Решение № 214 от 06.06.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 171/2023
- Вид
- Решение № 214
- Подписан
- 06.06.2023
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Стоян Атанасов Германов, Христо Василев Симитчиев
Други актове по делото
- Протокол № 217 от 24.04.2023 · Станислав Петров Георгиев, Стоян Атанасов Германов, Христо Василев Симитчиев
- Разпореждане № 941 от 03.07.2023 · Стоян Атанасов Германов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 378 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 515 и сл. · Кодекс за застраховането
- чл. 572, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 12 · Кодекс за застраховането
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 214 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело № 20235001000171 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 378 и чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260093 от 11.08.2022 г. по търг.д. 327/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е осъдено „Х. - К.-А. Ф.“ АГ, ул. К. № 29, ...., К., Германия ..... да заплати на К. П. К. с ЕГН - **********, с адрес: град К., ж.к.
„И.”, бл. 14, вх. Д, ет. 4, ап. 108, представляван от адвокат И.Г.Й., вписан в Адвокатска колегия – С. сумата от 70000 лева, частичен иск от сумата от 160000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 03.03.2018 г., ведно със законната лихва от 19.04.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 70000 лева до претендирания размер от 100000 лева, като част от общо предявения размер от 160000 лева като неоснователен, както и претенцията за законна лихва върху сумата на главното вземане за периода 03.03.2018 г. /датата на деликта/ до 19.04.2018 г.
/датата на уведомяване на застрахователя/ като неоснователна; осъдено е „Х. К.-А. Ф.“ АГ да заплати на „А.д. Й. И Е.“, регистрирано по ЗДДС адвокатско възнаграждение в размер на 2965,20 лева с ДДС съразмерно с уважената част 1 от иска; осъдено е „Х. - К.-А. Ф.“ АГ да заплати на К. П. К. сумата от 3865 лева разноски по делото съобразно уважената част на исковата претенция; осъден е К. П. К. да заплати на „Х. - К.-А. Ф.“ АГ направените по делото разноски в размер на 1239 лева - съразмерно с отхвърлената част от исковете; осъдено е „Х. - К.-А. Ф.“ АГ да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 2800 лева за държавна такса.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх. № 263339/21.09.2022 г. от К. П. К. в отхвърлителните му части отнасящи се за претенцията за обезщетение, за дължимата законна лихва и за сторените разноски. В тези части Решението се счита за неправилно и необосновано.
Твърди се, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни правни изводи относно евентуален принос от страна на ищеца и необосновано е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице. Сочи се, че независимо дали ще бъде приложен като материален закон германският или българският, то въпросът за съпричиняването се решава по аналогичен начин, като излага конкретни доводи и цитира съдебна практика. Позовава се на двете изготвени по делото експертизи относно причината за настъпването на ПТП и сочи, че това са единствено неправомерните действия на водачката А.Б.. Твърди се, че липсва конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат, като този резултат не е бил повлиян по някакъв начин от действията на пострадалото лице и не е имало негови действия които да са във връзка с настъпването на процесното ПТП, т.е. в конкретния случай липсва негов принос. Бил е с предпазен колан. Неправилно е позоваването на СтЗОС за неизправност на въздушните възглавници на автомобила управляван от пострадалия. Според този жалбоподател автомобилът не е бил оборудван с предпазни възглавници и не е било вярно, че въпросните възглавници не са се задействали поради неизправност. Излага доводи относно присъдената лихва и присъдените разноски. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни части и да бъде постановено друго решение, с което да бъдат уважени изцяло първоначалните претенции относно главница, законна лихва и съответстващите им разноски.
