Решение № 15159 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15159 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110170337 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Т************я” ЕАД против М. А. А. с ЕГН ********** и М. А. Л. с ЕГН **********, в качеството им на наследници на длъжника за процесния период - А. М. А. с ЕГН **********, починал на 18.10.2023 г. , осъдителни искове за неплатени задължения във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес гр.

София 1784 обл. София общ. Младост ж.к. "Младост-1", бл. 73, вх. 7, ап. 6, с аб.№ 221170, а именно: 4879.73 лв. – главница, претендирана като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 05.2020г. до 04.2022г., 849.06 лв. - лихва за периода 15.09.2021г. до 06.10.2023г., а за дялово разпределение - 25.20 лв. - главница за периода от 9.2020г. до 04.2022г., 5.70 лв. - лихва за периода 15.11.2020г. до 06.10.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаването на исковата молба /26.11.2024 г./ при дялове: по ½ част за всеки от двамата.

Ответниците оспорват предявените искове.

От страна на ответника М. А. А., уведомен за исковата молба по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначения особен представител.

От страна на третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се представят 2 бр. документи с дялово разпределение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, 1 намира от фактическа и правна страна следното:

За процесния период между ищеца и наследодателя на ответниците е съществувала облигационна връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Според разпоредбата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Наследодателят А. М. А. е имал качеството „клиент“ на ищеца по повод доставка на топлинна енергия за процесния период като собственик, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен поради липсата на оспорване на представения заедно с исковата молба документ на Списък на етажните собственици, който документ не е оспорен от ответниците в частта относно положения за наследодателя подпис като собственик на процесния топлоснабден имот на посочения адрес и абонатен номер. Не е оспорен и представения по реда на чл. 186 ГПК договор от 1987 г. за продажба на държавен недвижим имот, по който купувач е също наследодателят А. М. А.. Отбелязва се, че документът на Списък на етажните собственици в частта относно данните за имота и името на наследодателят А. М. А. съдържа подпис, освен като собственик на ап. 6, още и за това, че не желае да ползва топла вода.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че доставената за имота през процесния период топлинна енергия включва: сградна инсталация, отопление, както и битово горещо водоснабдяване, като всички задължения са калкулирани в хипотеза на неосигурен достъп и липса на индивидуални разпределители, които да е възможно да бъдат отчитани. Вещото лице посочва, че според изравнителните сметки на ФДР за процесния период в процесния имот има 5 бр. отоплителни тела, за които поради липса на достъп ФДР начислява служебна ТЕ по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/, както и поради липса на достъп, са начислени служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител, като според ФДР през този период в процесния имот потребителите са били 2 бр.

Същевременно вещото лице посочва в заключението на съдебнотехническа експертиза, че от страна на “Техем сървисис” ЕООД не са били съставили т.нар. главни отчети, защото в процесния имот няма ИРРО/индивидуален разпределител на разходите за отопление/, а и няма водомер за БГВ.

2

Съдът намира, че така установеното от вещото лице начисляване на максимално потребление - едновременно поради неосигурен достъп, както и поради липса на измервателни уреди, е вътрешно противоречиво и без основание.

Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

Ако действително достъп за отчет не е бил осигурен, не би било възможно установяване от страна на топлинния счетоводител, че отоплителните тела са без ИРРО, нито в имота няма водомер, тъй като фактическото състояние – със или без измервателни уреди, може да бъде установено само при осъществен достъп до уредите в имота, респ. за установяване има или не водомер. Вярно е, че и в двете хипотези се предвижда начисляване на задължения при максимален разход по еднаква формула, но възможна за осъществяване е само една от двете хипотези. След като от страна на топлинния счетоводител са приети за осъществени и двете хипотези – както неосигурен достъп, така и липса на уреди за отчет, то само от това обстоятелство направо следва, че задълженията не са били правилно определени, защото ако е вярно, че достъп не е бил осигурен, то обективно не е възможно да бъде установено дали има ИРРЕ и водомер, а ако действително е било установено от топлинния счетоводител, че в имота няма ИРРЕ и няма водомер, то следва, че достъп за отчет е бил осигурен, но в този случай се явява неубедително приетото в дяловото разпределение, че имотът е без измервателни уреди, след като не са налице документи за отчет с положен за клиент подпис.

Ответниците оспорват заключението на СТЕ, включително че достъп не е бил осигурен. От страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, не се представят доказателства за неосигурен достъп. Съдът не е имал задължение да дава указание на ищеца за това обстоятелство по реда на чл.

146, ал. 2 ГПК, тъй като от страна на ищеца не е имало твърдение за начислени задължения в хипотеза на неосигурен достъп, а съдът дължи указания единствено ако не се сочат доказателства за твърдени от страната обстоятелства, не и за всички правно релевантни факти (чл. 146, ал. 2 ГПК – „Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства“)

3

С определението за насрочване съдът е задължил „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД, на основание чл. 190 ГПК, да представи по делото заверено копие от документите: за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота през процесния период, както и протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди (ако такива са съставяни). Изрично е дадено указание, че при неизпълнение на това задължение, на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказано, че такива документи не са съставяни или съставянето им не е редовно.

По изложените съображения, както и на основание чл. 161 ГПК, макар че се установява, че наследодателят на ответниците е бил клиент на ищеца по повод топлоснабдяването на посочения имот, съдът намира за недоказано, че дяловото разпределение е било правилно извършено, от което следва, че претендираните задължения не могат да бъдат приети за положително установени.

Относно разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК претенцията на ответника М. А. Л. за съдебни разноски е изцяло основателна – за 306,78 евро (стари 600 лева) адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т************я” ЕАД против М. А. А. с ЕГН ********** и М. А. Л. с ЕГН **********, в качеството им на наследници на длъжника за процесния период - А. М. А. с ЕГН **********, починал на 18.10.2023 г. , осъдителни искове за задължения във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес гр. София 1784 обл. София общ. Младост ж.к. "Младост-1", б л . 7 3 , в х . 7 , ап. 6, с аб.№ 221170, а именно: 4879.73 лв. – главница, претендирана като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 05.2020г. до 04.2022г., 849.06 лв. - лихва за периода 15.09.2021г. до 06.10.2023г., а за дялово разпределение - 25.20 лв. - главница за периода от 9.2020г. до 04.2022г., 5.70 лв. - лихва за периода 15.11.2020г. до 06.10.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаването на исковата молба /26.11.2024 г./ при дялове: по ½ част за всеки от двамата.

ОСЪЖДА „Т************Я” ЕАД с ЕИК 831609046 да заплати на М.

А. Л. с ЕГН ********** сумата 306,78 евро – съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” 4

ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т************я” ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5