Определение № 564 от 13.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 564 гр. Ловеч, 13.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500347 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 418 от ГПК

Подадена е частна жалба № 524/03.02.2025 г. от „Ти би ай банк” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, срещу разпореждане №91/27.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 525/2024 г. на Районен съд – Луковит, с която е отхвърлено заявлението срещу длъжника А. Р. Г..

Жалбоподателят разсъждава по приложимостта на чл. 417,т.2 от ГПК.

Позовава се на чл. 7.1,чл. 9.1 и чл. 9.4 от договора за кредит. Обръща се внимание върху начина на формиране на ГПР. Акцентира се върху избраните от длъжника застрахователни услуги и дължимостта на застрахователната премия. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт на заповедния съд и да бъде уважено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми.

Обжалваното разпореждане е връчено на банката на 27.01.2025 г., а жалба е подадена по ел.поща на 03.02.2025 година. Следователно законоустановеният едноседмичен срок е спазен и настоящото производство е допустимо.

Подадено е заявление №3116/29.08.2024 г. от жалбоподателят “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 от ГПК против А. Р. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в ****, въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК за сумата 5289.88 лв.- главница , сумата 1182.08 лв. - договорна лихва за периода 05.01.2024 г. до 01.07.2024 г.; сумата 172.81 лв.-обезщетение за забава за периода 05.01.2024 г. до 15.08.2024 г. въз основа на договор за потребителски кредит договор за потребителски кредит № 705351****/ 30.10.2023 г.. със краен срок на плащане 05.10.2026 г.

Луковитски районен съд е разпоредил с акт №9898/11.10.2024 г. на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението, с писмена молба 1 да отстрани нередовностите, които подробно и ясно е конкретизирал: да посочи какъв е реалният размер на предоставения потребителски кредит – получен от длъжника: - в посочената в договора за потребителския кредит главница с общ размер на 5 371.65 лева, включели ли са допълнителни плащания като такси и застрахователни премии по чл. 7.1, чл.13, чл. 15.2 от договора, с разделно посочване на размерите им; - по какъв начин са начислени акцесорните вземания /договорна и мораторна лихви/ - върху реално получения кредит от длъжника или върху общия размер на главницата, който включва допълнителни плащания. - каква част от отпуснатия потребителски кредит е погасена /общ брой на погасените вноски/; претендираната главница в размер на 5 289.88 лева, включва ли допълнителни плащания като такси, застрахователни премии по чл. 7.1, чл. 13, чл. 15.2 от договора; - средствата за застрахователни премии в общ размер от 1371.65 лева, включени ли са при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.

С писмена молба 3901/29.10.2024 г. заявителят е разсъждавал по действието на договора за кредит, дължимост на застрахователните премии като заявил общо дължимата сума е 9300.71 лева, която включва отпуснатия финансов ресурс 5371.65 лв. и уговореното между страните възнаграждение.

Вписано е ,че длъжникът е извършил плащане в размер на 259.29 лева на 14.12.2023 г. и погасявания в размер на 81.77 лева-главница., 183.96 левадоговорна лихва на и 1.11 - наказателна лихва. Има неяснота относно размера на погасените суми, тъй като не е конкретизирано колко вноски по дълга са направени , а от друга страна не е посочено и какъв вид е плащането от 259.29 лева след като не фигурира сред погасяванията.

С разпореждане №91/27.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 525/2024 г. на Районен съд – Луковит, с която е отхвърлено заявлението срещу длъжника А. Р. Г. поради неотстранени нередовности и недължимост на сумите.

Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е допустима, но обсъдена по същество е неоснователна .

Жалбоподателят е банкова институция, който по силата на специален закон разполага с привилегирован ред за събиране на вземанията си и на основание чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги. В това си качество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, но в заявлението не са посочени обстоятелства относно възникване на вземането, какъв е размера на просрочените вноски, периода за който се претендира и на каква база и какъв е размера на неиздължената част от дълга. Законодателят е установил в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, че банката може да поиска издаване на изпълнителен лист въз основа на „извлечение от счетоводни книги“, при неплащане на отделни вноски по кредита на договорените дати или при обявена предсрочна изискуемост. Въведени са две самостоятелни основания за издаване на изпълнителен лист по извлечение от счетоводни книги и във всеки отделен казус кредитора следва да конкретизира в заявлението, коя от тези две хипотези е възникнала, като изложи конкретните и параметри - от какво произтича вземането, да бъде посочен момента на изискуемост на 2 вземането, размера, периода и вида неизпълнение, конкретизиране на времето за забава. В този смисъл заявлението трябва да съдържа задължителни реквизити по Приложение № 4 и има точно определен образец, в който се отразяват обективните предели на претенцията, за да има яснота за страните и съда относно предмета на искането, с което е сезиран. Настоящата инстанция счита, че посочването на обстоятелствата, касаещи възникване на изискуемостта на вземането е функция от характера на заповедното производство – бързо, формално, едностранно и безспорно. По аргумент от т.

2б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК отново се потвърждава становището на настоящата инстанция, че извлечението от счетоводните книги, следва да съдържа съществената информация за дълга и да съответства на данните в приложенията към него – чл. 417,т. 2 от ГПК. В казуса съдът не може да направи тези изводи и от приложените документи към заявлението, тъй като в извлечението от счетоводни сметки има различие между посочената като главница сума /5289.88 лева/ от сумата на дълга по договора/4000 лева/ и при извършвани плащания от длъжника. Заявлението не съдържа обстоятелствата за дълга и има несъответствие на претендираните суми с вписаните по представените писмени документи. Касае се до нередовност, която не е била отстранена с писмената молба от заявителя и поради това искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Съдът намира,че не се установява надлежно уведомяване на страната за предсрочна изискуемост на кредита. Срокът на договора за кредит е до 05.10.2026 г., видно от погасителния план. При действие т.4а от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС обявяването на предсрочната изискуемост е свързана с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи възникването, а когато според представения документ изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от определено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ. Заявителят не е представил доказателства относно уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита,като бъде посочен размер и брой на непогасените вноски, които са довели до предсрочна изискуемост на кредита.

Съдът намира, че кредиторът изрично следва да е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и даде яснота относно формирането на дълга към този момент и това волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател, което в казуса не се доказва.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №91/27.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 525/2024 г. на Районен съд – Луковит, с която е отхвърлено изцяло заявлението срещу длъжника А. Р. Г., е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане

№91/27.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 525/2024 г. на Районен съд – Луковит , с което е отхвърлено изцяло искането на „Ти би ай банк” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **** по заявление №3116/29.08.2024 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 от ГПК против А. Р. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в ****, за сумата 5289.88 лв.- главница , сумата 1182.08 лв. - договорна лихва за периода 05.01.2024 г. до 01.07.2024 г.; сумата 172.81 лв.-обезщетение за забава за периода 05.01.2024 г. до 15.08.2024 г. въз основа на договор за потребителски кредит договор за потребителски кредит № 705351****/ 30.10.2023 г.. със краен срок на плащане 05.10.2026 г. и съдебни разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4