Определение № 469 от 04.02.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. Варна, 04.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20223100500176 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.

Образувано е по частна жалба на ИВ. Й. Г. от с. Засмяно, общ. Аксаково, Варненска област, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 209/10.01.2022 год., постановено по гр. дело № 20213110117459 по описа на РС-Варна за 2021 год., с което, след като е оставена без разглеждане молбата с вх. № 347/05.01.2022 год. на настоящия частен жалбоподател (ищец по иск за делба) за продължаване на срок по чл. 63, ал. 1 ГПК, е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по цитираното гражданско дело.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му. Неправилно районният съд е приел, че молбата за продължаване на срока за изправяне на недостатъците на исковата му молба е подадена след срока, в резултат на което неправилно е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратил производството по делото.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу обжалваем акт (определение с преграждащ развитието на производството характер), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 20213110117459 по описа на РС-Варна за 2021 год. е образувано по предявен от ИВ. Й. Г. от с. Засмяно, общ. Аксаково, Варненска област срещу други трима съделители иск за делба на съсобствен имот – парцел в с. Тополи, общ. Варна ведно с построени в същия две сгради.

С разпореждане № 26652/08.12.2021 год. производството е оставено без движение и на ищеца са дадени указания в триседмичен срок от връчване на разпореждането да изправи констатирани от районния съд недостатъци на исковата си молба – вкл. да представи актуално удостоверение за данъчна оценка на заявения за делба имот, както и да посочи и квотите на съделителите – наследници на Атанас Й. Г..

Няма данни разпореждането да е връчено. С молба от 21.12.2021 год. ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал издаване на съдебни удостоверения с оглед изпълнението на дадените му с Разпореждането от 08.12.2021 год. указания. При липсата на 1 данни за връчване на разпореждането, следва да се приеме, че ищецът е узнал за същото на дата 21.12.2022 год. и от тази дата е започнал да чете и триседмичният срок за изпълнение на дадените указания по изправянето на недостатъците на исковата молба.

С молба от 05.01.2022 год. (т. е., депозирана в ука́зания от съда триседмичен срок, който в случая изтича на дата 11.01.2022 год.) ищецът е поискал продължаване на срока за изпълнение на дадените му с разпореждането от 08.12.2021 година указания по изправянето на недостатъците на исковата молба.

С обжалваното сега определение, съдът е приел, че молбата по чл .63, ал. 1 ГПК е подадена след изтичането на срока, предвиден в цитираната разпоредба, счел е, че е недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Определението е неправилно.

Съобразно установеното по – горе, срокът за изправяне на недостатъците на исковата молба изтича на дата 11.01.2022 год., при което и констатацията на първоинстанционния съд, че молбата от 05.01.2022 год. за продължаване на срока за изправяне на недостатъците на исковата молба и изпълнение на указанията на съда е подадена след изтичането на дадения с разпореждането от 08.12.2021 год. срок е неправилна, при което и изводът, че указанията не са изпълнени в дадения срок, обусловил и прекратяване на производството в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК, също е неправилен.

Отделно от това част от дадените от районния съд указания по изправяне на недостатъците на исковата молба са и некоректни – не е ясно защо е необходима данъчна оценка на заявения за делба имот, при положение, че родовата подсъдност на исковете за делба е на районния съд (чл. 341, ал. 1 ГПК), а дължимата държавна такса се определя по особени правила (срв. чл. 8 и чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК); не е ясно също защо ищецът е бил задължен да посочва и квотите на съделителите – наследници на Атанас Й. Г., при положение, че подобно задължения ищецът по иск за делба няма, тъй като квотите са определени от закона, т. е., това е въпрос по приложението на закона, а не нередовност на исковата молба.

Изложеното налага обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на РСВарна за продължаване на процесуалните действия – оставяне без движение на производството и даване на коректни указания по изправяне на недостатъците на исковата молба в определен от съда срок.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 209/10.01.2022 год., постановено по гр. дело № 20213110117459 по описа на РС-Варна за 2021 год., с което е прекратено, на основание чл.

129, ал. 3 ГПК, производството по цитираното гражданско дело и ВРЪЩА делото на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно дадените в съобразителната част на настоящото определение указания.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3