Решение № 2 от 05.01.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Девня, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20223120100257 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Развива се след отмяна на решение №142 от 31.08.2023 г., постановено по настоящото гр. дело №257/2022 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отхвърлена като неоснователна молба с правно основание чл.

250 от ГПК с вх. № 2639/26.04.2023 г. от ответницата по делото Р. С. А. и връщане на делото на РС – Девня за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата.

С горецитираната молба ответницата А. моли за допълване на съдебното решение, тъй като съдът не се е произнесъл по нейно изрично искане за осъждане на ищеца Ю. И. Х. да заплаща издръжка за минало време за трите им деца.

С отменителното определение № 4681 от 13.12.2023 г. ВОС приема, че Р. С. А. е предявила искове с правно основание чл. 149 от СК още с отговора на исковата молба, с искане за осъждането на ищеца Ю. И. Х. да заплати издръжка за всяко от децата за една година преди предявяването на иска. Доколкото указанията на въззивната инстанция са задължителни за настоящия съдебен състав, съдът приема, че предявените искове за издръжка за минало време са допустими.

Правната квалификация на същите е по чл. 149 от СК за осъждане на бащата да заплати издръжка за минало време за трите си деца. Съгласно разпоредбата на чл. 149 СК, издръжка за минало време може да се търси най много за една година преди предявяване на иска. В настоящия случай, според 1 отменителното определение исковете са предявени с отговора на исковата молба, депозиран на 10.05.2022 г., т.е. издръжка може да се претендира за периода, считано от 10.05.2021 г. до 10.05.2022 г.

Размерът на исковете не е уточнен нито в отговора на исковата молба, нито в предявения насрещен иск, но доколкото е отправено искане за осъждането на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева за детето А. И., в размер на 300 лева месечно за детето С. И. и в размер на 300 лева месечно за детето И. И. следва да се приеме, че размера на иска за издръжка за минало време за детето Айше И. е 4 200 лева /12м.х350лв./, а за децата Севда И. и И. И. е по 3 600 лева/12м.х300 лв./.

Няма спор между страните, а и се установява по делото, че страните са родители на ненавършилите пълнолетие деца – Айше И., Севда И. и И. И..

Съгласно чл. 149 от СК единият родител дължи издръжка при доказана фактическа раздяла между родителите и факта, че единият от тях е поел изцяло грижите за детето /в случая децата/.

Не е спорно между страните, че от началото на м. май 2021 г. децата живеят в дома на ответницата в гр. Девня, обл. Варна и се отглеждат основно от нейната майка. Т. е. през целия претендиран период, считано от 10.05.2021 г. страните са били във фактическа раздяла, като грижите за трите им деца е полагала тяхната баба по майчина линия, подпомагана финансово от ответницата, която продължава да живее и работи в Германия и регулярно изпраща нужните за децата финансови средства – факт, който се установява, както от налични по делото писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна, които съдът напълно кредитира по съображения, изложени в постановеното по делото съдебно решение.

От своя страна ищецът Ю. И. Х. твърди в исковата молба, че от завръщането ми в България децата са му гостували три пъти в дома на родителите му в гр. Варна, като не уточнява продължителността на това гостуване. За първи път той се е завърнал в страната, за да види децата си на 12.05.2021 г., когато ги е взел в дома си в гр. Варна, където те са пребивавали за неустановен период от време. През този период децата са били изцяло на неговите грижи и издръжка. В отговора на предявения срещу него насрещен иск твърди също, че е изпращал пари от Германия на бабата, която е отглеждала децата, давал й е пари „на ръка“, когато е идвал в страната, за да види децата, изпращал е пари по роднини. От всички тези твърдения се доказва единствено, че децата са гостували в дома на баща си един единствен път. Това обстоятелство съдът приема за доказано въз основа на заявеното от навършилото 10 годишна възраст дете А. И. при изслушването й съгласно разпоредбата на чл. 15 от ЗЗДт. Вярно е, че А.И. заяви пред съда, че ищецът й е давал пари, но не уточни нито кога, нито колко. Доказателства, че ищецът е заплащал издръжка за децата си през периода след м. май 2021 г. до предявяване на претенцията срещу него за издръжка за минало време по 2 делото няма. Ищецът не е ангажирал нито писмени, нито гласни доказателства за изпращани от Германия суми за издръжка на децата, нито за закупуването на дрехи, обувки, играчки, телефони, лекарства или други вещи за децата. Доколкото по делото не се установява през този период бащата да е заплащал издръжка за трите си деца, то исковете по чл. 149 от СК се явяват основателни. Предвид обаче на доказателства по делото, че през май 2021 г. децата са гостували в дома на баща си /факт, който не се оспорва от ответницата/ и съответно той е поел тяхната издръжка, то исковете следва да се уважат за периода от 01.06.2021 г. до 10.05.2022 г. съответно и размера им следва да се редуцира до 3 850 лева за детето А. И. и до по 3 300 лева за другите две деца.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ю. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. В******** да заплати в полза на детето А. Ю. И., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р. С. А., ЕГН: ********** сумата от 3 850 лева /три хиляди осемстотин и петдесет лв., 00 ст./, представляваща издръжка, дължима за периода от 01.06.2021 г. до 10.05.2022 г., ведно със законна лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на иска - 10.05.2022 г. до окончателно изплащане, на основание чл. 149 от СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над тази сума до претендираните 4 200 лева и за периода преди 01.06.2021 г. като недоказан.

ОСЪЖДА Ю. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. В******* да заплати в полза на детето С. И., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р. С. А., ЕГН: ********** сумата от 3 300 лева /три хиляди и триста лв., 00 ст./, представляваща издръжка, дължима за периода от 01.06.2021 г. до 10.05.2022 г., ведно със законна лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на иска - 10.05.2022 г. до окончателно изплащане, на основание чл. 149 от СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над тази сума до претендираните 3 600 лева и за периода преди 01.06.2021 г. като недоказан.

ОСЪЖДА да заплати в полза на детето И. Ю. И., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р. С. А., ЕГН: ********** сумата от сумата от 3 300 лева /три хиляди и триста лв., 00 ст./, представляваща издръжка, дължима за периода от 01.06.2021 г. до 10.05.2022 г., ведно със законна лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на иска 10.05.2022 г. до окончателно изплащане, на основание чл. 149 от СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над тази сума до претендираните 3

3 600 лева и за периода преди 01.06.2021 г. като недоказан.

ОСЪЖДА Ю. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. В****** А ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Девня сумата от 418 лева /четиристотин и осемнадесет лв., 00 ст./, представляваща държавна такса по исковете за издръжка, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4