Определение № 8842 от 04.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41535/2025
- Вид
- Определение № 8842
- Подписан
- 04.03.2026
- В сила
- 04.03.2026
- Състав
- АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8842 гр. С, 04.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: А Р К като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20251110141535 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 4б ЗДТ.
Образувано е по молба от 24.02.2026 г. от ищеца „ОББ“ АД за освобождаване на надвнесената държавна такса с оглед влязло в сила определение № 44419/24.10.2025 г., с което исковата молба е върната в една част поради погрешно дадени указания от заповедния съд за предявяване на иск за главницата по процесния кредит.
Депозираната молба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице – ищец в производството, който е внесъл процесната държавна такса. Разгледана по същество, молбата е основателна.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ОББ“ АД срещу М. Б. Б. и В. Б. Б., с която са предявени в срок искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28762/2024 г. по описа на СРС, 128-ми състав. Към исковата молба е представено платежно нареждане за внесена държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 197,41 лева.
От приобщеното ч.гр.д. № 28762/2024 г. по описа на СРС, 128-ми състав е установено, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК конституираните на мястото на длъжника И. К. Ц. нейни наследници – М. Б. Б. и В. Б. Б., са подали възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Възражението е било уточнено със становище от 24.04.2025 г., с което длъжниците са посочили, че не оспорват претендираното от заявителя вземане за главница по договора за потребителски кредит. Заповедният съд е дал указания за предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта, без да конкретизира за кое от всички вземания се отнасят указанията, както и за внасяне на държавна такса в размер на 197,41 лева по исковото производство.
След извършена по настоящото исково производство служебна проверка за допустимостта на предявените искове, с определение № 44419/24.10.2025 г. съдът е върнал исковата молба на “ОББ” АД срещу ответниците М. Б. Б. и В.
Б. Б. в частта, с която е предявен иск за признаване на установено, че всеки един от ответниците дължи в полза на банката- кредитор следните суми: всеки 1 от тях от по 3 056,20 лева, представляващи дължима главница по договор за потребителски кредит № ...... от 07.03.2019 г., тъй като е констатирал, че в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила поради липса на възражение от длъжниците. Определението е влязло в сила на 13.11.2025 г.
От гореизложеното следва изводът, че причината за завеждане на иска за главница по реда на чл. 422 ГПК не е нито незаконосъобразно процесуално поведение на ищеца, нито на ответника, а неправилно дадените от съда указания по реда на чл. 415 ГПК за предявяване на иск за установяване на всички вземания по издадената заповед за изпълнение, въпреки че с подаденото срещу нея възражение длъжниците не са оспорили претендираната главница по договора за кредит. Доколкото исковото производство по чл. 422 ГПК се явява продължение на заповедното и предпоставките за възникване на интерес от предявяване на установителния иск следва да бъдат преценени от заповедния съд, правилността на дадените от него указания за предявяване на иска са относими към преценката за наличие на предпоставките на чл. 4б ЗДТ, съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 456/30.09.2016 г. по ч.т.д. № 1077/2016 г. на ВКС, ТК, II Т.О. и определение № 43 от 19.01.2018 г. по ч. т. д. № 2428/2017 г. на ВКС, I Т.О. С оглед това държавната такса по иска за установяване на дължимостта на главницата по договора за кредит е недължимо платена и подлежи на връщане на ищеца на основание чл. 4б ЗДТ.
Дължимата държавна такса за исковете срещу всеки от ответниците, по които делото продължава да е висящо, е в размер на 25 лева или общо 50 лева.
Ето защо разликата над дължимата държавна такса в размер на 50 лева до размера на внесената от ищеца сума от 197,41 лева, равняваща се на 147,41 лева (75,37 евро), се явява недължимо платена и подлежи на връщане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ВЪРНЕ на основание чл. 4б ЗДТ на “ОББ” АД, ЕИК: ..., със съдебен адрес: гр. С, ***А, част от внесената по сметка на Софийски районен съд по настоящото дело държавна такса в размер на 75,37 евро (147,41 лева), съгласно платежно нареждане с референция № ... от 24.07.2025 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2