Определение № 836 от 06.11.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 836 гр. София, 06.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500630 по описа за 2023 година

Подадена е частна жалба от „Е.П.“ ЕАД, гр. С. срещу определение от 24.07.2023 год. по гр.д. № 858/2020 год. на РС-Е.П., с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател – ищец в първоинстанционното производство, за изменение на решение от 28.04.2023 год. на ЕлПРС по същото дело в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Ответницата оспорва частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред ЕлПРС е било образувано по искова молба на „Ч.Е.Б.“ АД, гр.

С. /понастоящем „Е.П.“ ЕАД/ срещу В. А. Г. за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответницата за сумата 7,67 лева – главница, представляваща 1/3 съобразно наследствената квота на ответницата от вземанията на ищеца по 6 броя фактури за потребена ел. енергия, издадени през периода 14.09.2018 год. – 31.01.2019 год., на обща стойност 23,03 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ог ГПК по ч.гр.д. № 448/2020 год. на ЕлПРС. С решение от 28.04.2023 год. предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са отхвърлени изцяло като неоснователни.

Със заповед № 349 по чл. 410 от ГПК от 07.08.2020 год. по ч.гр.д. № 448/2020 год.

ЕлПРС е разпоредил длъжникът В. А. Г. да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД сумата 24,32 лева за ползвана електрическа енергия – 1/3 от неизплатени задължения за мрежови услуги през периода 01.07.2018 год. – 20.02.2019 год. по 19 броя фактури; сумата 6,06 лева – законна лихва за периода от 28.09.2017 год. до 23.07.2020 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.08.2020 год. до окончателното изплащане, както и 1 направените по делото разноски 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Срещу така издадената запове за изпълнение на 01.09.2020 год. е подадено възражение от длъжника чрез адв. К. Б. от РАК. С възражението е представено адвокатско пълномощно, с което В. Г. е упълномощила адв. Б. да я представлява в заповедното производство, като подаде възражение срещу заповедта по чл.

410 от ГПК, като е посочено, че оказаната правна помощ е безплатна, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА поради това, че длъжникът е материално затруднено лице. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК, като претендираните разноски от процесуалния представител на длъжника са 300 лева. В предоставения на заявителя срок за предявяване на установителния иск е подадена искова молба от дружеството само за част от сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, а именно: за сумата 7,67 лева – главница, представляваща 1/3 съобразно наследствената квота на ответницата от вземанията на ищеца по 6 броя фактури за потребена ел. енергия, издадени през периода 14.09.2018 год. – 31.01.2019 год. Тъй като заявителят е подал иск за установяване само на част от вземането, заповедният съд с определение от 15.12.2020 год. е обезсилил заповедта за изпълнение в частта за сумата 16,65 лева – разлика между предявения установителен иск за главница в исковото производство и заявената главница в заповедното производство, както и в частта за сумата 6,06 лева – законна лихва за периода 28.09.2017 год. – 23.07.2020 год. и е прекратил производството в тази част. С определението заявителят е осъдил да заплати на адв. Б. сумата 224 лева адвокатски хонорар, съразмерно с прекратената част от производството, на основание чл.

78, ал. 4 от ГПК.

С отговора на исковата молба в производството по гр.д. № 858/2020 год. на ЕлПРС ответницата е представила договор за правна защита, от който е видно, че адв. Б. е упълномощена да окаже безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради това, че упълномощителят е материално затруднено лице.

Тъй като ответницата е била представлявана от адвокат, който е оказал безплатна адвокатска помощ в заповедното производство, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА въз основа на договор за правна защита и съдействие от 25.08.2020 год., с решението от 28.04.2023 год. съдът е осъдил ищеца да заплати на пълномощника на ответницата адв. Б. сумата 76 лева възнаграждение за заповедното производство, както и сумата 300 лева възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство въз основа на договор за правна защита от 23.11.2020 год., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С молбата за изменение на решението в частта за разноските по чр. 248, ал. 1 от ГПК ищецът е представил справка от Агенцията по вписванията за периода от 01.01.1991 год. до 18.06.2021 год., от която е видно, че на 16.04.2018 год. ответницата В. Г. е продала собствената си идеална част от самостоятелен обект в сграда в гр. В. с площ по документи 54,100 кв.м., ведно с избено помещение; на 27.05.2019 год. е дарила притежавани от нея в съсобственост 17/18 ид. ч. от имот в с. Д. с площ 456 дка, заедно със стопанска сграда; на 26.03.2019 год. е продала съсобствени идеални части от поземлени имоти в землището на с.

