, като същите подлежат на доказване от него, според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Това включва установяване на соченото от него основание за предоставените суми по записите на заповед – сключен договор за наем и изпълнение на задълженията по него, обективирани в отговора на исковата молба.

Ответникът ангажира доказателства в тази насока.

Ответникът представи и по делото беше приет и неоспорен от ищеца Договор за наем на недвижим имот от 23.05.2018 г. подписан между ищецът и съпругата му като наемодатели, от една страна, и ответника като наемател, от друга страна, който договор е с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 2774/23.05.2018 г. на нотариус Величка В.а, нотариус в район РС Свиленград с рег. № 354 на НК, по силата на който наемодателите са предоставили под наем на ответника част от сграда – краварник в с.

********* за срок от 5 години до 23.05.2023 г. при наемна цена от 1227.10 евро (2400 лева) годишно платима до 31.12. на съответната календарна година. Ищецът заяви, че не оспорва наличието на този договор между страните.

По делото е приета и неоспорена от ответника декларация от 10.07.2023 г., подписана от ищеца Г. Х. Г. с нотариална заверка на подписа на 10.07.2023 г. с рег. № 4099 на нотариус Митко Митев, нотариус в район РС Свиленград с рег. № 420 на НК. Видно от декларацията ищецът Г. Х. Г. е заявил, че ответникът Н. В. К. му е изплатил сумата от 1738.39 евро (3400 лева), дължима по договор за наем от 23.05.2018 г. и последния няма повече задължения към ищеца.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК, ако страните спорят относно конкретно каузално правоотношение и сочат различни такива, съдът обсъжда този въпрос и определя дали е доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, след което разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към това правоотношение и водещи до погасяване на вземането по записа на заповед.

От така събраните писмени доказателства, настоящия съдебен състав намира, че е налице доказана връзка между процесния записа на заповед и конкретното каузално правоотношение - Договор за наем на недвижим имот от 23.05.2018 г. подписан между ищецът и съпругата му като наемодатели, от една страна, и ответника като наемател, от друга страна, който договор е с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 2774/23.05.2018 г. на нотариус Величка В.а, нотариус в район РС Свиленград с рег. № 354 на НК. Предвид, че договорът за наем е изтекъл на 23.05.2023 г., а записа на заповед е издаден 4 един ден преди изтичането му – 22.05.2023 г. и е за сумата от 1738.39 евро (3400 лева), каквато сума, видно от декларацията, издадена от ищеца, ответникът му е дължал именно по договора за наем на недвижим имот, то е налице връзката между процесния записа на заповед и конкретното каузално правоотношение, посочено от ответника - Договор за наем на недвижим имот от 23.05.2018 г.. Предвид наличието на връзката между тези два документа, съдът намира, че е налице и погасяване на вземането по процесния запис на заповед, доколкото, ищецът с нотариално заверената декларация от 10.07.2023 г., след датата на приключване на договора за наем и датата на настъпване на падежа на процесния запис на заповед, е заявил, че ответникът Н. В. К. му е изплатил сумата от 1738.39 евро (3400 лева), дължима по договор за наем от 23.05.2018 г. и последния няма повече задължения към ищеца.