Решение № 78 от 13.02.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр.. гр.. Хасково, 13..02..2023 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д.. Иванова при участието на секретаря Златка Ив.. Бончева като разгледа докладваното от Нели Д.. Иванова Гражданско дело №

20215640102652 по описа за 2021 година

Предявен е от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр..София, район „Възраждане”, пл..”Света Неделя” №7, представляван от изпълнителните директори Т. А. П. и Д. В., със съдебен адрес **********, адв..Д. Р. Д., против В.. И.. Н.. с ЕГН:********** с постоянен адрес **********, и настоящ адрес **********, иск с правно основание чл..422 вр..чл..415 ал..1 ГПК..

Ищецът сочи, че въз основа на подадено от него заявление по чл.. 417 от ГПК, било образувано ЧГД 2385/2020г.. по описа на PC - Хасково, по което с Определение 261047/07..10..2021г.. му била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си срещу ответницата, тъй като издадената срещу нея заповед за незабавно изпълнение била връчена по реда на чл.. 47 от ГПК.. Предвид на това и правилото на чл.. 415, ал..1 т.. 2 във вр.. с чл.. 415 ал.. 2 от ГПК за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция..

В исковата си молба той твърди, че ответницата ползвала банков кредит съгласно Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR- 462-00236-2019 от 27..9..2019 г.. с разрешен размер за сумата от 500 лева и срок за погасяване до 30..9..2021 г.. Тя преустановила плащането на дължимите вноски за главница и договорна лихва на 16..10..2019 г.., като от тази дата изпаднала в забава.. Тъй като било налице просрочие на три вноски за главница и договорни лихви с падеж 16..10..2019г.., 15..11..2019г.. и 16..12..2019 г.., на основание чл.. 10 от Договора ищецът обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 20..12..2019г.. Ответницата била уведомена за това на 28..05..2020г.., посредством Покана за доброволно изпълнение, връчена при условията на чл.. 47, ал..1 от ГПК чрез залепване на уведомление от ЧСИ Самуил Пеев..

Твърди се още, че към датата на подаване на заявлението по чл.. 417 от ГПК, както и към датата на предявяване на настоящия иск ответницата не била изплатила дължимите суми за лихви и главница по договора на ищцовото дружество.. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, тя дължала и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът бил регистрирано по ДДС лице..

С оглед гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на 1 ответницата, наличието на вземане на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч..гр..д..№2385/2020г.. по описа на РС-Хасково в размер на: 500,00 лева - главница за периода 16..10..2019г.. 22..10..2020г..; 13,34 лева - договорна лихва, дължима за периода 15..11..2019г.. - 22..10..2020г..; 47,34 лева наказателна лихва, дължима за периода 20..12..2019г.. - 22..10..2020г..; 72 лева - разноски по уведомяване на длъжника; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22..10..2020г.. до окончателното изплащане на задължението.. Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, в случай че е направено такова искане..

В срока по чл..131 от ГПК e постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител адв.. Н.. З..-В.., в който взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете и оспорва същите по основание и по размер.. Сочи, че действително между страните бил налице сключен договор за кредитна карта на физически лица № CCIR - 462-00236-2019 от 27..09..2019г.. с разрешен кредитен лимит от 500 лева със срок до 30..09..2021г.. /за 24 месеца/, чийто срок не бил подновяван и който на 20..12..2019г.. ищецът обявил за изцяло просрочен и изискуем.. Поддържа се, че твърдяната предсрочна изискуемост била преждевременна и неправилно обявена, че за същата ответницата не била надлежно уведомена, поради което не произвела действие по отношение на същата.. Изпратената до нея покана за доброволно изпълнение била връчена при условията на чл.. 47, ал.. 1 о т ГПК и ответницата не била уведомена за настъпване на предсрочната изискуемост, с което не било изпълнено изискването на чл.. 60, ал..2 от ЗКИ за уведомяване на длъжника..

Изпратената покана не била достигнала до ответницата, с оглед на което не произвела действие по отношение на последната.. Не можело да се приеме наличието на надлежно уведомяване на ответницата нито с подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.. 417 от ГПК, нито с подаване на исковата молба, тъй като всички книжа били връчени на особения представител, назначен му от съда по реда на чл.. 47 ал.. 6 от ГПК, като това връчване не би могло да произведе действие спрямо ответника..

Самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция се явявал и факта, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение било депозирано преди изтичане на срока на процесния договор, без кредитополучателят да е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост, поради което искът следвало да бъде изцяло отхвърлен на предявеното основание.. На следващо място особеният представител възразява, че към исковата молба не били представени доказателства, че ответницата е била запозната с Общите условия, неразделна част от Договора за Кредитна карта на физически лица, не била представена и Тарифа за физическите лица на ищеца, както и отделен Договор за предоставяне на платежни услуги.. Твърди се, че ответницата не била запозната с посочените документи при сключване на процесния договор, поради което същите се явявали недействителни спрямо нея, а това водело и до недействителност и на всички клаузи по сключения договор, доколкото в него имало многократно препращане..

Гореопосоченото от своя страна представлявало и нарушение на чл.. 5, ал.. 1 и ал.. 2 от ЗПК.. Освен това, в Договора за Кредитна карта на физически лица № CCIR-462-00236-2019 били включени и множество неравноправни клаузи, противоречащи на българското и европейското законодателство.. В същия многократно се откривали препратки към ОУ, било посочено че се сключва при условията на отделен договор за предоставяне на платежни услуги, а в т..2..2.. било договорено че таксите за обслужване и обработка се определяли съобразно Тарифа на физически лица.. Така липсата на конкретни параметри на договореното между страните, липсата на подписи на кредитополучателя на тези документи била равносилна на липса на знание, респективно съгласие по параметрите на договора, от които потребителят на кредита да разбере същността на съществени елементи от договора.. Според цитирана в отговора съдебна практика на ВКС, част от самия договор, а не във вътрешни правила на банката, следвало да бъде методът на изчисление на съответния лихвен процент с ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от компонентите - пазарни индекси и индикатори; както и конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва като съществен елемент от съдържанието на този вид договор.. Процесният договор не съдържал подобно съдържание и кредиторът не можел да се счита за добросъвестен, за да е приложимо правилото на чл.. 144 ал.. 3 т.. 1 от ЗЗП.. Цитира се практика на Съда на ЕС в този смисъл.. Поставено било изискване за яснота и разбираемост на клаузите, клаузата да е така формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка, но и в договора да е изложен прозрачно точният механизъм за изменението на договора, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него 2 икономически последици.. При съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкувало по благоприятен за потребителя начин - чл.. 147 ал.. 2 от ЗЗП.. Неравноправна и в противоречие на чл.. 143, ал.. 2, т..

9 ЗЗП във вр.. чл.. 24 от ЗПК се явявала и клаузата възпроизведена в т.. 6..1.., с която ищецът едностранно и многократно можел да подновява договора.. Независимо от наличието на неравноправни клаузи, налице била нищожност на процесния договор и поради противоречието му с императивни норми на закона, в случая – ЗПК..

В нарушение на закона, морала и добрите нрави в сключения на 27..09..2019г.. договор за кредитна карта било отразено, че размера на таксите за закъсняло плащане и надвишен кредитен лимит били съгласно Тарифа за таксите и комисионните на УниКредит Булбанк АД, а с тази тарифа кредитополучателя не бил запознат.. Освен това, нито в самия договор, нито отделно, но като неразделна част от договора, не бил уточнен начина или механизма на разплащане от страна на държателя на кредитната карта.. На следващо място процесният договор не отговарял на изискванията чл.. 5, ал.. 4 от ЗПК.. Към кредита липсвал погасителен план или друг ясен и недвусмислен начин за погасяване на задълженията, не били посочени ясно и конкретно от какво се формирали минималните изискуеми погасителни вноски..Включването на допълнителни такси, премии, суми и други към кредита пък водело до недобросъвестно увеличаване размера на кредита, без длъжника да е уведомен за това и без да е уговорено допълнително възнаграждение за кредитора.. Категорично липсвали и доказателства сумата от 500 лева да е била усвоена по сключения договор за кредитна карта.. Освен това, кредиторът уведомил кредитополучателя за всички основни характеристики на кредита, в т..ч.. фиксиран лихвен процент от 1,00% и ГПР, но не и как се формирали тези стойности.. Същите били залегнали като клаузи от договора за кредит, които особеният представител счита за неравноправни, тъй като налагали приемането на условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае, преди сключването на договора, в резултат на което той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им.. Предвид гореизложените съображения, наличието на неравноправни и неиндивидуално уговорени клаузи в договора /чл..146 ал..1, вр.. чл..143 т..9 и 18, вр..чл..147 от ЗЗП, вр.. чл..26 ал..1 от ЗЗД, вр.. чл..24 от ЗПК/, които били съществени за процесния договор за потребителски кредит, водело до нищожност на целия договор по аргумент от чл.. 146 ал.. 5 от ЗЗП.. Възразява се и срещу претенцията за разноски в размер на 72 лева за уведомяване на длъжника, който не следвало да се вменяват на длъжника, а и липсвали доказателства за такива..

Предвид изложеното, се иска съдът да отхвърли изцяло предявения установителен иск като неоснователен и недоказан.. Възразява се и срещу претендираните от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство, доколкото с поведението си ответницата не била дала повод за завеждане на делото..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч..гр..д..№2385/2020г.. по описа на Районен-съд Хасково по реда на чл..41 7 от ГПК срещу В.. И.. Н.. за сумите от 500лв.. – главница, 13,34лв.. – договорна лихва от 15..11..2019г.. до 22..10..2020г.., 47,34лв.. – наказателна лихва от 20..12..2019г.. до 22..10..2020г.., 72лв.. – разноски за уведомяване, дължими по извлечение от счетоводни книги по договор за кредитна карта на физическо лице №CCIR-462-00236-2019/27..09..2019г.., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от 22..10..2020г.. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25лв.. – държавна такса и 60лв.. – адвокатско възнаграждение.. За тези суми е издадена и заповед за незабавно изпълнение по ч..гр..д..№2385/2020г.. по описа на съда.. Видно от приложения договор за кредитна карта за физически лица от 27..09..2019г.. ответницата е подписала същия в качеството на кредитополучател и оправомощен държател на основна карта..