Решение № 16 от 01.03.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Ловеч, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ИВАН И.

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно дело № 20224300200431 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл.32, ал.1 във вр. с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС.

Делото е образувано по изпратено ни Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване и приемане за изпълнение на наложена финансова санкция от ФР Германия. Изпратено ни е Решение на Zentrale Bubgeldstelle ФР Германия рег. № 15.7502826.4 от 17.03.2022 г., влязло в сила на 2 0.04.2022 г., касаещо засегнатото лице М. С., роден на 28.04.1992 г., в гр.Луковит, с последен известен адрес по делото :

******.

Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума, в размер на 120 евро, която е наложена с решението за осъждане за правонарушение, както и 28,50 евро разноски по съдебното и административното производство, довели до решението или общият размер на финансовата санкция е 148,50 (сто четиридесет и осем евро и петдесет евроцента) евро.

При направената справка от Национална база данни „Население” относно актуалния постоянен и настоящ адрес на лицето М. С., роден на 28.04.1992 г., в гр.Луковит, с последен известен адрес по делото : ******, както и от изисканата в тази връзка справка от ОД МВР – гр.Ловеч (л.44), се 1 установиха пълните данни за самоличност на засегнатото лице - М. М. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес : ******.

В съдебно заседание прокурорът поддържа искането за признаване на финансовата санкция, като счита, че са налице законовите предпоставки за това.

Засегнатото лице М. М. С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното :

Удостоверението издадено по чл.4 от Рамковото решение 2005/ 214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на финансови санкции – издадено въз основа на Решение № 15.7502826.4 на Zentrale Bubgeldstelle ФР Германия за прилагане на финансови санкции, като същото е постановено на 17.03.2022 г. и е влязло в законна сила на 20.04.2022 година. Решението се отнася за деяние, представляващо административно нарушение изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, каквото е изискването на чл.30, ал.2, т.1, предл.1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се изисква двойна наказуемост, същото се отнася за административно нарушение извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български език (л.71-72). Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице не е представило доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 148,50 евро за извършеното административно нарушение.

Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава – по §§ 2

41, ал.1, в съчетание с Приложение 2, §49 от StVO (Наредба за движение по пътищата, §24 от StVG (Закон за движение по пътищата), 11.3.4 от BKat (Каталог за глобите). В удостоверението е посочено, че : „Н а 27.11.2021 г. в 19:35 часа на Neustadt (Wied), федерална магистрала 3, при 48,050 км, район Neustadt/ Wied, посока на движение Koln, засегнатото лице в качеството си на водач на МПС с регистрация 8AI-3454 превишил допустимата максимална скорост извън населени места с 22 км/ч. Допустима скорост 100 км/ч.

Установена скорост (след приспаданат толеранс) : 122 км/ч.

Деянието съставлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари, визирано е в чл.30, ал.2, т.1, предл.1-во от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на деянието.

Засегнатото лице - М. М. С., към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно - наказателна отговорност и подлежи на административно - наказателно преследване за деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение С. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.

Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава , същото е постановено на 17.03.2022 г. и е влязло в законна сила на 20.04.2022 година. Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 120 евро, която е наложена с решението за осъждане за правонарушение, както и 28,50 разноски по съдебното и административното производство или общия размер на финансовата санкция е 148,50 евро, която сума към деня на постановяване на решението – 17.03.2022 г. е била равностойна на 290,44 български лева.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.

При този изход на делото на основание чл.13 от ЗПИИРФОРНФС направените разноски по настоящото производство са за сметка на българската държава.

Предвид изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

Решениие № 15.7502826.4 постановено от Zentrale

Bubgeldstelle ФР Германия за прилагане на финансови санкции, в сила от 3

20.04.2022 г., с което по отношение на българския гражданин М. М. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****** е наложена финансова санкция в размер на 148,50 (сто четиридесет и осем евро и петдесет евроцента), равностойни на 290,44 лева, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 17.03.2022 година.

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението, Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

На основание чл. 13 от ЗПИИРФОРНФС направените разноски по настоящото производство са за сметка на българската държава.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, както копие от решението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. В. Търново, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4