Решение № 63 от 04.03.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. С., 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500523 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение №132/20.11.2024г по гр.д. №162/2024г З.ският районен съд е отхвърлил предявеният иск от К. А. Ч.,чрез адв.К.Г.Г. срещу О. З. Я., с правно основание чл. 227, ал. 1, буква ,,в‘‘ от ЗЗД, с който ищцата К.

А. Ч. моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени извършеното дарение на 24.10.2012г. с нот. акт за дарение на недвижим имот №* том *, рег. №2274, дело №136/2012г. на нотариус Мая Димитрова, рег.

№184, с който договор за дарение К. А. Ч. е дарила на дъщеря си О. З. Я. 5/16 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот – сутерен (приземен етаж) от триетажна жилищна сграда със застроена площ 58кв.м., построена в УПИ**, кв. 102, с идентификатор за поземлен имот ** по плана на гр. Н., с адрес- гр. Н., обл. С., ул. ,,К.А.‘‘ №5, като неоснователен и недоказан и е осъдил К. А. Ч. да заплати на О. З. Я. направените разноски по делото в размер на 1860 лева.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№2872/22.11.2024г от К. А. Ч. чрез адв.Г. , която намира ,че обжалваното решение е незаконосъобразно , необосновано,неправилно, в разрез с морала традициите и обичаите на българския народ и установената съдебна практикаСчита ,че районния съд е изброил представените от ищцата доказателства , но не ги е анализирал като невярно е приел ,че ответницата притежва идеални части от два недмижими имота като единия от имотите в с.Д. –къща с дворно място до гарата ,е нейна изключителна собственост Сочи ,че свидетелските показания не са обсъдени 1 от районния съд .Сочи че посочената от пълномощника на ищцата съдебна практика също не е обсъдена от съда .Счита ,че дарението е договор наситен с етични елементи и като в правната теория се възприема ,че в рамките на подареното последния трябва да се грижи и да дава дължимата грижа на дарителя.Намира ,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.227,ал.1б.“в“ ЗЗД.Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови друго , с което да уважи исковата претенция.Претендира разноски.

В законният срок е постъпил писмен отговор от О. З. Я. чрез адв.Г.Д. , който намира ,че въззивната жалба е неоснователна.Намира ,че решението на районен съд –З. не е неправилно ,съдът е анализирал всички приложени по делото доказателства и приложената съдебна практика .Районният съд правилно е приел ,че липсват две от предпоставките за уважаване на иска.С оглед получаваната пенсия от ищцата , притежаването на идеални части от недвижими имоти и липсата на доказателства за сериозни заболявания са счита ,че правилно са мотивирали районния съд да отхвърли исковата претенция.Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе като потвърди обжалваното решение.Претендира разноски за настоящата инстанция.

Пред окръжен съд –С. жалбоподателката К. А. Ч. ,редовно призована ,не се явява .Вместо нея пълномощникът и адв.Г. поддържа изцяло въззивната жалба ведно с направеното допълнение към нея Въззиваемата О. З. Я. ,редовно призована не се явява .Вместо нея пълномощникът и адв.Г.Д. поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение на районен съд –З. като законосъобразно и обосновано постановено.Представя подробна писмена защита.Претендира за разноски по представен списък.

С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса -срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С.ският окръжен съд констатира ,че в районен съд е бил предявен от К. А. Ч. от гр.Н. чрез адв.Г. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, буква ,,в‘‘ от ЗЗД срещу нейната дъщеря -О. З. Я., живуща в с.Д., област Велико Търново,като иска отмяна на извършено дарение на недвижим имот,описан в исковата молба .Твърди , че на 24.10.2012г. с нот. акт за дарение на недвижим имот №* том *, рег. №2274, дело №136/2012г. е дарила на дъщеря си О. Я. 5/16 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот – приземен етаж от триетажна жилищна сграда, със застроена площ 58кв.м., построена в УПИ**, квартал 102 по плана на гр. Н.,който недвижим имот се намира в гр.Н.

,ул. ,,К.А.‘‘ 5.Твърди ,че от даряването са изминали повече от 10г., ищцата е стара,силите не и достигат, за да се грижи сама за себе си,същата е инвалид със 100% загубена работоспособност с чужда помощ, с пенсия 848, 33 лева, която не и е достатъчна , за да посреща нуждите си от храна, дърва за огрев, 2 ел. енергия, лекарства за сърце и високо кръвно налягане .

Съгласно чл. 227, ал. 1,6. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, ако дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Фактическият състав на това основание изисква наличието на три групи обстоятелства - изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на надарения да даде исканата издръжка.

Законосъобразно и обосновано районен съд –З. е приел, че в случая липсват две от предпоставките за уважаване на иска. Установява се ,че дарителката К. Ч. получава пенсия в размер на 848,30 лева ,притежава идеални части от недвижими имоти като липсват доказателства същата да се нуждае трайно от издръжка от страна на нейната дъщеря О. Я. .

