Решение № 753 от 04.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Варна, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20243100500874 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 14649/21.02.2024 г. от Н. А. Д. против Решение № 416/09.02.2024 г., постановено по гр.д. № 7925/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Цифрова корпорация“ ООД осъдителен иск в размер 438.00 лв., представляваща неустойка, дължима за неизпълнение на сключения между страните договор за доставка на интернет услуга за период от 3 години - м.07.2020г. до м.06.2023г.

Въззивникът моли за прогласяване нищожността на първоинстанционното решение и за разглеждане на иска по същество. Счита, че изводите на съда противоречат на основанието на предявения иск и на събраните доказателства. Поддържа, че между страните съществува договор за непрекъсната доставка на интернет със скорост 50мб за периода 18.04.2019 г. - 20.06.2024 г. при предварителни периодични месечни плащания от 10 лв.

Неизпълнението на тази доставка сочи като основание да иска защита от съда с присъждане на неустойка за три години назад. Счита, че частичната доставка за м. май и м. юни (2023 г.) не отговаря на договора за неограничен интернет. При внесени по банков път за м. май и м. юни два пъти по 13 лв., ответникът бил доставил съответно 14 дни (15-29 май) и 15 дни (115 юни.). Частичното изпълнение на договора не било по причина от непредвидими и непреодолими обстоятелства, а поради отказа на жалбоподателя да приеме условията за нов срочен договор. Позовава се на чл. 68б, ал. 3 от ЗЗП – доставеният интернет бил стока в непълен вид, която подлежи на връщане.

След даване на изрични указания от първоинстанционния съд въззивникът не е заявил, че отправя до съда искане за допълване на съдебното решение, поради което предмет на жалбата е решението на съда за отхвърляне на иска за присъждане на неустойка.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Цифрова корпорация“ ООД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба и моли за отхвърлянето й. Счита за правилно и законосъобразно установеното, че между страните е налице действащ договор, продължен за неопределено време по цени съгласно действащата към момента на получаване на услугата тарифа. Твърди, че към юни месец 2023 г. размерът на месечната такса е била в размер 28 лева, но предвид частичното плащане от страна на абоната, периодът на доставка на услугата, също бил по-кратък. Частичното предоставяне на услугата било вследствие на отказа на абоната да се сключи нов срочен договор. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът моли да бъде уважена въззивната жалба.

Поддържа претенцията си за неустойка поради неизпълнение на договора след като е станал постоянен. Представя писмено становище, в което между другото се позовава и на качеството си на потребител. Моли за присъждане на разноските.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на първоинстанционното решение по съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. Претендира сторените разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от Н. А. Д. срещу „Цифрова корпорация“ ООД с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 438,00 лв. – представляваща неустойка, дължима за неизпълнение на сключения между страните договор за доставка на интернет услуга за период от 3 години – м. 07.2020г. до м. 06.2023 г.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор от 18.04.2019г. за доставка на интернет услуга за срок от две години при цена от 10,00 лв. на месец. Преди да изтече договорът му, ответникът предложил на ищеца да приеме допълнително споразумение, с което се увеличава абонаментната такса от 10,00 лв. на 13,00 лв. за същата услуга за периода от 01.05.2021г. до 01.05.2023г. Към края на този срок и към момента на подаване на исковата молба ищецът нямал предизвестие за прекратяване на договора. След изтичане на този срок ищецът продължил да плаща по 13 лв., но на 16.06.2023г. интернетът му бил спрян, като ответникът му заявил, че следва да се сключи ново споразумение при други по-високи цени.

Ищецът твърди, че след като договорът не бил прекратен, той станал безсрочен на уговорените цени и условия. Следователно ответникът не изпълнявал задълженията си по договора и не предоставял интернет. Позовава се на чл. 68б, ал. 3 от ЗЗП с твърдението, че доставеният интернет е стока в непълен вид, която подлежи на връщане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор с който не оспорва сключването на договора от 18.04.2019г. за срок от 24 месеца на цена от 10,00 лв. и продължаването му със споразумение за периода от 01.05.2021г. до 01.05.2023г. при цена от 13 лв. месечно. Позовава се на клаузата на т. 3.2. от договора, съгласно която след изтичане на договорения срок заплащането на ползваните услуги се извършва по действащата тарифа, по която се дължала месечна такса от 28 лв. Заплатената сума била приета за частично плащане и затова бил доставен интернет за по – кратък период. Поддържа, че е изпълнявал задължението си по договора за срока на действието му, а към момента няма действащ договор между страните.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по 2 същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според изложеното в решение № 668 по гр.д. № 1790/2009 г. по описа на ВКС, І ГО, което настоящият състав изцяло споделя, съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. ВОС намира, че не са налице посочените основания за признаване на обжалваното решение за нищожно. Същото е и допустимо като постановено при наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Пред въззивната инстанция не са спорни установените от ВРС факти, както следва:

