Решение № 1427 от 12.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1427 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100103262 по описа за 2023 година

Предмет на производството са предявени от Г. Т. М. против Столична община осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 40 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 1480.20лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до изплащането.

Твърденията на ищеца са, че на 27.09.2022г. в гр.София, при движение по десния тротоар в кв.Младост 1 с посока от бул.*******в в края му се спънал с левия си крак в несигнализирана и необезопасена дупка, образувана от разрушена повърхност, липсващи и счупени плочки в непосредствена близост до шахта, при което паднал на земята и получил увреждане, изразяващо се в счупвания на други части на подбедрицата, множество счупвания на подбедрица закрито в ляво, RSOM cum placeae, открити рани на други частни на подбедрицата. На 02.10.2022г. претърпял операция на лявата глезенна става, след което на 21.11.2022г. постъпил по спешност с открита рана в областта на лявата подбердица с извършена хирургичната й обработка, а през м.01.2023г. провел рехабилитация. Твърди във връзка с така получените увреждания да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени вреди, представлавящи направени разходи във връзка с лечението, репарирането на които претендира от ответника, в качеството на задължено по закон лице да ремонтира и поддържа в изправност тротоара, като част то общинската пътна мрежа.

1

Ответникът оспорва исковете по съображения за тяхната неоснователност и недоказаност. Поддържа съпричиняване с твърдението увреждането на ищеца да се дължи на липса на проявено внимание при придвижването по тротоара при положение, че живее в близост и пътят му е познат. Счита претендирания размер на неимуществени вреди за прекомерен спрямо действително претърпените.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността на възложителя е за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер. На основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Предпоставките за отговорността по чл.49 ЗЗД са: възлагане на работа от възложителя; противоправно деяние на изпълнителя; причиняване на вреди при или по повод изпълнението на работата; причинна връзка между деянието и вредите.

Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат от действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закон, от технически или други правила, и от характера на възложената работа /ППВС № 9/1966г./.

Съдът е сезиран с иск за обезщетение на вреди, основан на твърдението за отговорност на ответника Столична община по чл. 49 ЗЗД като последица от противоправно бездействие на нейни служители или на лица, на които е възложено поддържането на тротоарите от градската пътна мрежа, предназначени за придвижването на пешеходци, изразяващо се в неизпълнение на законовото задължение за ремонт и поддръжка.

Относно настъпване на произшествието по делото е разпитан св.В. Т., който бил заедно с ищеца, когато пострадал. Не помни датата, но било през септември 2022г. В показанията си сочи, че живеели в съседни блокове в кв.Младост 1 в близост до мястото на инцидента. Рано сутринта пили кафе в „Шел“, след което тръгнали за работа. Вървели по тротоара, след което ищецът продължил по него покрай бл.11 и в момента, когато се разделяли стъпил накриво с левия крак и паднал на земята. После видял, че на мястото на тротоара има капак на шахта с разрушена цялост и около нея дупки, заради които човек може да пострада и по-сериозно. Помогнал на ищеца да се изправи и повикал такси, с което веднага бил закаран в ИСУЛ, а след прегледа същия ден го закарал у тях. Видно от представения по делото снимков материал, около шахтата на мястото на тротоара плочките са надробени, наредени произволно с множество неравности, дупки, пръст и камъни. Свидетелят сочи, че често минавал оттам, защото живее в бл.11 и знае за лошото състояние на тротоара, без да му е известно дали ищецът е наясно с това и дали общината е била уведомявана за компроментирания участък.

Представен е лист за преглед на пациент в КДБ/СО, издаден от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ гр.София, видно от който на 27.09.2022г. в 9.02ч. ищецът 2 постъпил в спешното отделение с оплаквания за болки, видим оток, хематом и затруднени движения в областта на лява глезенна става. Посочено е, че преди четири дни стъпил накриво у дома и травмирал левия си глезен, а след извършената рентгенография установено, че има фрактура на заден триъгълник и медиален малеол на лява тибия с дислокация и дисхиза на интеркосталната мембрана с поставена диагноза „счупвания на други части на подбедрицата“. Отразено е, че състоянието му налага оперативно лечение при деклариран отказ на ищеца от хоспитализация.

Представена е епикриза ИЗ № 32675/2022г., издадена от УМБАЛ „Софиямед“, видно от която на 02.10.2022г. ищецът постъпил в болничното заведение с извършена на 03.10.2022г. операция по открито наместване на счупването на лявата глезенна става и фиксиране фрагментите с плака и винтове. В анамнезата, за която е посочено да е по данни на ищеца, на 24.09.2022г. се спънал и паднал и прегледан в УМБАЛ Царица Йоанна-ИСУЛ“.

Впоследствие на 21.11.2022г. отново постъпил в УМБАЛ „Софиямед“ поради открита рана в областта на лявата подбедрица с извършена хирургична обработка под анестезия, за което е представена епикриза ИЗ № 39373/2022г., след това в периода 12.01.2023г.-26.01.2023г. провел рехабилитация в СБПЛР „Панчарево“ ЕООД.

Вещото лице по изслушаната СМЕ дава заключение, че счупването в областта на лявата глезенна става е възможно да бъде получено по посочения в исковата молба начин от стъпване на криво. Откритата рана на лява подбедрица с неравни некротични ръбове не е получена при самото произшествие, а представлява настъпило усложнение от операцията по поставяне на плаката и винтовете. В съдебно заседание обяснява, че белегът е върху самата планка и често се случва отваряне на някои от винтовете, което налага вторично затваряне.

Въз основа така събраните доказателства съдът намира за установено ищецът да е получил травматичното увреждане в резултат стъпване на криво при преминаване върху компроментиран част от тротоар до бл.11 в кв.Младост 1 в гр.София. Във връзка с оспорването от ответника, друго не следва от посоченото в съставените документи от болничните заведения различни място и дата на увреждането при извършения преглед на 27.09.2022. и последващо извършената операция на 03.10.2022г. В тази част представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила и не удостоверяват извънсъдебно признание на ищеца за неизгодни факти относно мястото и времето на инцидента.

Пряко доказване на релевантните за спора факти е осъществено чрез показанията на разпитания свидетел, които са последователни, основани на непосредствени възприятия на мястото, състоянието на тротоара и обстоятелствата, при които е пострадал ищецът и не се опровергават от други данни по делото.

Описаното от свидетеля лошо състояние на конкретния участък от тротоара съвпада са представените снимки, а посоченото от него, че веднага след инцидента го закарал в ИСУЛ, изчакал го и после придружил до дома му кореспондира с посочената в листа за преглед на пациент дата 27.09.2022г., като такава на увреждането и неговото естество, респ. възприетия от него начин на увреждане не се изключва, а съответства на възможния такъв според заключението на вещото лице по СМЕ. От своя страна ответникът не е провел доказване към деня на инцидента фактическото положение на тротоара да е било различно от посоченото, нито ангажирал доказателства сочещи към тази дата да е бил извършен ремонт или обозначение по начин, указващ на пещеходците за препятствие при придвижването.

3

Не е спорно, че мястото на произшествието е тротоар, предназначен за придвижване на пешеходци, и е публична общинска собственост на Столична община по чл.3, ал.3 и чл.8, ал.3 ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на ЗДв.П. На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за незабавно сигнализиране препятствията по общинските пътища и улици, в тази част тротоари за пешеходно придвижване, с отстраняването им във възможно най-кратък срок - чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.3, ал.2 ЗДв.П. От това следва, че ответникът има задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица поддържането на тротоарната настилка в състояние, съответно на предназначението за безопасно ползване от пешеходците, което в случая не е било изпълнено и това обуславя пораждането на отговорността по чл.49 ЗЗД за причинените на ищеца вреди.

Възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. Принос по смисъла на тази норма е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Според т.7 от ТР № 1/23.12.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

По делото е установено, че ищецът живее в близост до мястото на произшествието, поради което логично може да се приеме, че неведнъж преминавал през този участък от тротоара при знанието за лошото му състояние, но само по себе си това не означава принос в настъпване на вредоносния резултат, защото ползването на публична общинска собственост, предназначена за придвижване на пешеходци, не е противоправно и липсват нормативни или други правила, задължаващи пешеходеца да избере маршрут, съобразявайки се с потенциалния риск в определен участък да е налице необезопасена и несигнализирана неравност или да знае на кое конкретно място има препятствие за да го избегне. Такова задължение би било налице само, ако ответникът е предприел действия по сигнализиране или обезопасяване на тротоарния участък, доказателства за което не са събрани. Проявата на внимание при придвижване е израз на нормална грижа за собственото здраве и житейски оправдано, но за пешеходеца няма предвидено в нормативен акт задължение непрекъснато да следи пътната настилка. То ще има значението на принос, когато с поведението си пострадалият е поел предвидим или реално очакван риск, или неоправдано игнорирал такъв, като по този начин е създал предпоставки за увреждане, данни за което по делото не са събрани.

Като последица от произшествието ищецът получил счупване на лява глезенна става, поради което претърпял болки и страдания. В деня на увреждането 27.09.2022г.