Д., община Е.П. с обща площ около 35 000 дка.

2

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С оглед изложеното частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява основателна, предвид следните съображения:

Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима. Съгласно посочената разпоредба, страната може да иска да бъде изменено или допълнено решението в частта в разноските в срока за обжалването му, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В случая този срок е спазен, тъй като решението е връчено на дружеството на 10.05.2023 год., а молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подадена чрез куриерска фирма на 15.05.2023 год., т.е. в законоустановения двуседмичен срок за обжалване на решението по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Правото да се претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 от ГПК. Съдът дължи произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, като с решението от 28.04.2023 год. предявеният иск е отхвърлен изцяло. С оглед това и ответницата има право на реално направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая такива разноски за заплатено адвокатско възнаграждение реално не са направени. Искането на пълномощника на страната адв. Б. да й бъдат присъдени разноски за оказана безплатна адвокатска помощ, е неоснователно по следните съображения:

Настоящият състав споделя съдебната практика, според която изявленията на страната и нейния пълномощник за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза - достатъчно за уважаването на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е : правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. Принципът на чл. 36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда съгласно императивната разпоредба на чл.38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като по принцип достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в 3 производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, т.е. че записаното основание не отговаря на обективната действителност /Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК и др./

В случая жалбоподателят своевременно е оспорил наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за заплащане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в хода на първоинстанционното производство, като е представил справка от имотния регистър /приложена на л. 82-94 по гр.д. № 858/2020 год. на ЕлПРС/. От същата се установява, че през периода 2018 – 2019 год. ответницата се е разпоредила с множество недвижими имоти, включително чрез покупко-продажба , а на 26.03.2019 год. е продала съсобствени идеални части от поземлени имоти в землището на с. Д., община Е.П. с обща площ около 35 000 дка.

Предвид вписванията на изброените в справката възмездни правни сделки следва да се приеме, че към момента на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и през периода на развитието на исковия процес ответницата не е била материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Поради това на възстановяване в исковото производство подлежат само реално направените от страната разноски, каквито в случая не са налице.

Следователно, тъй като не са били налице основанията за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява основателна в частта относно присъдените разноски в размер на 300 лева в полза на пълномощника на страната за процесуално представителство в исковото производство, както и относно присъдените разноски в размер на 76 лева за процесуално представителство в заповедното производство.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да отмени решение от 28.04.2023 год. по гр.д. № 858/2020 год. на РС-гр. Е.П. в частта, с която съдът е осъдил ищеца „Е.П.“ ЕАД, гр. С. да заплати на пълномощника на ответницата адв. К. Б. от РАК сумата 76 лева възнаграждение за заповедното производство, както и сумата 300 лева възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство въз основа на договор за правна защита от 23.11.2020 год., на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК и да отхвърли искането на пълномощника на ответницата за присъждане на разноски, на основание 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение от 24.07.2023 год. по гр.д. № 858/2020 год. на РС-Е.П., с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател – ищец в първоинстанционното производство „Е.П.“ ЕАД, гр. С., за изменение на решение от 28.04.2023 год. на ЕлПРС по същото дело в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение от 28.04.2023 год. по гр.д. № 858/2020 год. на РС-Е.П. в ЧАСТТА, с която „Е.П.“ ЕАД, гр. С. е осъдено да заплати на адв. К. И. Б. от РАК сумата 76 лева на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на В. А. Г. в заповедното производство по ч.гр.д. № 448/2020 год. на РС-Е.П., както и сумата 300 лева възнаграждение за процесуално представителство и оказана безплатна правна помощ в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ искането на пълномощника на ответницата адв. К. Б. за присъждане на разноски в исковото и заповедното производство, основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 3 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНО.