Решение № 503 от 21.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20258002102085 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „К.“ АД, чрез адвокат С. В., срещу въззивното решение № 71/12.03.2025г. на Окръжен съд – Хасково по в. гр. д. № 93/2025г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №357/27.01.2026г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по правния въпрос обобщен и уточнен от съда (съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: какво съдържание следва да има заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т. 5 КТ и може ли да препраща към друг документ, в който са посочени липсващите качества, щом той е доведен до знанието на работника или служителя.

Същият е намерил разрешение в трайно установената практика на ВКС, част от която са решение №251/04.10.2012 г. по гр.д. №1583/2011г. на ІІІ г.о., решение №202/19.06.2012г. по гр.д.№804/2011г. на ВКС, ІV г.о., решение №165 от 06.07.2011 г. по гр. дело №1611/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др. Според възприетото в нея, липса на качества за ефективно изпълнение на работата по смисъла на чл. 328, ал.1, т.5 КТ означава липса на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа, без значение на конкретните причини за това. Разяснено е още, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание следва да бъде мотивирана по начин посочващ ясно поведението на работника или служителя – неговите действия, бездействия и получени резултати, което може да се извърши както чрез посочване на всяко липсващо качество, така и чрез посочване на начина, по който той се справя с възложените 1 му задължения и/или посочване на онези от тях, които не е в състояние да изпълни. Без значение за мотивите на заповедта е дали качествата ще бъдат посочени общо или конкретно, чрез описание начина на работа или чрез изброяване на задълженията, които работникът или служителят не може да изпълни. Без правно значение е и обстоятелството дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях. Важно е от съдържанието на заповедта да следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината за прекратяването, а съдът да може да извърши проверка за законосъобразността на уволнението. Прието е още, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение може да бъде мотивирана и чрез препращане към друг документ, като същественото е този документ също да е бил известен на работника или служителя. Поради това, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания и липсата на качества на работника, или служителя за ефективно изпълнение на работата са посочени по разбираем начин, позволяващ му да проведе пълноценно защитата си, заповедта отговаря на изискванията на закона. Даденото в практиката на ВКС тълкуване е еднозначно, непротиворечиво и напълно се споделя от настоящия състав.

В жалбата си касаторът „К.“ АД, навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че в същото не е извършен цялостен анализ на събраните доказателства – не са съобразени свидетелските показания, годишните оценки на ищцата в периода 2019 г. – 2023 г., правилника за вътрешния ред при работодателя и длъжностната характеристика на служителката в нейната цялост. Излага още, че в решението не са обсъдени доводите и възраженията на страните относно наличието на мотиви в оспорената заповед и възможността липсата на качества да се установява и със свидетелски показания; начина на изпълнение на възложените на ищцата трудови функции и необходимостта същата да работи в екип с останалите лаборанти.

Навежда довод за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС относно начина на мотивиране на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. По същество прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Е. К. Ч., чрез адвокат Т. В., оспорва жалбата. Твърди, че въззивното решение е постановено в съответствие с формираната практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 КТ, същото е правилно, законосъобразно и обосновано.

Излага, че съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства, изложил е свои собствени мотиви относно незаконосъобразността на извършеното уволнение. Навежда довод, че дадените на ищцата незадоволителни оценки са необективни и тенденциозни, а заключението на съда за немотивираност на заповедта съответства на събраните по делото 2 доказателства. По същество претендира за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на въззивното решение и присъждане на направените по делото разноски.

С обжалваното решение въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Хасково за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Е. К. Ч., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ със Заповед № 1031/23.01.2024г., издадена от В. Д. П., директор "Верига на Доставки" пълномощник на „К.“ АД, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и възстановяване на Е. К. Ч. на заеманата преди уволнението длъжност „лаборант“ в Пивоварна „А.“ – Х. към „К.“ АД, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

За да постанови този резултат, въззивният съд приел (включително чрез препращане към мотивите на първостепенния съд по реда на чл.272 от ГПК), че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните били в трудово правни отношения, като ищцата Е. К. Ч. заемала длъжността „лаборант“ в Пивоварна „А.“ – Х. към „К.“ АД.

