Решение № 2547 от 08.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2547 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110206179 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на РОСИЦА СТОЯНОВА Г.А с ЕГН********** в качеството на управителка на „М.“ с ЕИК****************със седалище и адрес на управление в гр. ************************* на етаж*************, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявана от адвокат В. Г. Б. от Софийската адвокатска колегия, срещу електронен фиш серия К №8314901, издаден на 01. XI. 2023 година от СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ129009938 със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. “Екзарх Антим I” №5, представлявана от директора .

Процесуалният представител на жалбоподателката оспорва процесния електронен фиш. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Електронния фиш се смятал за влязло в сила наказателно постановление и като такъв следвало да отговаря на същите изисквания.

Във фиша обаче не е бил посочен начинът на обжалването му. Не било посочено кое е лицето, управлявало моторното превозно средство към момента на извършване на нарушението. Не била посочена и датата на издаването на фиша, нито техническото средство, чрез което е установено нарушението. Не били посочени и издателят на фиша, нито били представени доказателства за компетентността му. Във фиша била неправилно 1 посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Нямало доказателства, че движението на посоченото място се регулира с пътен знак.

Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателката.

Жалбоподателката не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Процесуалната представителка на въззиваемата страна, главен юрисконсулт С. Г. М., оспорва жалбата с нарочно становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И В

ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издаден процесният електронен фиш:

Лек автомобил марка „В.“ модел „************“ с регистрационен №********** ске ползва от „М.“ с ЕИК****************, представлявано от жалбоподателката. За горното явства документ за първоначална регистрация на превозното средство, представен по делото. В документа дружеството е посочено и като ползвател на превозното средство в т. 2 раздел „Собственици на превозното средство“. В същия раздел са посочени и още едно юридическо и едно физическо лице, но те не са означени като ползватели, а съответно като „собственик/притежател СР“ и „подал/получ СР“, затова съдът не ги обсъжда.

На 31. Х. 2023 година в 23 56 часа описаният лек автомобил се движи на територията на Столична община в населеното място – гр. София, по Околовръстния път до №110 с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Симеоновско шосе“. В посочения пътен участък максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от категория „В“ към процесната дата е различна от указаната в чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – 80.00 км/ч, въведена с пътен знак „В26“. Поставянето на знака се установява от приложеното по делото писмо на Дирекция „Управление и анализ на трафика“ на Столична община, постъпило в съда на 16. V. 2025 година, както и от чертежите и схемите към него. Въпреки ограничението автомобилът се движи със скорост от 97.00 км/ч – 17.00 км/ч над допустимата, видно от представената по делото снимка към електронния фиш.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол „CORDON M2” №MD1197, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване, преминала последваща техническа проверка на 14. III. 2023 година в отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Български институт по метрология. За проверката е съставен представен по делото Протокол №022-СГ-ИСИС. При проверката е установено, че техническото средство съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната система била разположена на 2

Околовръстния път на гр. София до №110, видно от представен по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, и работела в стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства: справка за собствеността на управлявания от жалбоподателя автомобил; заповед №8121з-931, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на 30. VIII. 2016 година; протокол №022–СГ–ИСИС от 14. III. 2023 година на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на Български институт по метрология; извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на Български институт по метрология; решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с регистрационен №4332р-73688 от 01. XI. 2023 година; справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш; ежедневна форма на отчет от 31. Х. 2023 година; сертификат за успешно завършен курс на обучение №CORDON - M2; справка за нарушител/водач; електронен фиш серия К №****************/2023 година на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ; писмо на Дирекция „Управление и анализ на трафика“ на Столична община, постъпило в съда на 16. V. 2025 година, както и от чертежите и схемите към него, както и веществените доказателствени средства: снимка към електронен фиш; снимка на разположението на уреда.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Съобразявайки се с цитираната разпоредба, съдът кредитира изцяло статичното изображение – снимка към обжалвания електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същата се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

3

2. По издаването на процесния електронен фиш:

Във връзка с констатираното нарушение Столичната дирекция на вътрешните работи издава обжалвания електронен фиш за налагане на глоба серия К №8314901/2023 година, с който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от същия закон налага на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата във връзка с първата алинея на същата разпоредба.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: електронният фиш е връчен на жалбоподателя най-рано на 13. III. 2025 година, а жалбата е подадена в съда по електронен път на 27. III.

2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на издадения електронен фиш от външна страна:

Съгласно Тълкувателно решение №1, постановено от Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд на Република България на 26. II. 2014 година по тълкувателно дело №1 за 2013 година, легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания, възпроизведена и в §6, т. 63 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение и на наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 на Закона за движението по пътищата), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Оттук следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на актовете за установяване на административни нарушения и на наказателни постановления, сравнително подробно регламентирани в Закона за административните нарушения и наказания, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изречение II от Закона за движението по пътищата реквизити.

Предвид горното не са основателни възраженията на жалбоподателя за липса на реквизити в обжалвания електронен фиш поради непосочване на дата на издаване, начин на 4 обжалване и т. н. Последните не са сред императивно изискуемите реквизити на съдържанието му, предвидени в чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.

Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентна държавна институция – СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи на Република България, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата, точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока и сметката за доброволното заплащане.

Посочени са още пътят, отворен за обществено ползване, по който се е движил автомобилът, и конкретното място, където е установено превишението на скоростта, както е действащото ограничение на скоростта – 80.00 км/ч, като изрично е посочено, че се касае за ограничение на скоростта, въведено с пътен знак. Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно и конкретно, като е индивидуализирано и с посочване на точния административен адрес.

Ето защо съдът намери, че в електронния фиш са посочени в достатъчна степен всички обстоятелства на нарушението, в това число и мястото и времето на извършването му, като издаденият електронен фиш отговаря и на утвърдения от Министъра на вътрешните работи на Република България образец.

Съдът не приема и доводите, изложени в жалбата във връзка с прилагането на института на давността. Според чл. 11 от Закона за Административните нарушения и наказания разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс се прилагат по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, доколкото в самия закон не се предвижда друго. Според Тълкувателно постановление №1 от 27. II. 2015 година, постановено от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд на Република България и Общото събрание на съдиите от II колегия на Върховния административен съд на Република България по тълкувателно дело №1/2014 година, докладвано от съдиите Лозан Панов и Румен Петров, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в