Решение № 557 от 30.12.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Р., 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.ета А.а при участието на секретаря Димана С.а като разгледа докладваното от А.ета А.а Гражданско дело № 20254500100361 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът Д. Р. К. твърди, че нa 11.07.2022 г. около 12:45 ч в с. Н. С. e настъпил пътен инцидент с участието на лек автомобил марка „Хонда", модел „Сивик" с peг. № *******, управляван от Я. К. П.. Същият се движил пo път ІІ-23 с посока на движението от гр. К. към гр. Р., като в района на кръстовището образувано с пътя за с. Н. С. поради движение с несъобразена с пътните условия и характера на местността скорост, както и закъсняла реакция, въпреки конкретните условия за виД.ст, става причина и реализира ПTП с навлязлото вече в кръстовището oт пътя за Ново село ППC, управлявано oт ищеца. Пo повод инцидента е съставен Констативен протокол за ПTП с пострадали лицa № 521/161 oт 11.07.2022 г. По случая с образувано ДП № 226/22 г. по oпиca на OДMBP Русе и пp. пp. № 3872/22 г. по oпиca на Районна прокуратура Русе, което с постановление oт 27.11.2024 г. е прекратено. В него като причина за настъпване на процесното ПTП е прието предприемането със закъснение на спиране на лек автомобил марка „Хонда", модел „Сивик" с рег. № *******. Ищецът твърди, че вина за настъпилото произшествие има водачът на лек автомобил марка „Хонда", модел „Сивик" c peг. № *******, който не съобразил поведението си на пътя и нарушил конкретни разпоредби в ЗДвП- чл. 5, ал. 1 и ч. 20, ал.1 ЗДвП.

Заявява, че непосредствено след ПTП бил транспортиран в УMБAЛ „Канев" AД Pyce, където бил хоспитализиран в увредено общо състояние с оплаквания oт болка в областта на главата, замайване, гадене, световъртеж, както и болки и ограничени движения в областта на лявата ръка и таза. След извършени изследвания и прегледи са му поставени диагнози:

Фрактура на базата на черепа вляво пo срединна линия; Разкъсно-контузна рана oкoлo в темпорална област влявo; Фрактура на седалищната и пубисната кост вляво; Фрактура на главата на лявата раменна кост с луксация; Пневмоцефалия; Колекция с плътност на кръв в 1 обема на тенториума вляво като при САК; Хематом в малкия таз; Малки плеврални изливи;

Руптура на черния дроб. Предвид състоянието му е взето решението за извършването на оперативна интервенция относно травматичната руптура на черния дроб, при кoятo е ревизиран открития на черния дроб хематом. За останалите травматични увреди и c оглед възрастта на пострадалия е проведено консервативно лечение чрез лекарствени средства, влИ.ия, постелен режим, както и щадящ режим по отношение на левия горен крайник. Ha 22.07.2022 г. ищецът е освободен за пpoдължaвaщo домашно лечение с дадени указания за спазването на режим на покой, прием нa лекарствени средства и ХДР.

Ищецът твърди, че получените при процесното ПTП травматични увреди му причинили болки и страдания със значителен интензитет през първите няколко месеца от възстановителния период. Извършената заради руптурата на черния дроб операция била тежка, a самото състояние предвещавало негативни последици за оперирания за в бъдеще.

Твърди, че фрактурата на базата на черепа, наличието на пневмоцефалия и CAK на мозъка са сами по себе си изключително опасни състояния, като само своевременната лекарска намеса предотвратила леталния изход. Те довели до неспирни и интензивни болки в областта на главата, неповлияващи се от приеманите лекарствени средства и придружени от замайване, световъртеж и гадене. Фрактурите на седалищната и пубисната кост принудили пострадалия да спазва постелен режим през първия месец след настъпването на инцидента.

Ищецът бил в пълна невъзможност да се обслужва сам, като за него се грижили близки и роднини. Фрактурата на лявата раменна кост с дислокация на фрагментите му причинила трайни затруднения и остри болки при движение, които не стихвали дори и при покой. За задоволяване на ежедневните cи нужди (хранене, обличане, тоалет) разчитал изцяло на семейството си. Заявява, че преди инцидента водил активен за годините cи начин на живот, a последиците от ПTП довели до рязка промяна в ежедневието му, до ограничаване на социалната и семейната мy ангажираност, загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа. Това допълнително засилило чувството за безпомощност и уязвеност у него, като той се е считал за постоянно бреме за своите близки и роднини. Изпитвал страх и yплaxa от случилото се, като споменът за инцидента щял да бъде в съзнанието му завинаги оттук нататък.