Съдът констатира от всички гласни и писмени доказателства , приложени по делото ,че ответницата О. Я. няма как да осигури издръжка на своята майка без да накърни минималните свои нужди от издръжка.Ответницата не е подала писмен отговор на исковата молба , но неподаването на писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК не лишава ответника от възможност да изложи становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението му за самостоятелна преценка на приетите доказателства и от правомощията да събира доказателства по свой почин Пълномощникът на ответницата О. Я. ,адв. Г.Д. в съдебно заседание пред първата инстанция установява ,че доверителката му няма възможност да дава издръжка на своята майка , понеже е безработна,издръжа се с пенсията на мъжа си ,но предлага да я приеме в дома си в с.Д. , обл.Велико Търново ,с цел издръжка и гледане .

Видно от приложена в първата инстанция молба вх. № 2162/17.09.2024 г. ищцата К. Ч. е отговорила, че поради напредналата възраст и недобро здравословно състояние не се наема да отиде да живее при ответницата в с.

Д., общ. Л., ул. „Ч.“ № 49.

Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗЗД сочи, че с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение в знак на признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в осигуряване на издръжка на дарителя.

В конкретния случай следва да се отговори на въпроса дали е налице трайна нужда от издръжка за ищцата К. Ч. -дарител и дали отказа да бъде плащана месечно по 200 лева издръжка от страна на надарения ответник, е оправдано или не, както с оглед нуждите на ищцата, така и с оглед възможността на надарената да дава необходимата издръжка на дарителя.

Съгласно тълкувателно решение № 1/21. Х.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, от 3 която той трайно се нуждае и за която дареният има материална възможност, освен в случаите, при които поради липса на средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

С.ският окръжен съд намира ,че ищцата , сега жалбоподател-К. Ч. не е успяла да докаже по категоричен начин своите нужди от получаване на издръжка, както и обстоятелството, че материалните възможности на ответницата О. Я. позволяват да й дава издръжка без особени затруднения .

Вярно е обстоятелството ,че ищцата К. Ч. е със 100% загубена работоспособност с чужда помощ –пожизнено ,видно от ЕР на ТЕЛК от 11.10.2006г ,като същата е на 84 години .

Ответницата О. Я. е представила писмени доказателства, че е безработна, в недобро здравословно състояние и се издържа от пенсията на своя съпруг.

Разпитана в първата инстанция св. Ана Ч./снаха на ищцата К. Ч. /сочи, че О. Я. има една стая от първия етаж, колкото има и С. като С. продала нейния дял на сина и М.Ч. и мъжа и има също една част. Другите два етажа от къщата са на свекъра и, който ги преписал на мъжа и.

От разпита на свидетелите М.Ч. и Ана Ч. в първата инстанция , е видно, че целта е идеалната част на ответницата да бъде придобита от св. М.Ч..

Видно от удостоверение изх. № 2150-20-93 от 04.06.2024 г., издадено от НОИ-ТП[1]С., месечния размер на пенсията и добавките на ищцата са в обща сума в размер на 848.33 лева.Св. Ана Ч. в първата инстанция сочи , че „ баба К. си събира пари за погребение „

Установява се ,че надарената О. Я. не получава доходи, не работи, не е в добро здравословно състояние, подпомагана е единствено от съпруга си, който получава пенсия в размер на 739.85 лв., което е видно от разпореждане **/30.06.2024 г., издадено от НОИ-ТП-Велико Търново.

По делото не са представени доказателства за размера на месечните разходи за храна , лекарства , ел.енергия ,вода на ищцата К. Ч. .Не се твърди и не се установява същата да е неподвижна и да не може да се обслужва,същата е заплатила адв. възнаграждение на процесуалния си представител в размер на 800 лева и държавна такса по делото.

Съгласно решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г., ВКС, IV г. о., нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани. Във всеки един конкретен случай сумата е различна, като преценката на съда е въпрос на възприетите от него факти и обстоятелства по 4 конкретното дело, като доколкото съдът е приел, съобразявайки цитираната по-горе съдебна практика на ВКС, че ищците не са изпаднали в състояние на трайна нужда от издръжка, В този смисъл е и определение № 1427 26.03.2024 г.по гр.д. №3492/23г, ІVгр.о/

Решаващите съображения на районен съд –З. съд са в съответствие с разясненията, дадени в ТР № 1/2013 г. ОСГК на ВКС, че недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма, каквато ще има ако надареният има възможност да даде и осигури издръжка, без да накърнява минималните свои или на дължимо издържани от него лица нужди и въпреки това отказва да я даде. Според константната практика на ВКС, намерила израз в решение № 1499/22.01.2009 г. по гр. д. № 5266/2007, ВКС, ІV ГО, решение № 82/24.06.2019 г. по гр. № 2911/2018 г., ВКС, ІІІ ГО и др., кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД са дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и той да е отказал да я даде. Възможността на надарения обаче ,да дава издръжка не е елемент от фактическия състав на чл. 227 б. "в" ЗЗД, а правопрепятстващо обстоятелство, което, след валидно въвеждане от страна на ответника, подлежи на доказване именно от него, а не от ищците. Те не носят доказателствена тежест да установят възможността на ответника да плаща издръжка, тя е извън основанието на иска по чл. 227 б. "в" ЗЗД. С обжалваното решение изводът относно възможността на ответника да дава издръжка е направен в правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест.