Решение № 6 от 24.01.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Цонев

Членове:

Мария Христова

Джулиана Петкова при участието на секретаря Стефка Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20228002103655 по описа за 2022 година

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е, след като с решение № 50167/04.10.2022 г. по гр. дело № 1934/2022 г. на друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (IV-то гр. отд. на ВКС), по молби на ответниците в настоящото производство Ж. Ж. Ж., И. Ж. Ж., Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] (роден 2002 г.) и Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] (роден 1991 г.) е отменено предходното постановено по делото, влязло в сила касационно решение № 131/04.05.2012 г. по гр. дело № 755/2011 г. на трети състав на IV-то гр. отд. на ВКС. С последното, при постановена отмяна изцяло на отхвърлителното въззивно решение, спорът по делото е бил разрешен по същество, като по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), на основание чл. 4 и чл. 10 от ЗОПДИППД (отм.) от ответниците Ж. Ж. и Е. Р. Ж. (починала на 20.07.2018 г., с правоприемници – ответниците Ж. Ж., И. Ж. и Ж. Ж. (р. 2002 г.)) е отнето в полза на държавата имущество (подробно описано – апартамент, два леки автомобила, парични суми по три банкови сметки и парична сума, иззета с протокол за претърсване и изземване); както и на основание чл. 9, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) от ответника Ж. Ж. (р. 1991 г.) е отнет в полза на държавата друг апартамент (също подробно описан). Отмяната на влязлото в сила касационно решение е постановена на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, тъй като с окончателно решение от 13.07.2021 г. по дело „Т. и други срещу България“ (жалба № 50705/11 и 6 други) на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установено, 1 допуснато от ВКС нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, състоящо се в това, че при постановяване на необжалваемия съдебен акт съдът е пропуснал да установи връзка между престъпната дейност на Ж. и Е. Ж., и имуществото, което е отнел в полза на държавата. По този начин не е постигнат необходимият справедлив баланс между легитимните цели, преследвани от ЗОПДИПД (отм.), и индивидуалните права на молителите-ответници (принцип на пропорционалната намеса). Разяснено е, че констатираното от ЕСПЧ нарушение не се състои в това, че жалбоподателите неоправдано са лишени от собственост, а в това, че липсват мотиви в акта на съда за отнемане на имуществото, доколко то е придобито във връзка с престъпната дейност на Ж. и Е. Ж..

Прието е и че отмяната се допуска за преодоляване на последиците от така констатираното от ЕСПЧ нарушение, състоящо се в липса на мотиви в решението на ВКС относно наличието на връзка между престъпната дейност и отнетото имущество, поради което нарушението следва да бъде отстранено именно от този съд (ВКС). Изтъкнато е, че не са констатирани от ЕСПЧ нарушения на КЗЧПОС нито на първоинстанционния, нито на въззивния съд, поради което е посочено, че съставът на съда, който ще осъществи ново разглеждане на касационната жалба, е компетентен да прецени, дали се налага връщане на делото на някоя от инстанциите по същество. По тези съображения, при постановената отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС на касационната жалба, по реда на чл. 290 от ГПК.

Касационната жалба е подадена от ищеца по делото КУИППД (с правоприемник Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – КПКОНПИ, Комисията) срещу въззивното решение № 76/18.02.2011 г., постановено по възз. гр. дело № 1240/2010 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 1227/05.08.2010 г. по гр. дело № 172/2009 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), е отхвърлено изцяло мотивираното искане на КУИППД за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 268 709.50 лв., като придобито от престъпна дейност, както следва: от ответника Ж. Ж.: апартамент № . на ет.. в [жилищен адрес][жк]в [населено място], ул. Д. Т.“ № . (подробно описан ведно с принадлежностите му), придобит чрез покупко-продажба с нотариален акт № .. г., том .., дело № .. г.; и лек автомобил марка „....“ с ДК [рег.номер на МПС] (подробно описан), закупен от същия ответник; от ответниците Ж. и Е. Ж.: лек автомобил марка „с...“ с ДК [рег.номер на МПС] (подробно описан), закупен от ответника Ж. Ж.; сумата 219.31 лв., ведно с лихвите в спестовна сметка (с посочен IBAN), открита на 23.11.1998 г. в „Юробанк и еф джи България“ АД, с титуляр ответникът Ж. Ж.; сумата 7 706.17 лв., ведно с лихвите в банкова сметка (с посочен IBAN), открита на 11.07.2006 г. в „Корпоративна търговска банка“ АД, с титуляр ответницата Е. Ж.; сумата 2 067.33 EUR (с левова равностойност 4 043.28 лв.) по депозитна сметка (с посочен IBAN), открита на 04.07.2006 г. в „СИБанк“ АД, с титуляр ответницата Е. Ж.; сумата 14 400 EUR и 730 USD (с левова равностойност в общ размер 29 224.21 лв., с описани номинал и серийни номера на банкнотите), иззети с протокол за претърсване и изземване от 03.07.2007 г., и запечатани в плик и предадени с протокол от 30.05.2008 г. от ст. дознател при ОД „Полиция“-Пловдив, Сектор „БОП“ на 2 домакина при ОД „Полиция“-Пловдив; и от ответника Ж. Ж. (р. 1991 г.) – апартамент № .. на ет... в жилищната сграда на [улица] [населено място], (също подробно описан ведно с принадлежностите му), придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ... г., том .., рег. № .., нот. дело № ... г.; в тежест на комисията-ищец са възложени разноските за първоинстанционното и въззивното производство по делото.

В касационната жалба на комисията-ищец се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че е неправилен (необоснован) решаващият извод на въззивния съд, че е оборена презумпцията по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.), мотивиран със свидетелските показания по делото и извлечения от банкови сметки на свидетеля Ж. Ж. Ж..

В тази връзка се излагат и съображения, че тези писмени доказателства (извлеченията от банкови сметки) са приети в нарушение на чл. 147, т. 1 от ГПК, както и че същите не доказват законен източник на доходите, с които е придобито процесното имущество.

Поддържат се и подробни доводи, че свидетелите са в близка родствена връзка с ответниците, като съдът не е отчел възможната заинтересованост на свидетелите, както и че техните показания не кореспондират с останалите доказателства по делото.

Ответниците Ж. и Е. Ж., в отговорите на касационната жалба излагат доводи и съображения за неоснователност на същата.

Ответникът Ж. Ж. (р. 1991 г.) не е подал отговор на касационната жалба.

С определение № 1562/13.12.2011 г., постановено по гр. дело № 755/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: следва ли в производство по предявените искове по чл. 28 от ЗОПДИППД (сега отменен) съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя към момента на дарение.

В настоящото производство – при новото разглеждане на делото по реда на чл. 290 от ГПК от ВКС, страните (в откритото съдебно заседание, като ищецът и ответниците – и в писмени бележки) излагат следните становища и доводи:

Касаторът-ищец КПКОНПИ (правоприемник на КУИППД) поддържа изложеното в касационната жалба, като излага и съображения, че отговорът на посочения по-горе процесуалноправен въпрос е положителен. Относно отменителното основание и установеното с решението на ЕСПЧ нарушение, допуснато от предходния касационен състав на ВКС по делото, жалбоподателят се позовава на тълкувателно решение (ТР) № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, като изтъква, че неговите постановки изискват да бъде установена пряка или косвена връзка между конкретно установената престъпна дейност и придобиването на имуществото, но обаче не е необходимо тази връзка да е безспорно установена, а е достатъчно тя да се предположи основателно, в който случай това е достатъчно за целите на закона, след като не е установен законен източник на доходи – чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.), като е допустимо такова основателно предположение за придобиване на имуществото във връзка с престъпната дейност и назад във времето – преди извършването на престъпното деяние, в давностния срок по чл. 11 от ЗОПДИПД (отм.).

3

Касаторът-ищец моли съда да отмени обжалваното въззивно решение и да уважи изцяло предявения иск за отнемане на процесното имущество от ответниците.

Ответниците Ж. Ж., И. Ж. и Ж. Ж. (р. 2002 г.) (първият – и в качеството си на правоприемник на починалата ответница Е. Ж., а последните двама – само в качеството си на нейни правоприемници) поддържат подадените отговори на касационната жалба, като излагат и съображения, че отговорът на поставения по делото процесуалноправен въпрос е отрицателен и молят съда да остави в сила въззивното решение. При условията на евентуалност – ако съдът даде положителен отговор на въпроса, молят делото да бъде върнато на първоинстанционния съд от фазата по изготвяне на доклад, с указания за приемане на писмени доказателства. По съществото на спора излагат становище и съображения, че по делото не е установена връзка между престъпленията, за които са осъдени ответниците Ж. и Е. Ж., и придобитото от тях процесно имущество, като се позовават на приетото в решението на ЕСПЧ, изтъквайки и обстоятелството, че престъпленията, за които те са осъдени, са извършени през периода януари 2007 г. – 26.06.2007 г., поради което считат, че няма как придобититие от тях имущества през 2002 г. и 2003 г. да са в причинна връзка, дори косвена, с тези престъпления.

Ответникът Ж. Ж. (р. 1991 г.) също оспорва касационната жалба като неоснователна, позовавайки се на решението на ЕСПЧ и на ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС; присъединява се към становището на останалите ответници, че отговорът на поставения по делото процесуалноправен въпрос е отрицателен. Моли съда да потвърди обжалваното въззивно решение.

Прокурорът, участващ в производството по делото съгласно чл. 30, ал. 1, изр. 2 от ЗОПДИПД (отм.), се присъединява към становището на касатора-ищец, че въззивното решение страда от пороци, но счита, че делото следва да се върне на първата инстанция.

Поддържа, че ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС е от значение за отговора на поставения по делото процесуалноправен въпрос.

Настоящият съдебен състав също намира, че за да се даде отговор в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на поставения по делото процесуалноправен въпрос, следва да се съобразят задължителните указания и разяснения, дадени с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, както и основаната на тях, относима практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Същите са релевантни и предвид нарушението, допуснато при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция, констатирано с решението на ЕСПЧ, в което (§ 212) се възприемат разрешенията, дадени с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС.

С тълкувателното решение е прието, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда начл. 28 от ЗОПДИПД (отм.).

Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във 4 всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 от ЗОПДИПД (отм.). В мотивите към тълкувателното решение е разяснено и следното: Между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, например в случаите, когато то е пряко придобито от престъплението. Косвена е връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, например – с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото.