Решение № 21297 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21297 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20221110160924 по описа за 2022 година

Предявени са от “Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците М.

З. М., К. З. М., В. З. М. и Е. З. М. обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати по ¼ част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение за имот, находящ се в гр. София, , ....., а именно:

1/ М. З. М. - 404.69 лева , представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, , .....; 67.35 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г.;

7.16 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.43 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба /10.11.2022 г./ до окончателното плащане.

2/ К. З. М. - 404.69 лева , представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, , .....; 67.35 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г.;

7.16 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.43 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., ведно със 1 законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба /10.11.2022 г./ до окончателното плащане.

3/ В. З. М. - 404.69 лева, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, , .....; 67.35 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г.;

7.16 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.43 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба /10.11.2022 г./ до окончателното плащане; и

4/ Е. З. М. - 404.69 лева, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, , .....; 67.35 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г.;

7.16 лева, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г.; както и сумата от 1.43 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба /10.11.2022 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребители на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от всеки от тях право на собственост върху имота /придобит по наследство от баща им/, не са осъществили насрещната парична престация – да заплатят установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответниците М. З. М., К. З. М. , чрез назначение от съда особен представител, са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер.

Навеждат доводи, че не притежават качеството потребител на топлинна енергия за процесния период. Позовават се на изтекла погасителна давност.

Молят за отхвърляне на предявените искове.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът В. З. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание 2 и размер. Навежда доводи, че не притежават качеството потребител на топлинна енергия за процесния период, тъй като не е собственик на процесния имот. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моля за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Е. З. М., малолетна, действаща чрез нейната майка и законен представител, не е депозирала отговор на исковата молба.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че процесният топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *** е придобит през 2012 г. от З. М. С. /баща на ответниците по делото/ по силата на нотариален акт за покупко-продажба /л. 10/.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници /л.15/, купувачът имота З. С. е починал на 01.09.2018 г., т.е. преди началото на исковия период по настоящото дело, като е оставил за наследници по закон четирите си деца - ответниците в настоящото производство.

От представеното по делото саморъчно завещание от 08.06.2018 г. /л.

91 и сл./, обявено и вписано в служба по вписванията на 01.04.2019 г., се установява, че приживе наследодателят се е разпоредил с притежаваното него имущество, като е завещал отделни имущества в полза на децата си. Видно от съдържанието на завещанието, волята на наследодателя е била процесният топлоснабден имот - ап. 94 в жк. Младост-3, бл. 310, вх. 2, ет. 14 да бъде 3 придобит в собственост единствено от дъщеря му Е. З. М..

Представеното завещание отговаря на формалните изисквания за действителност досежно неговата форма, като не се твърди по делото и не се установява да е било оспорено от правоимащо лице.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява, че собственик на процесния имот е единствено ответникът Е. З. М. /като следва да бъде отбелязано, че доколкото в случая имотът е придобит от нея по силата на завет, не са относими правилата за придобиване на наследство по опис от малолетен/.

По отношение на останалите трима ответниците, доколкото не се твърди и не се установява същите да отговарят за потребената в имота топлинна енергия на основание, различно от притежаваното от тях право на собственост, съдът намира, че предявените искове се явяват изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.

В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът Е. М. се явява и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, поради което дължи заплащане на потребената в него топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се твъри и не се установява ответникът да се е възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Не се оспорва от ответника, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпредЕ. от ФДР при спазване нормативната уредба. Установява се по делото, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба.

Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната 4 енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Видно от приетата по делото СТЕ експертиза, реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при начислявани суми единствено за сградна инсталация и БГВ, възлиза на сумата от 1768.56 лева т.е. повече от претендирания от ищеца размер на обща главница /1618.76 лева/.

С оглед на това, съдът намира, че предявеният по отношение от ответника Е. М. иск за сумата от 404.69 лева, цена на топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - 04.2021 г., се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, доколкото по делото, от ангажираните писмени доказателства и изготвената експертиза, се установява, че услугата е извършвана в процесния период.

За периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 28.64 лв., поради което искът по отношение на Е. З. се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния му заявен размер от 7.16 лева.

Доколкото, съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно, а вземанията към четиримата ответници са претендирани от ищеца при условията на разделна отговорност, съдът не може да вземе предвид направено възражение за изтекла погасителна давност, заявено от друг ответник в производството.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе, са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.