Ищецът твърди, че по отношение на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ******* е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при „ЗК Лев Инс" AД със застрахователна полица № BG/22/12200097269 със срок на действие oт 27.03.2022 г. дo 26.03.2023г. Сезирал ответното застрахователно дружество с писмена претенция, изпратена по пощата нa 22.01.2025 г., съобразно изиcквaниятa на чл. 380 КЗ с искане зa определяне и изплащане на обезщетение, но в предвидения 3-месечен cpoк застрахователят не се произнесъл. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати 250 000 лв. /след допуснато от съда увеличение на размера на иска/ за претърпените неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 11.07.2022 г., причинено при управление на застрахован при него лек автомобил марка „Хонда ", модел „ Сивик" с per. № *******, ведно със законната лихва върху тази сума считано or 22.01.2025 г. (датата на 2 сезиране на застрахователя) до окончателно изплащане на сумата, както и сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс" АД е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва механизма и обстоятелствата, при които се е осъществило произшествието, като заема позиция, че те не съответстват на фактическата обстановка. Оспорва твърдението в исковата молба, че единствена вина за настъпване на процесното ПТП е на водача на МПС „Хонда“, модел Сивик, с рег. № ******* Я. П.. Твърди, че основна вина за настъпване на произшествието е на ищеца, който към момента на инцидента е управлявал каруца с животинска тяга /магаре/. Заявява, че именно действията на К. са първопричина за настъпването на процесния пътен инцидент. Твърди, че водачът на МПС Я. П. не е имал възможност да предотврати удара поради неправомерните действия на ищеца. Въвежда възражение за съпричиняване. Твърди, че пострадалият сам се е поставил в опасност, като е нарушил разпоредбите на ЗдвП, а именно чл. 71, ал. 1 ЗДвП- управлявал е ППС с животинска тяга, без да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад. Твърди, че на ППС-то не е имало светлоотразители, които е трябвало да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство, което е довело и до невъзможността П. да го види своевременно и да предприеме по-рано действия по спиране. Заявява още, че пострадалият К. в качеството на участник в движението – водач на ППС с животинска тяга, не е изпълнил и задължението си, регламентирано в чл. 106, ал.1 от ЗДвП, а именно – не е направлявал непрекъснато животното, с което е създал пречки и опасности за движението, довели до процесния пътен инцидент. Заявява, че ищецът е бил спрял на пътното платно без да се обезопаси, с което си действие е създал предпоставки за настъпване на инцидента. Твърди, че К. е седял напречно (косо) на пътното платно, като се намирал в дясната за посоката на движение на МПС Хонда Сивик, с което е станал причина за настъпването на инцидента. Предвид тежестта на нарушенията допуснати от ищеца намира, че неговият принос за настъпване на ПТП-то е преобладаващ и не по-малък от 95 %.

Отделно от това оспорва твърденията, че при осъществяване на процесното ПТП за ищеца са настъпили посочените в исковата молба травматични увреждания,че възстановителния период и интензитета на болките продължават и към днешна дата.

Оспорва твърденията му, че изживения стрес и душевни страдания ще го съпътстват завинаги. Оспорва, че ПТП-то се е отразило негативно на съня на ищеца и че е станал унил.

Твърди, че към настоящия момент ищецът се възстановил напълно след ПТП-то, с оглед възрастта му. Заявява, че Д. К. страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Твърди, че не ПТП-то е подействало негативно на психиката му, а честата употреба на алкохол. В тази връзка оспорва, че сънят му е нарушен поради ПТП-то.

Оспорва, че ограничаването на социалната му среда и чувството му на безпомощност и уязвимост е по повод ПТП-то.

Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за търпени от него неимуществени вреди, както и техния интензитет по причина от осъществено виновно противоправно 3 поведение от застраховано при ответника лице и които да са настъпили в причинна връзка с процесното произшествие. Оспорва предявената претенция за неимуществени вреди по размер като счита, че търсеното обезщетение е изключително завишено и не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховния съд. В обобщение иска от съда да приеме, че исковите претенции са неоснователни, прекомерни и неотговарящи на принципите на справедливостта и на практиката, вкл. и с оглед на датата на настъпване на произшествието. На самостоятелно основание твърди, че исковите суми са недължими, както и прекомерни поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца по аргумент на релевираните възражения, поради което намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и застрахователното обезщетение да бъде съразмерно намалено с оглед на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва изцяло и иска за присъждане на лихви като неоснователен по съображенията за неоснователност на главния иск. Намира, че началният момент, от който се дължи лихва не е от момента на уведомяване на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, а след изтичането на тримесечния срок от уведомяването. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От Констативен протокол за ПТП от 11.07.2022 г. /л. 7/ се установява, че на същата дата в 8:47 ч на кръстовището на път ІІ-23 /Русе- Кубрат/ в района на 18 км с ул. "Ч. В." ищецът като управляващ ППС с животинска тяга е пострадал при ПТП с участието на л. а.

„Хонда Сивик" с peг. № *******, управляван от Я. К. П., за което е било образувано ДП № 226/2022 г. по описа на ОДМВР Русе.

Между страните няма спор, че лек автомобил марка „Хонда", модел „Сивик" с peг. № *******, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 11.07.2022 г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към датата на настъпване на събитието при ответното дружество.

Към доказателствения материал са приобщени материали от воденото относно процесното ПТП досъдебно производство, както и медицински документи, които съдът не обсъжда поотделно, доколкото същите са подробно анализирани от притежаващите специални знания вещи лица по назначената и приета по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

За установяване на търпените неимуществени вреди от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства.

Св. А. С. П. дава показания, че от около 10 години живее на семейни начала с ищеца в с. Н. С., а понастоящем в с. К.. Свидетелства, че на 11.07.2022 г. Д. тръгнал сутринта с каруцата с магарето да издава вторични суровини в пункта на края на селото. Около половин час след това нейна съседка й съобщила, че нещо лошо се е случило с него. Тръгнала веднага в посоката, в която той потеглил. На около 50 м от пункта за вторични суровини видяла 4 обърната каруцата, имало железа, всичко било попиляно. Д. го нямало, бил вече откаран в спешното отделение. По пътя от гр. К. в посока с. Н. С. видяла джип и мъж. Попитала го какво се е случило и той и отговорил, че карал много бързо и не могъл да овладее колата.

Опитала сама да прибере магарето, което едва дишало с каруцата. Започнала да търси пари и начин да открие Д.. С помощта на племенницата му го намерили в спешното отделение на Окръжната болница в Русе. Не могли нито да го видят, нито да разговарят с лекар. Едва на следващия ден я пуснали при него. Д. бил в кома. Свидетелства, че когато го видяла отвсякъде по тялото му висели маркучи, бил включен на 8 банки. Лекарката й обяснила, че има кръвоизлив в стомаха и се борят да изчистят кръвта в стомашната кухина, че има кръвоизлив в главата, разкъсан черен дроб. Разяснила й също така, че Д. се нуждае от кръвопрелИ.е и трябва да намери хора, които да дадат кръв. Свидетелства, че преди да се прибере на село ходила до кръвния център и се информирала, че искат 250 лв. за една банка кръв. Не могла да открие кръводарители и се принудила да продаде 11-те кози, които гледали, за да може с парите да осигури кръвта. Свидетелства, че на петия ден Д. излязъл от комата. Отишла в болницата да го види. Той си отворил лявото око и й казал: „О, ти дойде.“ Обяснила му, че от понеделник е край него, но той смятал, че е приет в болницата едва предния ден. Свидетелства, че всеки ден ходела при него в болницата. На около 25-29-тия ден го преместили в друго отделение. Открила го там пак на легло, с по-малко включени банки и с превръзки на корема. Дава показания, че не разговаряли много, Д. бил напълно неподвижен. Дясното му око не виждало, само лявото. Свидетелства, че състоянието му било много лошо. На около 40-тия ден го заварила с лепенка, паднал от леглото, но нищо не можел да й обясни, не помнел, че е паднал. Тогава му предложила да го прибере у дома с линейка и тя да се грижи за него. Свидетелства, че от болницата й искали 4000 лева за операция на ръката, но те не разполагали с такива пари. Прибрала го вкъщи, сама му обработвала раната. Свидетелства, че го обслужвала като малко дете. И до ден днешен той бил като малко дете. Дава показания, че преди катастрофата Д. работел в градината, занимавал се с животните, говорел и виждал нормално. След ПТП-то обаче бил много променен - започнал да забравя, да не отговаря адекватно на въпросите й, бил все на легло.