Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 982 от 15.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 958/2024
Вид
Определение № 982
Подписан
15.04.2024
В сила
15.04.2024
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Руска Атанасова Андреева, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 982 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500958 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Д. Б. – процесуален представител на Ж. Д. П. в първоинстанционното производство, против определение № 3014 от 08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 7454/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, V гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на адвоката за изменение на решението по делото в частта за разноските чрез определяне на допълнително адвокатско възнаграждение от 400 лева.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за незаконосъобразно. Излага несъгласие с приложението на практиката на СЕС по въпроса за необвързаността на съда от минималните размери на адвокатските възнаграждения, уредени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (по-долу за краткост „Наредбата“). Счита, че след съобразяване стойността на удръжките от брутния му хонорар за данъци и обществено осигуряване, размерът на възнаграждението, който претендира, се явява справедлив и обоснован с оглед извършения труд. Отделно от това, излага съображения за приложимост на чл. 2, ал. 5 от Наредбата – желае присъждане на отделно възнаграждение за всеки от исковете, като общият размер възлиза именно на търсената сума.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да се произнесе по същество като уважи в цялост молбата му по чл. 248 от ГПК.

Частната жалба е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът се ръководи от правилото, че при успех на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът обаче не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското 1 възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). Материалният интерес по делото се приема и понастоящем от преобладаващата съдебна практика за ориентир за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, но не се явява единствен и определящ фактор. В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи – събрани са основно писмени доказателства, проведени са само две открити съдебни заседания, както и съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Доводите на частния жалбоподател за несъответствие на определеното му възнаграждение с критериите „справедливост“ и „обоснованост“, доколкото последните са тясно обвързани със сложността на делото и положените от адвоката процесуални усилия, се намират за неоснователни.

Като взе предвид изложеното дотук, въззивният съд намира, че определеният от районния съд размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева е съответен както на фактическата и правна сложност на делото, така и на процесния материален интерес.

Липсват основания за уважаване на молбата с правно основание чл. 248 от ГПК.

Поради съвпадение на изводите на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3014 от 08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 7454/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, V гр. състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2