Определение № 24414 от 02.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24414 гр. София, 02.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно частно гражданско дело № 20251100512034 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по Частна жалба вх. № 121476/17.10.2025 г., подадена от Е. Д. М. срещу Определение № 38024/12.09.2025 г., постановено по гр.д. № 67059/2023 г. по описа на СРС, 31 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца за предоставяне на безплатна правна помощ и е върната исковата молба на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения иск.

Оплакванията са, че не е налице идентичност с цитираните в определението дела, делото е прекратено без правно основание, при злоупотреба с право. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС, както и да му бъде назначен служебен адвокат.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 67059/2023 г. по описа на СРС, 31 състав, е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Прокуратура на Република България, с която е предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лева за периода 10.07-28.11.2023 г., настъпили в резултат от нарушение на правото на Европейския съюз поради неосвобождаването му въпреки подадена от него жалба до СГП № 5149/10.07.2023 г. на ГДИН до СГП във връзка с това, че бил осъден по непредявено обвинение с Решение от 16.04.2020 г. по н.д.№ 1018/2019 г. на ВКС, НО, ІІІ състав с оглед нови фактически положения.

В исковата молба ищецът изброява множество норми на ЕКЗПЧ, ХОПЕС, МПГПП на ООН, ДФЕС и ДЕС, които твърди да са нарушени с това противоправно поведение, и претендира да е претърпял вреди, изразяващи се в унижение, безизходица, безнадежност, безпомощност, страх, ужас, отчаяние.

Направил е искания за освобождаване от държавна такса и за допускане на правна помощ.

С Определение № 38619/12.09.2025 г. ищецът е освободен от държавна такса.

С обжалваното Определение № 38024/12.09.2025 г. първоинстанционният съд е 1 оставил без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

Районният съд е изложил мотиви, че предявяването на иска от Е. М. не преследва легитимен интерес, а представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1 от КРБ, чл. 17 ЕКЗПЧ (по аналогия от чл. 35, т.3, б. „а“ от Конвенцията). Посочил е, че при служебна справка е установил, че ищецът е завел в СРС 1 118 броя граждански дела, като повече от 99% от тях са с един и същ предмет – иска се обезщетение за неимуществени вреди поради осъждането му по непредявено обвинение или косвено свързани с това твърдения като непроизнасяне по молби за възобновяване, незаконно предпазени от наказателно преследване други лица, незаконно задържане поради осъждане по непредявено обвинение, незаконно привеждане в изпълнение на присъдата поради осъждане по непредявено обвинение, претърпени в посочени от ищеца различни периоди на увреждане. Посочил е, че доколкото исковата молба е подадена в противоречие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, установен в чл. 3 ГПК, съдът няма задължение да я разгледа и реши. Приел е, че това разрешение е възприето и в практиката на ЕСПЧ по чл. 35, § 3, „а“ ЕКЗПЧОН (Mirolubovs and Others vs. Latvia, M. vs. the United Kingdomq Philis vs.

Greece, Bekauri vs. Gefrgia и др.). Позовал се е и на Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП на Съвета, установяваща принципни минимални правила за създаване на процесуални гаранции за защита от злоупотреба с процесуални права в определен кръг съдебни производства. Позовал се е и на практика на ВКС по сходни случаи – Разпореждане № 321/04.12018 г. по ч.гр.д. № 3772/2018 г. на ВКС, Определение № 761/ 30.11.2012 г. по ч.т.д.

№ 497/2012 г. и др. във връзка с последователното подаване на частни жалби; Решение № 257/14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС.

Приел е, че с оглед недопустимостта на иска е необосновано предоставянето на правна помощ по аргумент от чл. 24, т. 2 ЗПП.

Настоящият състав на СГС напълно споделя изложените от първоинстанционния съд в обжалваното определение мотиви, поради което и на основание чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.

Оплакването на частния жалбоподател е за липса на идентичност в предмета и страните с останалите образувани по негови искови молби дела. В настоящия случай основният мотив за прекратяване на исковото производство като недопустимо е не наличието на висящ процес със същия предмет и страни, като основание за прекратяване на делото на основание чл. 126, ал.1 ГПК, а предявяването на иска при очевидна злоупотреба с процесуални права. В такива хипотези не е от значение пълната идентичност в предмета и страните по делата, а наличието на достатъчно на брой искови молби, от твърденията и петитума на които може да се изведе единствен извод, че преследваната от подаването им цел не е защита на субективно право на ищеца, а други цели, несъвместими с добросъвестността. Такъв извод несъмнено може да бъде направен от служебно известната на съда информация за граждански дела по искови молби, подадени от ищеца до Софийски районен съд и Софийски градски съд.

