Определение № 982 от 15.04.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 958/2024
- Вид
- Определение № 982
- Подписан
- 15.04.2024
- В сила
- 15.04.2024
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Руска Атанасова Андреева, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 982 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500958 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв. Д. Б. – процесуален представител на Ж. Д. П. в първоинстанционното производство, против определение № 3014 от 08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 7454/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, V гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на адвоката за изменение на решението по делото в частта за разноските чрез определяне на допълнително адвокатско възнаграждение от 400 лева.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.
Жалбоподателят счита така постановеното определение за незаконосъобразно. Излага несъгласие с приложението на практиката на СЕС по въпроса за необвързаността на съда от минималните размери на адвокатските възнаграждения, уредени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (по-долу за краткост „Наредбата“). Счита, че след съобразяване стойността на удръжките от брутния му хонорар за данъци и обществено осигуряване, размерът на възнаграждението, който претендира, се явява справедлив и обоснован с оглед извършения труд. Отделно от това, излага съображения за приложимост на чл. 2, ал. 5 от Наредбата – желае присъждане на отделно възнаграждение за всеки от исковете, като общият размер възлиза именно на търсената сума.
Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да се произнесе по същество като уважи в цялост молбата му по чл. 248 от ГПК.
Частната жалба е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.
При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът се ръководи от правилото, че при успех на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът обаче не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското 1 възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). Материалният интерес по делото се приема и понастоящем от преобладаващата съдебна практика за ориентир за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, но не се явява единствен и определящ фактор. В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи – събрани са основно писмени доказателства, проведени са само две открити съдебни заседания, както и съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Доводите на частния жалбоподател за несъответствие на определеното му възнаграждение с критериите „справедливост“ и „обоснованост“, доколкото последните са тясно обвързани със сложността на делото и положените от адвоката процесуални усилия, се намират за неоснователни.
Като взе предвид изложеното дотук, въззивният съд намира, че определеният от районния съд размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева е съответен както на фактическата и правна сложност на делото, така и на процесния материален интерес.
Липсват основания за уважаване на молбата с правно основание чл. 248 от ГПК.
Поради съвпадение на изводите на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3014 от 08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 7454/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, V гр. състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2