Решение № 5535 от 19.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5535 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100513896 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 22.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 40891/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 171 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Ц. В.

Г. /ЕГН **********/ и Д. М. М. /ЕГН **********/ срещу „БАНКА ДСК“ АД- гр.

София /ЕИК 121830616/ отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК за установяване недължимостта при условията на солидарност на сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 4.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 533/ 2011 г. на РС- Сливница, а именно: 9 246.03 лв.- главница по договор за кредит от 23.02.2007 г., 50 лв.- заемни такси, 7 824.02 лв.- договорна лихва за периода 28.08.2008 г.- 30.06.2011 г., ведно със законната лихва от 1.07.2011 г. до окончателното изплащане, както и на сумите 342.40 лв.- държавна такса, и 592.40 лв.- юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на вземанията по давност. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците Ц. В. Г. и Д. М. М. са осъдени да заплатят на ответника „Банка ДСК“ АД сумата 100 лв.- разноски по делото /за юрис-консултско възнаграждение/.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. В. Г. и Д. М. М. /ищци по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване недължимостта на горепосочените суми, с присъждане на разноски по делото. Въззивниците оспорват извода на съда, че процесните вземания не са погасени по давност, като поддържат, че направените от взискателя искания за предприемане на изпълнителни действия не могат да прекъснат давността, когато не са последвани от реални изпълнителни действия. Считат за неправилен приетият от СРС извод за липсата на значение на перемпцията за давността. Според тях действия, поискани или извършени в рамките на прекратено изпълнително производство, не могат да породят правни последици, като искане за изпълнителен способ не може да се приравни на 1 надлежна молба за образуване на ново изпълнително производство съгласно изискванията на чл.426 и чл.427 ГПК. Първоинстанционният съд неправилно приел, че подаваните от взискателя молби са прекъсвали давността, тъй като съгласно тълкувателната практика на ВКС прекъсване на давността настъпва само при реално извършени същински изпълнителни действия, които засягат правната сфера на длъжника, а не при подаване на бланкетни молби без последващи действия, включително при липса на заплатени дължими такси и разноски. Твърдят, че последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 701/ 2012 г. на ЧСИ Р. М. е от 9.04.2012 г., когато били изпратени запорни съобщения до банки. След тази дата в продължение на повече от две години не били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което на 9.04.2014 г. изпълнителното производство било прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С прекратяване на изпълнителното производство започнала да тече нова погасителна давност от датата на последното валидно изпълнително действие, която в случая изтекла на 9.04.2017 г., поради което и последващите действия на взискателя, включително образуването на нови изпълнителни дела през 2017 г. и 2021 г., били извършени след изтичане на давността и не можели да породят правно действие.

Поддържат още, че предприемането на изпълнителни действия спрямо един от солидарните длъжници не прекъсва давността спрямо другия, съгласно чл.125 ЗЗД и съдебната практика на ВКС.

Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не е изтекла погасителната давност за процесните вземания, тъй като същата била многократно прекъсвана чрез предприемани изпълнителни действия в рамките на образуваните изпълнителни производства: изп. дело № 701/ 2012 г. и изп. дело № 1319/ 2017 г. по описа на ЧСИ Р.

М. и изп. дело № 251/ 2021 г. по описа на ЧСИ Р. Г.-Ч.. Още с образуване на първото изпълнително дело през 2012 г. били наложени запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжниците, по които постъпвали периодични плащания, прекъсващи давността. Съгласно задължителната практика на ВКС, вкл. Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023 г., погасителна давност не тече по време на висящо изпълнително производство, образувано преди 26.06.2015 г., поради което до тази дата давност за процесните вземания не е текла. След този момент давността била прекъсвана многократно чрез искания за прилагане на изпълнителни способи и чрез реално предприети изпълнителни действия, включително налагане на запори през 2017 г. и 2021 г., както и чрез постъпили удръжки от трудово възнаграждение. Оспорват се от въззиваемата страна доводите на въззивниците относно значението на перемпцията, тъй като съгласно съдебната практика на ВКС настъпилата перемпция е без значение за прекъсването на давността, а извършените изпълнителни действия запазват прекъсващия си ефект. И след евентуално прекратяване на изпълнително производство искането за предприемане на изпълнителни действия задължава съдебния изпълнител да образува ново производство и също води до прекъсване на давността, независимо от образуването на ново дело. Допълнително се сочи, че през периода на извънредното положение през 2020 г. давностните срокове били спрени по силата на закона, което също следва да бъде отчетено при преценката за изтичане на давността.

Предявени са отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, 2 намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК/.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от Ц. Г. и Д. М. отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК като неоснователни- чл.272 ГПК.

Съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал /вкл. книжата по приложените три изпълнителни дела/ обосновава извод на въззивния съд, че процесните вземания, представляващи главница, възнаградителна лихва, такси и мораторна лихва по договор за кредит и съдебни разноски, към датата на подаване на исковата молба на 13.07.2021 г. не са погасени по давност, тъй като по отношение на тях не е изтекъл визираният в чл.110 ЗЗД и чл.117, ал.2 ЗЗД общ петгодишен давностен срок.

Производството по гр.д.№ 40891/ 2021 г. на Софийски районен съд, 171 състав, е образувано по повод подадена от Ц. В. Г. и Д. М. М. искова молба, с която срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД- с конституиран при условията на чл.227 ГПК универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД, са предявени отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК за установяване недължимостта на сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 4.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 533/ 2011 г. на РССливница, поради погасяване правото на принудително изпълнение по давност.

Ищците поддържат, че ответникът не проявил необходимата процесуална активност за събиране на вземанията в предвидения от закона срок, поради което и същите са погасени по давност.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че на 4.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 533/ 2011 г. на РС- Сливница са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с които е разпоредено длъжниците Ц. В. Г. и Д.

М. М. /ищци по настоящото дело/ да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД /ответник по делото/ сумите 9 246.03 лв.- главница по договор за кредит от 23.02.2007 г., 50 лв.- заемни такси, и 7 824.02 лв.- лихва за периода 28.08.2008 г.30.06.2011 г., ведно със законната лихва от 01.07.2011 г. до окончателното им изплащане, както и сумите 342.40 лв.- държавна такса, и 592.40 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Не е спорно по делото, че с договор за покупко- продажба на вземания от 22.11.2012 г. вземането /вземанията/ е прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

По молба на първоначалния кредитор „Банка ДСК“ АД от 19.03.2012 г. е образувано изпълнително дело № 701/ 2012 г. на ЧСИ Р. М., по което още в началния му етап са предприети конкретни изпълнителни действия: на 10.04.2012 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжниците в търговски банки, вкл. „Банка Пиреос България“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, а на 21.04.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. М. при работодател Областна дирекция по 3 безопасност на храните, който с писмо от 26.04.2012 г. е признал запора и е поел задължение за удръжки.

На 11.05.2012 г. от страна на длъжника Ц. Г. е депозирана молба за доброволно плащане на месечни вноски, което представлява индиция за признание на задължението.

Впоследствие, на 1.06.2013 г. е наложен нов запор върху трудовото възнаграждение на Д. М. при друг работодател- „Доми Вет“ ЕООД.

С молба от 18.09.2014 г. като взискател по изпълнителното дело е конституирано „ОТП Факторинг България“ ЕАД /цесионер/, което е поискало предприемане на нови изпълнителни способи- опис на движими вещи и налагане на възбрани върху недвижими имоти.

С постановление от 06.06.2017 г. посоченото изпълнително дело е прекратено поради настъпила перемпция.

Непосредствено след това, въз основа на молба от 26.06.2017 г. е образувано ново изпълнително дело № 1319/ 2017 г. на ЧСИ Р. М., по което отново са предприети изпълнителни действия: на 29.06.2017 г. са наложени запори върху банкови сметки в „Юробанк България“ АД, а на 06.07.2017 г.- запор върху трудовото възнаграждение на Д. М. при работодател Областна дирекция по безопасност на храните- гр. Варна, който е потвърдил изпълнението на запора и извършването на удръжки. Видно от съдържащите се в посоченото изпълнително дело доказателства, по същото са постъпвали плащания в резултат на наложените запори.

На 23.05.2018 г. от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД е подадена молба за спиране на изпълнителното производство спрямо длъжника Д. М., като същото е спряно с постановление на ЧСИ от 23.09.2018 г.

В последствие, с молба от 20.05.2021 г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 251/ 2021 г. на ЧСИ Р. Г.-Ч., по което отново са предприети действия за принудително изпълнение: на 2.06.2021 г. е наложен запор върху банковите сметки на Ц. Г. в „Уникредит Булбанк“ АД, на 13.07.2021 г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, а на 14.07.2021 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на Д. М..

Според издадено от ЧСИ Р. М. на 25.06.2018 г. удостоверение /л.75 от делото на СРС/, постъпилите по изпълнително дело № 701/ 2012 г. от запор на трудово възнаграждение на Д. М. суми са в общ размер на 541.50 лв., а според издадено от същия ЧСИ на 31.05.2018 г. удостоверение, съдържащо се в приложеното копие на изп. дело № 1319/ 2017 г., за взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД е разпределена сума в размер на 1 541.22 лв., а за такси по ТТРЗЧСИ е разпределена сумата 313.78 лв., като посочените суми са постъпили по изп. дело от запор на трудово възнаграждение на длъжника Д. М..