Решение № 235 от 23.06.2026, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Русе, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20264500500256 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

В. Т. Т. чрез пълномощника си адв. Г. Т. обжалва изцяло Решение № 1901 от 30.12.2025г, постановено по гр.д. № 933/24 по описа на РРС. Счита решението за неправилно, постановено при множество съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се оплаквания за допусната от съда груба фактологична грешка при определяне на предмета на иска, тъй като съдът е приел, че предмет на спора по първия иск освен съответните идеални части от дворно място и съответните идеални части от построените в него две сгради, първата с идентификатор ***, а втората с идентификатор ***. С такъв идентификатор се индивидуализират самостоятелни обекти в сгради, а не сгради. В решението съдът е направил опит са процесуално „саниране“ на нищожен нотариален акт, в който като предметът е описан като „сграда“ с допълнително описание „перално помещение и 1/3 дюкян и склад“. Налице било абсолютна неопределяемост на предмета, тъй като в нотариалния акт на ответника не е посочен точно за кой дюкян се отнася, което представлява основание за нищожност. Съдът в постановеното решение е допуснал нарушение на служебното начало, тъй като не се е произнесъл по нищожност. Във връзка с тези възражения в жалбата са изложени подробни съображения. Съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение като не е обсъдил доказателствата за абсолютна симулация на сделката. Съдът изобщо не е обсъдил доказателствата, релевантни към абсолютната симулация нито поотделно, нито в тяхната 1 взаимна връзка. Неправилен, необоснован и противоречащ на установените по делото факти е извода, че между четирите сделки няма връзка. Съдът не е обсъдил претендираните способи за собственост,а именно наследство и придобивна давност, които са подкрепени от изложени в исковата молба факти и обстоятелства за осъществявано владение. Твърди, че договорът, с който ответникът се легитимира като собственик е нищожен и следователно не е настъпил вещнопрехвърлителния ефект, а владението не е било предадено от наследодателя. В тази насока в жалбата са изложени подробни съображения. Съдът е допуснал „порочно“ конституиране на помагачи на страната на ответника, с което нарушава принципа на равенство на страните и води до неправилност на решението. С оглед изложеното иска от въззивния съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо, да отмени решението като неправилно и постанови друго, с което уважи предявените от него положителни установителни искове за собственост.

Въззиваемият И. Х. в писмен отговор счита, че постановеното от районния съд решение не е недопустимо, както и не е и неправилно и следва да бъде потвърдено. В съдебно заседание пълномощникът му адв.Т. П. е искала да и бъде определено възнаграждение, тъй като оказва безплатна правна помощ на колега-юрист.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищецът В. Т. Т. е предявил срещу И. И. Х. установителни искове за собственост по отношение на следните недвижими имоти :

1. 10/634 идеални части от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., с адрес на имота гр. Р., ул. "Г. С. Р." №**, площ 634 кв.м., заедно с 1/9 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 42.00 кв.м., заедно с 1/9 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 71.00 кв.м. и перално помещение;

2. както и на недвижими имоти: 1/128 ид.ч. от 209/490 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Р., ул. "Г. С. Р." №**, площ: 504 кв.м., заедно с 1/32 ид.ч. от построена в имота сграда с идентификатор ***, с посочена в документа площ 49 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба същият твърди, че тъй като баща му през 2008г е сключил предварителен договор да покупкопродажба на единия от търговските обекти, разположен в сграда в поземлен имот *** и замяна на всички притежавани от него реални и идеални части от имоти в поземлен имот *** родителите му решили да помолят ответника И. Х., който бил доверен юрист и съсед на семейството, да ги подпомогне като „приюти“ в имуществото си всички техни имоти. Били сключени четири абсолютно симулативни сделки. Твърди, че покривът на 2 едноетажна сграда с идентификатор ***, част от която е предмет на симулативната сделка, материализирана в НА № 3, т.10, д.№ 1928/23.04.2010г на СВ при РС-Русе, пропаднала. Това предизвикало аварийно състояние на сградата, недвижима културна ценното и нужда от неотложен ремонт, поради което за да може той незабавно като действителен собственик да предприеме всички необходими действия за ремонта на имота и с оглед на създадената и афиширана привидност, целево подписали с И. Х. нов симулативен договор за замяна, материализиран в НА № 144, т.16, д.№ 3784/27.05.2019г на СВ при РС-Русе. В отношенията им с Х. знаел, че Т. е действителния собственик и на останалите в него след замяната имоти, а именно : 10/634 идеални части от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р. с адрес на имота гр.

Р., ул. "Г. С. Р." №**, площ 634 кв.м., заедно с 1/9 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 42.00 кв.м., заедно с 1/9 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 71.00 кв.м. и перално помещение, поради което той формално упълномощил неговата майка – адв.Г. Т. да го представлява в Общото събраните на етажната собственост на сградата.

В исковата молба твърди, че ответникът И. Х. никога не е бил собственик на имота, описан в НА № 3, т.10, д.№ 1928/23.04.2010г на СВ при РС-Русе, а именно: 41/634 идеални части от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р., с адрес на имота гр. Р., ул. "Г. С. Р." №**, площ 634 кв.м., заедно с лопадащата върху имота сграда с идентификатор ***, застроена площ 266 кв.м., брой етажи 1, предназначение: със смесено предназначение, вктпочваща: перално помещение и 1/3 идеална част от дюкян и склад. Имотьт е и винати е бил притежание на В. Т. в качеството му на наследник на Т. П. Т., ЕГН **********, бивш жител на гр. Р., починал на 06.11.2018 година.

Твърди, че не е настъпил и вещно вещнопрехвърлителен ефект и по сделката за замяна, материализирана в нотариален акт № 144, том 16, дело №3784/27.05.2019 г. на СВ при РС- Русе, с която симулативният собственик И.

Х. му прехвърлил част от процесния имот срещу притежаван от В. Т. имот:

1/128 ид.ч. от 209/490 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Р., ул. "Г. С. Р." №**, площ: 504 кв.м., заедно с 1/32 ид.ч. от построена в имота сграда с идентифнкатор ***, с посочена в документа площ 49 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, поради което И. Х. не е придобил и не е собственик на заменения от В. Т. имот.

При така изложеното в обстоятелствената част на исковата молба въззивният съд намира, че ищецът В. Т. претендира установяване, че е собственик на недвижимите имоти, посочени в петитума на исковата молба поради нищожност на сделките, сключени с НА № 3, т.10, д.№ 1928/23.04.2010г на СВ при РС-Русе и с нотариален акт № 144, том 16, дело №3784/27.05.2019 г. на СВ при РС- Русе, поради абсолютна симулация.

Действително в обстоятелствената част на исковата молба В. Т. твърди, че ответникът не е собственик на описаният в НА № 3, т.10., д.№ 1928/23.04.2010 на СВ при РС-Русе недвижим имот, както и че той / В. Т./ е собственик на този имот като наследник на Т. Т. и след неговата смърт владее имота като собственик. Това обаче не сочи В. Т. да е предявил установителен иск за собственост върху имотите, предмет на исковете и на друго основание3 наследство и придобивна давност както Т. твърди във въззивната си жалба и молба до въззивния съд от 18.06.2026г. Освен излагането на този факт Т. в обстоятелствената си част на исковата молба не развива съображения за въвеждане на наследяването и придобивна давност като основание за установителните му искове за собственост, които да бъдат разгледани от съда в условията на кумулативно или евентуално съединяване. По тези съображения въззивният съд не възприема тезата на Т. за несъотвествие между обстоятелствената част на исковата молба и заявеният петитум, поради което и исковата молба да се счита за нередовна, респективно съдът да даде указания за отстраняване на тази нередовност в нея. Освен това в цялото производство в първата инстанция ищецът е организирал защитата си за установяване на симулация на сделките, касаещи процесните недвижими имоти, правото на собственост върху които иска да бъде признато за установено от съда.

Неоснователно е възражението в жалбата, че първоинстанционният е излязъл извън правораздавателните си функции и е подменил предмета на нотариалния акт като подменил „самостоятелни обекти“ със „сгради“, тъй като видно от мотивите и диспозитива на съдебното решение съдът изцяло се е произнесъл по исковете на В. Т. така както са предявени и е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Т. иск да се признае за установено по отношение на И. Х., че е собственик на 10/634 идеални части от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., с адрес на имота гр. Р., ул. "Г. С. Р." №**, площ 634 кв.м., заедно с 1/9 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 42.00 кв.м., заедно с 1/9 ид.ч. о т самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 71.00 кв.м. и перално помещение; както и е отхвърлил предявеният от В. Т. иск да се признае по отношение на И. Х., че е собственик на недвижими имоти: 1/128 ид.ч. от 209/490 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Р., ул. "Г. С. Р." №**, площ: 504 кв.м., заедно с 1/32 ид.ч. от построена в имота сграда с идентификатор ***, с посочена в документа площ 49 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че съдът не се е произнесъл по основания за нищожност на нотариалния акт на ответника поради нищожност на нотариално действие по чл. 576 ГПК. Такива доводи ищецът не е заявявал, респективно поддържал в първоинстанционното производство, а такива съображения е развил едва във въззивната си жалба. От друга страна НА № 3, т.10., д.№ 1928/23.04.2010 на СВ – Русе по отношение на недвижимите имоти, предмет на предявените искове за собственост от страна на В. Т. отговаря изцяло на изискванията на закона по отношение на описание на имотите, предмет на покупко-продажбата.

Въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че покупкопродажбата между наследодателя на ищеца и И. Х., сключена с НА № 3, т.10., д.№ 1928/23.04.2010 на СВ – Русе, е абсолютно симулативна, са правилни.

Обстоятелството, че пред нотариус Р. Л. са сключени четири сделки с купувач И. Х., по които Нотариалните актове са последователни и същите касаят различни самостоятелни обекти в сграда, която се намира в поземлен имот с идентификатор *** в гр.Русе само по себе си не води до извода за симулативност на сделките, в това число и тази, сключена с НА № 4

3, т.10., д.№ 1928/23.04.2010 на СВ – Русе. До този извод не сочи и представеното по делото обратно писмо, тъй като същото касае покупкопродажба, която не е предмет на настоящото производство. Ищецът по делото следва в настоящото производство да установи при условията на пълно и главно доказване, че покупко-продажбата, касаеща процесните недвижими имоти е симулативна като симулацията е абсолютна. Настоящият съдебен състав намира, че събраните в първата инстанция писмени и гласни доказателства, не водят до подобен извод. Относно симулативност на сделки са събрани показанията на св. А. Д., но същият макар и поради близките си отношения с ищеца и неговите родители да е подробен в показанията си, говори общо за симулативност на сделки без да конкретизира за кои сделки с кои конкретни имоти става въпрос. От друга страна лично от Т. Т. разбрал, че е спасил имотите си като ги е прехвърлил на И. Х., но в същото време заявява, че Т. Т. му казал, че са имат анекс към тези договори, че сделките са формални и после ще им бъдат върнати. Обратно писмо по делото обаче е представено само за една от сделките и това не е процесната сделка. От друга страна свидетелят сочи, че Т.и първо прехвърлили имотите на майката на Г. Т., а в последствие на И. Х., но това отново не касае процесната сделка, което от своя страна сочи, че св. Донков няма знание за всички сделки, сключвани от Т. Т. и показанията му не могат да обосноват извода, че процесната сделка е абсолютно симулативна. Другият свидетел Й. В. изобщо няма яснота относно сделките, сключвани между Т. Т. и И. Х., а от своя страна сочи, че Х. му е възлагал извършване на действия, свързани с изготвяне на проект, свързан с конструктивното състояние на сградата, което от своя страна опровергава твърдението на В. Т., че ответника И. Х. нямал никакво отношение към имотите, предмет на процесните сделки, което според ищеца е допълнителен аргумент, че сделките са симулативни. По тези съображения въззивният съд намира, че районния съд правилно е стигнал до извода, че ищецът не е доказал, че покупко-продажбата, извършена с НА № 3, т.10., д.№ 1928/23.04.2010 на СВ – Русе е сключена при наличието на абсолютна симулация. Това от своя страна води до правилния извод, че последващата сделка, сключена между В. Т. и И. Х. за замяна на недвижими имоти, сключена с Нотариален акт № 144, том 16, дело №3784/27.05.2019 г. на СВ - Русе не е породила вещно-правния си ефект, на първо място,защото Х. не е собственик на недвижимите имоти, които е заменил с В. Т., поради симулативност на сделката, по силата на които е придобил собствеността върху тях на 23.04.2010г и на следващо място, тъй като по делото не са събрани никакви доказателва - нито писмени, нито гласни, които да сочат за абсолютна симулация на тази сделка.