На така постъпилата въззивна жалба от К. К. е внесен отговор с Вх.№ 263738/02.11.2022 г. от „Х.-К.-А.Ф.“ АГ. Счита, че в обжалваните от К. части Решението на СтЗОС е валидно, допустимо и правилно. Твърди, че при 2 определяне на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, не само, че е налице негов принос, но и че определеният от съда негов принос е в твърде нисък размер. Неоснователни са оплакванията, че причина за настъпването на процесното произшествие са били единствено неправомерните действия на водачката А.Б.. Воденото срещу нея производство в Германия е било приключило със становище, че не следвало да се ангажира нейната отговорност. Коментират се заключенията приети от СтЗОС по отношение на субективните действия на пострадалия, който намалил скоростта до около 48 км/ч, движейки се в дясната активна лента на магистралата. Счита за неоснователни доводите във въззивната жалба на К. свързана с цитирана от него практика на ВКС. Оспорва доводите на ищеца относно липсата на оборудване на автомобила му с въздушни възглавници.
Моли да бъде оставена без уважение жалбата на ищеца, като бъде потвърдено Решението на СтЗОС в тази му обжалвана отхвърлителна част.
С вх.№ 263307/16.092022 г. е внесена въззивна жалба от „Х.-К.-А.Ф.“ АГ чрез адвокат Д. А. М., вписан в Адвокатска колегия - С.. Решението на СтЗОС е обжалва в осъдителните спрямо дружеството части относно главница, лихви, такси и разноски. Счита Решението в тези части за неправилно – постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Сочи, че СтЗОС неправилно е приел, че вина за настъпването на произшествието имала водачката А.Б., защото воденото в Германия производство е било приключило със становище, че не следва да се ангажира отговорността й. Коментира субективните действия на ищеца, който е намалил в активна лента на магистрала скоростта управлявания от него автомобил от 110 на 48 км/ч, липсата на въздушни възглавници в този автомобил, както и сигнализирането за това от контролни лампи на арматурното табло, като се извежда заключението, че ищецът е управлявал технически неизправен автомобил. Спира се на заключение на ВЛ по КСМАТЕ относно това какви травми би било възможно да се избегнат при наличие на задействани предпазни възглавници. Според този жалбоподател не е налице правно релевантна причинна връзка между поведението на застрахования водач и настъпилите вреди. Излагат се доводи относно неправилно приложение от окръжния съд на нормата на чл. 52 от ЗЗД, като вследствие на това е определено прекомерно обезщетение. Твърди се за 3 необходимост от приложение на немското право и съдебна практика по приложени решение на съда във ФРГ. Липсвали мотиви относно така определения размер на обезщетение за неимуществени вреди, който е бил прекомерен. В тази връзка се анализира медицинската част от експертното комплексно заключение. Излагат се конкретни доводи относно приноса на пострадалия – намаляване на скоростта, липса на въздушни възглавници.
Моли да бъде отменено решението в осъдителните части, като бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани. Евентуално се моли да бъде присъдено обезщетение, което да бъде намалено с оглед установения принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
На тази въззивна жалба е постъпил отговор с вх.№ 263994/28.11.2022 г. от К. П. К.. Счита жалбата за неоснователна. Излага съображения. Сочи, че е изяснен механизма на ПТП, като смята, че е доказано противоправното и виновно поведение на водачката А.Б.. Разграничава воденото досъдебно наказателно производство и неговите изводи с настоящето производство, като твърди, че констатациите на германските разследващи органи отразяват единствено само тяхното мнение и нямат доказателствена стойност в гражданския процес. В тази връзка се спира на изводите на двете приети по делото експертизи относно механизма на ПТП. Коментира и правилата на германското материално право по отношение на необходимата дистанция между движещи се МПС. Твърди, че автомобилът на К. не е бил оборудван с въздушни възглавници. Смята, че К. няма принос към вредоносния резултат.