Служебно известно е на настоящия състав, а някои от фактите – и установими посредством служебни справки в ЕИСС, че ищецът Е. М. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр. София по силата на решение № 242/16.04.2020 г., по к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III н.о., с което е оставена в сила присъда от 09.01.2018 г. по н.о.х.д. № 646/2015 г. на СНС, като от привеждане на присъдата в изпълнение до настоящия момент той инициира хиляди съдебни производства пред СРС и СГС със сходен предмет – претендира обезщетения за неимуществени вреди във връзка с разследването и осъждането му за извършеното тежко умишлено престъпление от общ характер, при твърдения за незаконност на повдигнатото и поддържано обвинение, на взетата мярка за неотклонение, на осъждането му в това същото наказателно производство, на привеждаенто в изпълнение на влязлата в сила присъда, срещу органите на държавна власт, ангажирани в съответната му фаза – ГДБОП, ГДНП, Прокуратура на РБ, СГС, САС, ВКС и т.н., включително срещу магистрати, работили по това производство. В общия случай поддържа незаконно повдигане 2 и поддържане на обвинението, непълно разследване, кредитиране на лъжливи показания на свидетел, липса на доказателства за приети за установени факти, осъждане по непредявено обвинение, незаконосъобразно привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда и т.н.

Служебно известно е на настоящия състав, че само от привеждане на присъдата му в изпълнение до края на 2024 г. Е. М. е подал над 1000 искови молби в СРС и СГС. В периода 01.01.2025 г. – 27.01.2025 г. – за по-малко от един месец - е подал 269 броя искови молби, описани като страни и основание и номера на делата в приложени от СРС справки, което е служебно известно на съда напр. от разгледаното от същия състав в.ч.гр.д. № 3236/2025 г. В Софийски градски съд инициираните от Е. М. граждански дела за периода 15.09.2020 – 22.04.2025 г. са над 400. Всички негови фактически твърдения в крайна сметка съставляват оплаквания за незаконосъобразност на влязлата в сила присъда, с която е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода. Във всички искови молби се сочи, че е налице нарушение на редица норми на ЕКЗПЧ, ХОПЕС, ДФЕС и др., без да се посочват конкретни норми, предвиждащи права на частноправни субекти, които са нарушени съществено, и без да се посочват конкретни вреди. Същевременно, от приобщена например по в.ч.гр.д. № 2728/2025 г. справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се установява, че в периода 01.01.2024 г. – 18.11.2024 г. (в който период работните дни са 223) Е. М. е бил конвоиран, т.е бил извън мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода над 120 дни, с цел да му се осигури възможност за лично участие в производства пред СРС, СГС, АССГ, АССО, чийто инициатор е. Видно е, че повече от 60 % от работните дни в посочения период ищецът е бил конвоиран за участие в съдебни производства, с което се компрометира фактическото изтърпяване на наложеното наказание.

Всички тези обстоятелства налагат извод, че исковата молба е подадена в противоречие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, установен в чл. 3 ГПК, поради което съдът няма задължение да я разгледа и реши. На установеното в чл.

2 ГПК правно задължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато страната, инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Такова разрешение е възприето и в практиката на ЕСПЧ по чл. 35, § 3, „а“ ЕКЗПЧОН (Mirolubovs and Others vs. Latvia, M. vs. the United Kingdomq Philis vs. Greece, Bekauri vs. Gefrgia и др.), съгласно която всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба. Установеният огромен брой на инициираните в относително кратък период от време от Е. М. съдебни производства само пред СРС и СГС, исковите молби по които са идентични като твърдения и петитум, като разликата в повечето случаи е само в ответника или в посочения от него период на претърпяване на вредите, и с които по същество се цели преразглеждане правилността на произнасянето по същество на наказателния съд по посоченото наказателно дело, което е недопустимо, следва да се определи като поведение, с което се злоупотребява с правото да се търси и получи защита от съд, респективно – с правото на иск.

Генерирането на огромен брой дела с едни и същи твърдения не преследва легитимна цел, а е израз от една страна на несъгласието на ищеца с постановената присъда и наложеното наказание, от друга страна - да получи своеобразно възмездие от съдилищата чрез затрудняване на дейността им. Действително стотиците подадени само от него искови молби напр. през месец януари 2025 г. затрудняват функционирането на съда. Такова поведение нарушава принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права по чл. 3 ГПК. Процесуалната санкция за това нарушение е прекратяване на производството като недопустимо. Същевременно, редица подадени от жалбоподателя искови молби с идентичен или сходен предмет са били разглеждани от съдилищата, някои от тях са висящи, по други 3 има постановени крайни съдебни актове. Ищецът Е. Д. М. не е лишен от достъп до правосъдие по основното му твърдение, че е осъден от ВКС по непредявено обвинение с Решение № 242/16.04.2020 г. по к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III н.о., като напр. разгледаното гр.д. № 23618/2024 г. на СРС, 175-ти състав, което дело към настоящия момент е висящо пред въззивната инстанция. Хилядите инициирани от него дела, обаче, поставят в обективна невъзможност съответния съдия да извърши детайлна справка за наличието на предходно образувано дело с идентични страни и предмет, както и на каква фаза е производството. Наличната интензивност и брой на подадените от Е. М. искови молби затрудняват функционирането на съда като орган, призван да разгледа в разумен срок всяка молба за защита и съдействие на субективни права, отклонявайки наличния трудов и материален ресурс.