Определение № 6051 от 23.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6051 гр. София, 23.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002105156 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение № 380 от 22.06.2023г. по гр.д. № 496/2022г. на Софийския окръжен съд е :

-потвърдено решение № 42 от 04.06.2020 год. по гр. дело № 720/2018 год. по описа на РСПирдоп, в частта, с която съдът е поставил в дял на Г. С. К. от [населено място] на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК дворно място, съставляващо УПИ *** в кв. ***по плана на [населено място], с площ 610 кв.м.; двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в описаното дворно място, със застроена площ 84 кв.м., второстепенна едноетажна постройка със застроена площ 31 кв.м.; второстепенна постройка, представляваща навес с оградни стени със застроена площ 32 кв.м.; второстепенна постройка, представляваща масивен гараж с лятна кухня със застроена площ 21 кв.м. , всички с пазарна цена общо 106 274 лева -отменено решението в частта относно определеното парично уравнение на дяловете на съделителите, като вместо него е постановено решение, с което Г. С. К. е осъдена да заплати на М. Н. И. сумата от 34 284 лв., а на В. С. Г. сумата от 34 427,50 лв. за уравняване на дяловете им от допуснатите до делба имоти, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, ведно със законната лихва.

-отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която В. С. Г. е осъдена да заплати на М. Н. И. сумата 4 293,04 лева, представляваща стойността на претендирани подобрения в делбения имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението за извършване на делбата до окончателното изплащане, както и в частта, с която съдът е извършил прихващане със стойността на дължими от В. С. Г. суми за подобрения с нейни вземания за уравнение на дяловете и за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, като вместо него са отхвърлени претенциите за подобрения на М. Н. И. и Г. С. К. срещу 1

В. С. Г. до признатите от съда размери - за М. И. до размера от 4953 лева и за Г. И. до размера от 8088 лева, с които районният съд е извършил прихващане, както и са осъдени М.

Н. И. и Г. С. К. да заплатят на В. С. Г. обезщетения по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

В срок е постъпила касационна жалба от Г. С. К. и М. Н. И., чрез адв. С. Д., против въззивното решение в частта му, с която след частична отмяна на решението на районния съд Г. С. К. е осъдена да заплати на М. Н. И. сумата от 34 284 лв., а на В. С. Г. сумата от 34 427,50 лв. за уравняване на дяловете им от допуснатите до делба имоти и са отхвърлени претенциите за подобрения на М. Н. И. и Г. С. К. срещу В. С. Г. до признатите от съда размери - за М. И. до размера от 4953 лева и за Г. И. до размера от 8088 лева.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните правни въпроси:

1. Кой е релевантният момент за определяне на действителната пазарна оценка на делбения имот ? Сочи се противоречие с т.12 ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС; решение № 266/17.10.2014г. по гр.д. № 3333/2014г. на ВКС, първо г.о.; решение № 1 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 550/2011 г. на ВКС и решение № 67 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 5264 / 2015 г. на ВКС, първо г.о.

2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора ?

Поддържа се противоречие с решение № 96 от 03.12.2020г. по гр.д. № 1076/2020г.; т.2 от Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; т.19 от Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК на ВКС; решение №175 от 15.07.2014г. по гр.д. № 426/2014г. на ВКС, трето г.о.; решение № 324 от 22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г. на ВКС четвърто г.о. и решение № 40 от 04.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г. на ВМКС, четвърто г.о.

3.Кога настъпва преклузия за релевиране на възражение за погасяване по давност на искания по сметки за извършени подобрения от съделител в делбения имот ? Сочи се противоречие с т.4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС 4.Когото сънаследник, които владее имота, извърши подобрение в съсобствен имот, от кога започва да тече давността, с която се погасява вземането му за тези подобрения ? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 88 от 26.06.1964г. по гр.дело № 66/1964 на ОСГК на ВС и с ППВС №6/1974г.

Постъпил е писмен отговор от В. С. Г., чрез адвокат П. С., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата. Претендира се присъждане на направените в касационното производство разноски по делото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица /ответници по 2 делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд .

Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294 ГПК.

Производството по делото е във фазата по извършване на делбата. Страните са наследници на С. Г. И., починал на 21.09.1983г., като съделителката М. И. е негова преживяла съпруга, а съделителките В. Г. и Г. К. са негови дъщери.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с решение от 21.06.2019 год. по гр. дело № 720/2018 год. на Пирдопския районен съд е допусната делба на дворното място, масивната жилищна сграда, второстепенна постройка със застроена площ от 31 кв.м. и второстепенна постройка – навес, между В. Г., М. И. и Г. К., при квоти от по 1/3 ид.ч. за всяка от тях, както и е допусната делба на второстепенна постройка - масивен гараж с лятна кухня при следните квоти: М. И. - 4/6 ид.ч., В. Г. и Г. К. – по 1/6 ид.ч.

Съдът е посочил, че според заключението на съдебно-техническата експертиза дворното място е неподеляемо на два или повече дяла, като за него не може да се изготви проект за разделянето му на части, отговарящи на минималните размери за площ и лице и без да се създаде недопустимо разположение на съществуващите сгради. Еднофамилната двуетажна масивна жилищна сграда е със застроена площ 84 кв.м. и също е неподеляема - в нея няма санитарни помещения и такива не могат да се обособят без значителни преустройства.