Излага подробни аргументи във връзка с причинените на К. неимуществени вреди, относно възстановителния процес при пострадалия и в тази връзка коментира размера на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на ответника.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица – ищец и ответник; засягат неблагоприятни за тях части от отхвърлително, респ. осъдително първоинстанционно решение, по съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено 4 следното:
Производството пред Окръжен съд – Стара Загора (СтЗОС) е било образувано по искова молба, предявена от К. П. К. срещу „Х. - К.-А. Ф. АГ“ с цена на иска 100000 лева - частичен иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди. В исковата молба (ИМ) се е твърдяло, че на 03.03.2018 г., около 17.05 ч. ищецът е бил пострадал при ПТП в Германия, на федерална магистрала № 4 от Д. в посока А. при км 12,8 при следните обстоятелства: ищецът е управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г." с български peг.№ ......, когато бил блъснат отзад от друг лек автомобил, марка „Б..“, модел „....“, с германски peг.№ ..., с прикачено към автомобила ремарке без спирачки марка „...", с германски peг.№ ..., управляван от германската гражданка А.Б..
Катастрофата настъпила в дясната от три ленти за движение. Произшествието настъпила при скорост от около 120 км/ч. Автокомпозицията от лек автомобил и ремарке, описана по- горе, не е следвало да се движи с повече от 80 км/ч съгласно правилата в Германия, отделно от това водачката не е следяла постоянно движението пред нея и не е спазвала задължителна дистанция от намиращия се пред нея автомобил. При така описаното ПТП ищецът получил изключително тежки наранявания и постъпил по спешност в болница. Изпитвал силни болки, не можел да се движи и мислел, че умира. По време на болничния престой се установило, че е получил следните наранявания по диагноза: високорискова травма със: нестабилна фрактура НА ГРЪБНАЧЕН ПРЕШЛЕН BWK 9; травми в областта на главата; хематом в областта на главата. Ищецът е твърдял, че е бил опериран по спешност с поставен фиксатор на нивото на прешлените от ТН 8 до ТН 10. Тъй като нямал здравна застраховка за Германия бил изписан от болницата невъзстановен и със стриктни указания да не извършва никакви дейности в разстояние на минимум три месеца след изписването, свързани с физическо натоварване, шофиране и др., да следи състоянието си минимум 6 месеца след изписването и да извършва рехабилитация. Въпреки указанията ищецът нямал друга възможност и трябвало да се прибере в България, където живеел постоянно, като бил докаран от негов приятел с лек автомобил. Това пътуване било много мъчително за него, изпитвал постоянни болки, не можел да се движи, всяко местене на тялото предизвиквало още по- силни болки. След пристигането му в България останал на легло още три месеца, ползвал помощ за обслужване. След това започнал бавно и мъчително раздвижване. Твърди, 5 че в момента на депозиране на исковата молба не е бил възстановен, продължавал да изпитва болки, чувствал се непълноценен и не можел да пътува, а това било от значение за него, за да има доходи. По време на произшествието пътувал в Германия, за да работи там. Постоянно бил притеснен, че ще остана осакатен, че нямало да може да пътува на дълги разстояния и ще бъде в тежест на близките си. Не знаел дали поставеният фиксатор ще бъде изваден някога.
Ответникът е бил застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. „Б..“, модел „....“, с германски peг.№ ... със застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”, която е задължителна и с лимит за Германия 10000000 евро. Сключената застраховка, валидна към датата на ПТП, е била с № на застрахователно удостоверение 650/270952-S, съгласно писмо от Център за информация на автомобилните застрахователи на Германия от 02.10.2018 г. и справка на Гаранционен фонд по реда на чл. 572, ал. 4 от Кодекса за застраховане, със задължителна доказателствена сила на основание чл. 574, ал. 12 от КЗ. Ответникът е бил упълномощил представител за регулиране в България на щети с пострадали от произшествия в границите на трета страна, членка на европейския съюз, които са с местоживеене в България, както следва - ЗПАД „Б.В.И.Г."АД, съгласно писмо от Център за информация на автомобилните застрахователи на Германия от 02.10.2018 г.
Разпечатката съдържа 25 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff6a957d-f8d7-4793-96df-92eee82c05cb