Трудовият договор бил прекратен със Заповед № 1031/23.01.2024 г., издадена от В. Д. П., директор „Верига на доставки" и пълномощник на „К." АД, считано от 07.06.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Мотивите за издаване на заповедта и прекратяване на трудовото правоотношение били: неспазване правилата по безопасни условия на труд, съгласно длъжностна характеристика, Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя и действащото законодателство; недобро изпълнение на възложени задачи по осъществяване на обучения на ново постъпили служители, споделяне на опит, изграждане на екип и екипна работа със служители от отдел „Микробиология“ и служители от други отдели на предприятието; недобро изпълнение на задачи по подпомагане на колеги в изпълнението на ежедневни работни задачи и неоказване на съдействие; непоемане на отговорност при грешки; недобро изпълнение на задълженията вменени с длъжностната характеристика, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа (липса на умения за спазване, прилагане и изпълнение на правилата за безопасни условия на труд; липса на умения за работа в екип; липса на умения за предаване и споделяне на опит; липса на комуникативност и на умения за изграждане и поддържане на ефективна комуникация; липса на отговорност за неуспешно изпълнени задачи). По отношение липсата на качества на служителя за изпълнение на възложената му длъжност, заповедта препращала към изготвения доклад на атестационната комисия на работодателя от 03.01.2024г., получените оценки за представянето и плана за подобряване на представянето, изготвен за служителя, съобразно чл.6, ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР).

Съдът развил принципните съображения, че за да е налице липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, съгласно разпоредбата на чл. 328, ал.

1, т. 5 КТ, е необходимо установяване на трайно, неефективно изпълнение на работата причинено от липса на качества. Последното представлявало фактическа липса на знания или умения, необходими за ефективно изпълнение на работните задължения, която липса била обективна и не виновна.

При преценка наличието на посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, въззивният съд съобразил следните обстоятелства: ищцата работила в ответното дружество повече от 35 години; при оценяването в периода от 2019 3 г. до 2022 г., същата получавала оценка около средната, която варирала през годините, като за 2022г. същата била над минималната. С оглед на тези обстоятелства съдът направил извод, че получената 2023 година ниска оценка на извършената от ищцата работа не можела да обоснове извод за трайно неизпълнение на възложените задължения, при липса на промяна на изискванията за заеманата длъжност и тези към служителя.

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, от които приел за установено, че Е. Ч. разполагала с необходимите качества и компетентност да изпълнява ефективно трудовите си задължения и била способна да подобрява представянето си при необходимост. Посочил, че като дългогодишен служител на длъжност „Лаборант“ в пивоварна „А.“, Ч. можела да върши работата си „перфектно“, но имало съмнения за наличие на мотивация у служителката за изпълнение на възложените задължения си по този начин постоянно. Съдът отбелязал още, че според показанията на свидетелите, проблемите на Ч. на работното място били свързани с комуникацията с колегите; нежеланието в определени случаи да полага нужния труд или да не го полага качествено.

Въз основа на изложеното въззивният съд направил извод, че по делото не било установено посоченото в оспорената заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, а именно обективна липса на качества. Приел, че установеното съмнение за мотивацията на служителя да изпълнява възложените му задължения не представлявало основание за уволнение по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

В допълнение съдът отбелязал, че посочените в процесната Заповед № 1031/23.01.2024 г. липса на умения за предаване и споделяне на опит (т.3) и липса на поемане на отговорност за неуспешно изпълнени задачи (т.5) не съответствали на изискванията, задълженията и необходимите умения, посочени в приложената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност – „лаборант“. Приел, че по делото не било установено как евентуалната липса на посочените качества би попречила на служителя да изпълнява ефективно трудовите си задължения. Намерил още, че не било установено и наличие на трайно неизпълнение на трудовите задължения от служителя, чието правоотношение било прекратено в качествено, количествено или времево отношение, причинено от обективна липса на знания, умения или навици. Развил съображения, че съзнателното неизпълнение на длъжностни задължения било предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност, но не основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

Изложил още, че всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения и навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, поради което за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ, работодателят следвало да посочи фактическата причина за прекратяване на договора. Намерил, че извършеното общо изброяване на липсата на умения на ищцата в процесната заповед не било достатъчно да очертае в какво се състояло допуснатото от ищцата неизпълнение в качествено, количествено или във времево отношение, респ. че същото е причинено само и единствено от обективна липса на ясно и подробно описани знания, умения или навици на конкретния 4 работник. Приел още, че препращането към доклада на атестационната комисия от 03.01.2024г. и получените от ищцата оценки за 2023 г., окачествени като незадоволителни, също не изпълнявало изискването на закона за мотивиране на издадената заповед, нито допълвало нейните мотиви.