Между страните е сключен договор от 18.04.2019 г. за доставка на интернет за срок от 24 месеца на цена по 10,00 лв. на месец. С допълнително споразумение от 26.03.2021г. страните по делото са удължили срока на действие на договора за още 24 месеца – за периода от 01.05.2021г. до 01.05.2023 г. Месечната такса е била увеличена на 13,00 лв. На 15.05.2023г. ищецът е превел сумата от 13,00 лв., като с тази сума ответникът е отчел частично плащане на месечната такса, тъй като поради изтичане на срока на договора е приложил действащата към този момент стандартна тарифа в гр. Варна за безсрочни договори, според която цената на услугата е 28 лева на месец. До 05.05.2023г. ответникът е предоставял интернет без прекъсване. След тази дата през м. май 2023 г. бил доставен интернет в продължение на 14 дни (15-29 май) и през м. юни в продължение на 15 дни (1-15 юни). След това не били плащани суми от потребителя и доставянето на услугата е било преустановено.

Два са спорните въпроси пред въззивната инстанция: дали ответникът „Цифрова корпорация“ ООД (въззиваемата страна) е изправна страна по договора след датата 05.05.2023 г. и възникнало ли е право за ищеца да претендира неустойка за неизпълнение в размер на 438,00 лв., формирана като сбор от заплатените от ищеца по договора такси за доставка на услугата за период от 3 години – м. 07.2020г. до м. 06.2023 г. Следва да се извърши и преценка за наличие на неравноправни клаузи в договора между страните.

Съгласно чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Чл. 20а от ЗЗД предвижда, че договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, както и че договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В разпоредбата на чл. 21 от ЗЗД е закрепено правилото, че договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи.

3

От цитираната правна уредба следва, че страните са обвързани от клаузите на договора, които не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави и същите са задължителни за тях така, както са задължителни разпоредбите на закона.

Съгласно т. 5.3 от сключения между страните договор, същият се прекратява с писмено предизвестие на страните в 30 дневен срок преди изтичане на договорния период.

Ако никоя от страните не отправи писмено предизвестие, то договорът се смята за продължен за неопределен срок от време и може да бъде прекратен с 30 дневно предизвестие. В т. 3.2 от договора е посочено, че страните са уговорили заплащането на ползваните услуги след изтичане на договорения срок да се извършва по действащата към момента на получаване на услугата тарифа.

Следователно, страните са договорили след изтичане на уговорения срок доставяният интернет да се заплаща по действащата към момента на получаване на услугата тарифа, а не, както твърди ищецът, по цената, посочена в договора. Последната е уговорена за срока на неговото действие, но не и за времето след изтичане на уговорения срок. След като ищецът е отказал да сключи нов договор или споразумение за удължаване действието на договора за нов период от 12 или 24 месеца, и никоя от страните не е отправила предизвестие за прекратяването му, договорът се смята за продължен за неопределен срок от време, но при действащата към момента на получаване на услугата тарифа на оператора (ответника), в случая 28,00 лева на месец, а не по последната уговорена между страните цена, която е била 13 лева на месец.

Съгласно т. 4.3 от договора, ако абонатът не заплати в срок дължимите суми за месечен абонамент, операторът има право временно да прекъсне предоставянето на услугата до изплащане на дължимите суми. В случая, ответникът се е възползвал от това свое право, тъй като след изтичане на срока на договора ищецът е внесъл такса в размер на 13 лева, вместо дължимите 28,00 лева на месец. Затова и доставката на интернет през м. май е продължила 14 дни (15-29 май), а през м. юни – 15 дни (1-15 юни). Следователно не се касае за неточно изпълнение в количествено отношение.

Неустойката се уговаря като клауза в договора и представлява предварително определено обезщетение за вреди при неизпълнението на определени задължения, в т.ч. неточно изпълнение или неспазването на определен срок. Тя е уредена в чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според който неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да възникне задължение за неустойка е необходимо да е налице неизпълнение от една от страните по договора и изрична уговорка, предвиждаща задължение за неизправната страна да заплати неустойка.