Решение № 896 от 05.06.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. Велико Търново, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110100618 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. Д. В., с която се иска да бъде прието за установено по отношение на „Е. М.“ ЕООД, че ищцата не дължи сумата от 16 659.98 лева, претендирана по изп. дело № 625/2009 г. на ЧСИ Дияна Колева, за която сума е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 693/2009 г. и по ЧГД № 1182/2010 г. – и двете по описа на Районен съд – Свищов.

Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист по ЧГД № 693/2009 г. по описа на Районен съд – Свищов, издаден в полза на „Райфайзенбанк /България/“ АД, срещу нея и срещу солидарния длъжник *** е образувано изпълнително дело № 625/2009 г. на ЧСИ Дияна Колева. Сочи, че по ЧГД № 1182/2010 г. по описа на Районен съд – Свищов срещу нея е издаден нов изпълнителен лист в полза на „Райфайзенбанк /България/“ АД, като вземанията по същия са присъединени по вече образуваното изпълнително дело № 625/2009 г. на ЧСИ Дияна Колева. Заявява, че впоследствие вземанията по изпълнителните листи са прехвърлени на „Е. М.“ ЕООД, както и че понастоящем същите са погасени по давност по отношение на нея.

Ответникът оспорва иска. Заявява, че до 26.6.2015 г. давност не е текла, както и че на 22.1.2024 г. е постъпила молба от длъжника, представляваща 1 признание на иска, което прекъсва погасителната давност. Обръща внимание, че перемцията е без правно значение за давността, както и че погасителната давност не води до погасяване на вземането, а на възможността за принудително изпълнение. Счита, че в нито един момент за процесното вземане не е изтекла погасителна давност.

В проведеното открито заседание пълномощникът на ищцата поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не заема допълнително становище по иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 693/2009 г. на Районен съд – Свищов, по молба на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от 15.9.2009 г. срещу длъжниците И. Д. В. и *** е образувано изп. дело № 625/2009 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева-Стефанска. С молбата е поискано налагането на мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС, за проучване на имущественото състояние на длъжниците и за налагане на запори и възбрани върху откритото имущество.

Установява се също, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 1182/2010 г. по описа на Районен съд – Свищов, срещу И. Д. В. е издаден нов изпълнителен лист в полза на „Райфайзенбанк /България/“ АД, като вземанията по този лист са присъединени по вече образуваното изпълнително дело № 625/2009 г. на ЧСИ Дияна Колева.

След образуване на изп. дело № 625/2009 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева-Стефанска е изготвена покана за доброволно изпълнение, получена от назначения процесуален представител на И. Д. В. на 25.11.2009 г.

Впоследствие, на 16.12.2009 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. Д. В. в „ЦБА“, гр. Велико Търново.

На 2.11.2010 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. Д.

В. в „МНМди“, гр. Велико Търново, след което в изпълнение на запора са започнали да постъпват суми от работодателя.

На 2.7.2013 г. е наложена възбрана върху идеални части от недвижим имот, собственост на И. Д. В..

2

С молба от 1.10.2013 г. ответникът „Е. М.“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, в качеството си на цесионер по договор за цесия, сключен с „Райфайзенбанк /България/“ АД, като е възложил на съдебния изпълнител извършването на всички необходими действия, на основание чл. 18 ЗЧСИ.

На 4.10.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. Д.

В. в „Шугър Импекс Трейдинг“.

На 9.5.2016 г. е наложен запор върху лек автомобил, собственост на И. Д.

В..

На 13.4.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. Д.

В. в „Хера 80“ ЕООД.

На 22.1.2024 г. е постъпила молба от И. Д. В., с която същата иска вдигане на наложения й запор и заявява, че заплаща сумата от 750.00 лева.

При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил факта, от ко йто извежда основанието за отричане право то на ответника – изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното начало, следва да установи дали това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото реализиране – да уважи иска.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение, поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на общата 5–годишна давност.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При 3 изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. От друга страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В процесния случай изпълнително дело № 625/2009 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева-Стефанска е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС, поради което в периода от образуване то му до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла. Както е посочено в ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , е започнала да тече от 26.6.2015 г. В случая давността относно процесното вземане по отношение на длъжника И.

Д. В. е започнала да тече на 13.4.2017 г., когато е извършено последното изпълнително действие /запор върху трудово възнаграждение/ и е изтекла на 13.4.2022 г., което прави основателен предявения иск.

Възражението на ответника, че молбата от 22.1.2024 г. и извършеното към този момент частично плащане представлява признание на иска, което прекъсва погасителната давност, е неоснователно, доколкото към посочената дата давността вече е била изтекла, поради което същата очевидно няма как да бъде прекъсната.

По разноските:

С оглед изхода на делото разноските по същото следва да се възложат на ответника. В случая от страна на ищцата не са сторени разноски, тъй като е освободена държавна такса за производството и на същата е оказана безплатна правна помощ. Следователно в полза на процесуалния представител на ищцата – адв. В. К., осъществил безплатна правна помощ в производството, следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1 500.00 лева, определено от съда с оглед материалния интерес, но 4 и съобразено с фактическата и правната сложност на делото.

Ответникът следва да заплати и дължимата държавна такса за производството в размер на 666.40 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК 131001375, че И. Д. В., ЕГН ********** не дължи сумата от 16 659.98 лева, претендирана по изпълнително дело № 625/2009 г. на ЧСИ Дияна Колева, поради погасяване на задължението по давност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв , „Е. М.“ ЕООД, ЕИК 131001375да заплати на адв. В. К. К. от ВТАК сумата от 1 500.00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита и съдействие в производството по гр. д. № 618/2024 г. на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК „Е. М.“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата от 666.40 лева – държавна такса за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5