Определение № 20169 от 17.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20169 гр. София, 17.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно частно гражданско дело № 20251100504190 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248, вр.чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ай Тръст“ЕООД с ЕИК:203508899 с вх.

№89865/13,03,2025г. на СРС и частна жалба на „Кредисимо“ЕАД с ЕИК:175330437 с вх.

№89866/13,03,2025г. на СРС, срещу определение №8432 от 19.02.2025г., постановено по гр.д.№56816/2024г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в, с което са оставени без уважение молбите на частните жалбоподатели по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №1125 от 23.01.2025г. в частта за разноските.

Жалбоподателят „Ай Тръст“ЕООД поддържа, че предявените искове са свързани помежду си, не е проведена разнопосочна защита на интересите на ищеца от процесуалния му представител, а нищожността на договора за поръчителство е неотменимо следствие от нищожността на договора за кредит, поради което присъденото общо възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС е прекомерно. Уважаването на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД пък бил неотменимо следствие от уважаването на другите два иска. Твърди, че НМРАВ няма задължителен характер за съда, а безвъзмездните услуги не се облагат с ДДС и съдът не е данъчно задължено лице по ЗДДС. Производството се развило само в едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищеца не присъствал, а събраните доказателства били само писмени. Липсвала и каквато и да е правна и фактическа сложност.

Посочва релевантна според него практика на съдилищата, включително на ВКС, както относно размера на адвокатското възнаграждение, така и относно начисляването на ДДС в сходни случаи. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а молбата с правно основание чл.248 ГПК- уважена.

Жалбоподателят „Кредисимо“ЕАД излага сходни на изложените в първата жалба доводи като добавя, че процесуалният представител на ищеца представлява също така множество други ищци по сходни искове и е ползвал същите правни доводи и конструкции 1 по тях. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а молбата с правно основание чл.248 ГПК- уважена.

Процесуалният представител на ищеца ЕАД“Д. М.“, представлявано от адв.Д. М., е подал в срок отговор на частните жалби, с който оспорва същите и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Излага подробни доводи относно правилното начисляване на ДДС върху определеното от съда възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и данните по делото, намира следното:

Частните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което се явяват процесуално ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество, частните жалби са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.

С постановеното по делото решение са обявени за нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД, процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, като ответникът „Ай Тръст“ЕООД е осъден да заплати на ищцата на основание чл.55, aл.1, пр.3 от ЗЗД сумата от 43,27 лева като платена без основание.

Ответниците са осъдени да заплатят на ЕАД“Д. М.“ на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., сумите от по 480 лева всеки от тях- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, с включен ДДС.

За да постанови обжалваното определение първостепенният съд е приел, че определеното възнаграждение от 480 лева е разумно, пропорционално и справедливо, а при определяне на размера му съдът е съобразил наличните обективни фактори- че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния представител /подаване на бланкетна исковата молба/. Производството по делото се развило в минимални рамки и предметът му е потребителски кредит, тоест- не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Посочено е в обжалваното определение, че макар и да са налице няколко обективно съединени претенции същите имат един общ правопораждащ юридически факт- възникването на облигационно правоотношение с предмет заемна сума по договор за кредит. Така за всеки отделен ответник съдът определил едно общо, а не две отделни адвокатски възнаграждения. Подчертано е, че от страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да е обусловена от обективното съединяване на искове или от цената на иска, следваща му отделно и по-високо възнаграждение за всеки иск, доколкото същите произтичат от един интерес. Отделно първостепенният съд е намерил за неотносими всички възражения, свързани с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като с Решение по дело С-438/2022г. СЕС изрично е прогласил, че тази наредба не обвързва националния съд, а може да служи само за ориентир за добри практики.

Настоящият състав не споделя крайните изводи на първостепенния съд при така изложените от него мотиви. Напротив- тъкмо изложеното от първостепенния съд в 2 обжалваното определение обосновава определянето на по-ниско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв на процесуалния представител на ищеца. На съда е служебно известно, че същото еднолично адвокатско дружество и лично адв.М. е процесуален представител на множество ищци по абсолютно идентични спорове със същите ответници, без каквато и да било разлика в заведените искови молби и обосновката им, освен конкретните претендирани суми и идентификацията на ищеца и договорите за кредит и поръчителство. Производството не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, проведено е едно- единствено открито съдебно заседание, на което не се е явил представител на никоя от страните, включително процесуалния представител на ищеца. При това положение настоящият състав намира, че възнаграждение в размер на по 200 лева за процесуалното представителство срещу всеки то ответниците, съответства напълно на положения от адвоката труд.

Относно начисляването на ДДС върху така определеното адвокатско възнаграждение въззивната инстанция споделя изводите на първостепенния съд в обжалваното определение.

Предоставените от процесуалния представител- адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 ЗАдв ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл.71, ал.1 ЗАдв от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да включва данъка върху добавената стойност.

Въз основа на изложените по-горе съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която са оставени без уважение молбите на ответниците за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, а решението следва да бъде изменено и разноските намалени до 240 лева с включен ДДС по отношение на всеки от ответниците.

В останалата част подадените частни жалби са неоснователни.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №8432 от 19.02.2025г., постановено по гр.д.№56816/2024г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в В ЧАСТТА, с която са оставени без уважение молбите на ответниците за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по отношение размера на определеното адвокатско възнаграждение за сумите над 240 лева с включен ДДС за всеки от ответниците, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение №1125 от 23.01.2025г. по гр.д.№56816/2024г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в, както следва:

ОТМЕНЯ решението в частта, с която „Кредисимо“ЕАД с ЕИК:175330437 е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с Булстат 177492004 адвокатско 3 възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв за разликата над 240 лева /двеста и четиридесет лева/ с включен ДДС.

ОТМЕНЯ решението в частта, с която „Ай Тръст“ЕООД с ЕИК:203508899 е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с Булстат 177492004 адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв за разликата над 240 лева /двеста и четиридесет лева/ с включен ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА определение №8432 от 19.02.2025г., постановено по гр.д.

№56816/2024г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в в останалата обжалвана част.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4