Определение № 2284 от 13.06.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1226/2023
- Вид
- Определение № 2284
- Подписан
- 13.06.2023
- В сила
- 13.06.2023
- Състав
- Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.328, т.5 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.71, ал.1 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2284 гр. Варна, 13.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Невин Р. Шакирова
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501226 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК вр. чл.310 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Виктория – Александра П. Н., ЕГН**********, срещу Решение №1001/23.03.2023г. по гр. дело
№14681/2022г. на ВРС, 12-ти с-в, с което са отхвърлени исковете на Н., предявени срещу „Х.Д.“ ЕООД, ЕИК..................., както следва:
- по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, със заповед №004/21.10.2022г. на работодателя;
- по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „агент-оператор център за телекомуникационни услуги“;
- по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 7887.04лв. (след изменение в о.с.з.) – обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 21.10.2022г. – 12.02.2023г., формирана както следва от: сумата 7840.00лв. - основно месечно трудово възнаграждение и 47.04лв. - допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит;
- по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 42.44лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 21.10.2022г.
– 06.11.2022г.;
- както и е осъдена ищцата за разноски пред ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като: ВРС неправилно е приел че ТПО на ищцата е било прекратено на осн. чл.71, ал.1 от КТ, вместо да съобрази обективираното в 1 заповедта основание по чл.328, т.5 от КТ. Основанието по чл.328, т.5 от КТ е останало недоказано от събраните по делото доказателства. ВРС е допуснал свидетели за доказване и опровергаване на твърденията за несправяне на служителката с работата, но след това без причина ги е приел за неотносими.
Ищцата не е имала трудности или слабости в работата. Въпреки оспорената длъжностна характеристика ВРС не е провел процедура и не е събрал доказателства за проверка на това. Има формална незаконосъобразност на заповедта – немотивираност на същата – и дори само поради това уволнението следва да се отмени. По същество се моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени, с присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се навеждат доводи за неоснователност на жалбата и съображения за правилност на решението на ВРС, като се поддържат изложените и пред ВРС аргументи за неоснователност и за недоказаност на исковете. По същество се моли за потвърждаване на обжалваното решение и за разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма отправени доказателствени искания, поради което такива не следва да бъдат разглеждани.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2023г. от 09.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и 2 безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3