Допуснатите до делба второстепенни постройки са такива на допълващото застрояване и имат обслужваща функция към основното застрояване.

Като е взел предвид, че делбеният имот е неподеляем, че съделителката В. Г. е заявила, че оттегля искането си за възлагане на делбения имот, както и че единствената съделителка, която поддържа направената от нея възлагателна претенция - Г. К., отговаря и на двете кумулативно предвидени условия по чл. 349, ал. 2 от ГПК, съдът е приел, че решението на първоинстанционния съд в частта му, с която имотът е възложен на съделителката Г. К. следва да се потвърди.

Съдът е посочил, че с оглед значителния период от време, изминал от първоначалното оценяване на имотите от първоинстанционния съд, във въззивното производство е допусната съдебно-оценителна експертиза и вземайки предвид заключението на вещото лице е определил дължимите се от Г. К. на останалите съделители суми за уравнение на дяловете.

За неоснователни са счетени претенциите за извършени подобрения и разноски в делбения имот от М. И. по чл. 346 от ГПК:

Относно претенцията, касаеща изграждане на едноетажна полумасивна стопанска сграда с площ 31 кв.м. съдът е приел за недоказано твърдението на И., че тази сграда е строена в периода 1973-74 год. Съдът е посочил, че в мотивите на решението по допускане на делбата е прието, че единствено масивната сграда - лятна кухня и гараж на южната граница са строени след сключването на брака между М. И. и общия на страните наследодател. Всички останали постройки в дворното място са били изградени към 1968 год., като не се установява съделителката И. да е пребивавала в делбения имот преди сключването на брака 3 и да е извършвала подобрения или ремонтни работи, вкл. да е участвала в построяването на процесната сграда, допусната до делба като бивша изключителна собственост единствено на съпруга й С. И..

По претенцията за заплащане половината от стойността на построената в дворното място лятна кухня и гараж, съдът е изложил мотиви, че е установено, че те са изградени след сключването на брака на М. и С. И. през 1968 год. Предявените претенции по сметки от преживялата съпруга досежно тези сгради са счетени за неоснователни, тъй като не е установено тя да е извършила лично със свои средства претендираните подобрения, за да получи освен дела си от прекратената СИО и половината от увеличената стойност на имота в резултат на тези подобрения. Посочено е, че преживял съпруг, който твърди, че е вложил лични средства при придобиването на имот, може да претендира за частична трансформация в първата фаза на делбата, но не и за увеличение на наследството във втората фаза /поради силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, с което е прието, че имотът е изцяло съпружеска имуществена общност, т. е. придобит е с общи средства с презумпция за равен принос на съпрузите/.

За неоснователна е счетена и претенцията по сметки на съделителката М. И. в останалата й част, включваща направа на груба и фина мазилка на къщата отвътре, груба мазилка и пръскане на къщата отвън, поставяне на дограма, врати и прозорци /без две стаи на първия етаж/, поставяне на ел. инсталация, вкарване на вода и водоснабдяване, поставяне на улуци, поставяне на дюшеме, всички извършени през периода 1968-1972 год. Изложени са мотиви, че се касае за строително - монтажни работи, извършени след сключването на брака в имот, собственост на единия съпруг, поради което съделителката е била държател на дворното място и сградите, в които са извършвани описаните строителни работи, които според заключението на приетата техническа експертиза представляват необходими разноски за запазването и ползването на сградата по предназначение, като част от тях вече не съществуват - след 2010 год. улуците и дограмата са сменени с нови; върху дюшемето е поставен ламинат, а съпрузите след брака са прокарали ток и вода само на първия етаж от жилищната сграда. Съдът е посочил, че претенциите относно подобрения/разноски в делбения имот, осъществени преди смъртта на наследодателя, са такива по чл. 12, ал. 2 от ЗН и извършилият подобренията съделител може да претендира от останалите съделители само това, с което те са се обогатили вследствие увеличаването на наследственото имущество. В случая не е установено съделителката И. да е извършила лично със свои средства претендираните от нея подобрения, както и че в резултат на извършването им се е увеличила стойността на делбения имот - претендираните СМР не са такива, увеличаващи стойността на имота, а са необходими във връзка с ползването и обитаването му. В допълнение съдът е посочил, че претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН би била основателна, само ако сънаследникът не е бил възнаграден по друг начин, а в случая преживялата съпруга е живяла и ползвала безвъзмездно делбения имот, като е участвала в извършените СМР и в собствен интерес, поради което следва да се приеме, че е била обезщетена /възнаградена/ чрез ползването на имота.

Относно претенцията по сметки на съделителката Г. К. по чл. 346 от ГПК за извършени 4 подобрения в делбения имот, съдът е посочил, че тя претендира, че изцяло със свои средства е извършила подобрения в имота в периода 2010-2016 год., подробно описани в уточняващи молби от 25.08.2022 год., 09.02.2023 год. и 16.03.2023 год.