Решение № 2346 от 25.10.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2346 гр. Бургас, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20222120104013 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на Т. Р. Т., ЕГН **********, адрес: ......................, против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, с която се претендира осъждането й за заплащане на сумата от 574 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен нощен труд от 576 часа, който преизчислен с коефицент от 1. 143 възлиза на 658 часа или води до положен извънреден труд от 82 часа, в периода от 01.07.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 30 лева от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период до 21.06.2022 г. включително, както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2022 г. до окончателното й изплащане.

Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът излага, че е в служебно правоотношение с ответната дирекция, по силата на което изпълнява длъжността ........................... в ........................ към ....................., която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, като вследствие на трансформацията на положения от него нощен труд следва да му бъдат заплатени 82 часа извънреден труд на стойност от 574 лева, ведно със съответните лихви. Работното му време било организирано на смени от по 24 часа, полагал труд и през нощта, съгласно утвърдени графици, като 7 или 8 нощни смени месечно. Анализира се и приложимата според ищеца нормативна уредба, обосноваваща извод за основателност на заявените 1 претенции.

В съдебно заседание ищецът е депозирал изменение на исковете си, като е увеличил иска за главница за сумата от 671. 87 лева, представляващи възнаграждение за 80. 09 часа положен извънреден труд, както и иска за мораторна лихва за сумата от 158. 20 лева.

Предявените искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба ответника, с който не се оспорва допустимостта на иска, но се сочи за неговата неоснователност, като в случая били приложими специалните норми на чл. 187 и следващите от ЗМВР и не следвало да се прилага НСОРЗ, която била приложима досежно трудови, но не и служебни правоотношения. Отделно от това се излага, че в процесния период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, както и последващите Наредба № 8121з-1174/07.01.2020 година за реда за организация и разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи – в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з1353/15.12.2020 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, в сила от 01.01.2021 г. Заявява също така, че съобразно цитираната по-горе нормативна уредба не се предвижда преизчисляване на нощния труд по коефицент 1. 143 и съответно не била дължими търсените в настоящото производство суми. Заявява също така, че за да налице извънреден труд е следвало служителят да е полагал труд дневен/нощен труд над/извън установеното му работно време, което в случая не било налице, като излага подробно доводите си в тази връзка.

Сочи се и за относима към правния спор практика на СЕС и отделни норми от правото на ЕС, които също обосновавали извода за неоснователност на исковете. Също търси присъждане на разноски по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото 2 доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че ищецът е служител на МВР, като в периода от 01.07.2019 г. до 10.07.2020 г., изпълнявал длъжността ........................... в ........................ към ....................., която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР. Не е спорно също така, че в това си качество, ищецът е полагал труд на 24-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.

Видно от заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, че в периода от 01.07.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е положил 560 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 560 часа възлиза на 640. 09 часа и води до положен извънреден труд от 80. 09 часа, чиято стойност възлиза на 671. 87 лева. Законна лихвата за забава с оглед падежа за плащане, настъпващ съобразно всеки тримесечен отчетен период, до 21.06.2022 г. включително възлиза на 158. 20 лева.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. Чл. 178, ал. 1, т. 3 от закона предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, предл. 2-ро и за нощен труд. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, съгласно ал. 2 от същата норма.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /в редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019 г., действала до 10.07.2020 г./, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 /в редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019 г., действала до 10.07.2020 г./ е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал. 6 /в редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020 г./.

3

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /в редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019 г., действала до 10.07.2020 г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период 01.07.2019г. до 10.07.2020г. са действали Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. Преди това са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл. 31, ал. 2.

Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016 г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения. При това следва да бъде възприета като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на такава в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие 4 за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

По принцип трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час за исковия период до февруари, 2020 г., след което по 1 лев на час.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание - за процесния период се прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

За пълнота следва да се отбележи, че посочените в писмения отговор практика на СЕС и отделни норми от правото на ЕС, не обосновават различен извод от даденото по-горе изложение по спора.