Решение № 2431 от 13.12.2019, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ХVІ–ти състав, в публично заседание на 10.12.2019 г., в състав :

Административен съдия : Красимир Кипров при секретаря Камелия А. като разгледа докладваното от съдия Кипров адм.дело № 2883 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното

:

Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „А.Е.ІІ“ ЕООД, представлявано от управителя Я.Й.Й., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 334-ФК/16.09.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности”-Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект – паркинг,находящ се в гр.Варна,** и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.

186, ал.1,т.1,б.”а” и чл.187,ал.1 от ЗДДС.

Жалбата съдържа доводи за : издаване на обжалваната заповед при неспазване на установената от закона форма на адм.акт – липсвали мотиви относно продължителността на срока на ПАМ ; материална незаконосъобразност - не били установени фактическите основания за прилагане разпоредбата на чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС ; допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – налагането на ПАМ преди издаване на НП, водело до ограничаване на правата по чл.187,ал.4 от ЗДДС ; противоречие с целта на закона – не била фактически обоснована превантивната цел на наложената ПАМ за предотвратяване извършването на друго нарушение.

Иска се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски,включително тези по ч.адм.дело № 2810/2019 г. ,с определението по което е било отменено разпореждането за допускане на предварително изпълнение на същата заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Ил. К..

Ответникът

– началник отдел „Оперативни дейности”-Варна , чрез упълномощения юрисконсулт Т.А.изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

На 15.05.2019 г. служителите на ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП Х.Д.Х.и М.В.Х.извършили проверка на стопанисван от „А.Е.ІІ” ЕООД паркинг, находящ се в в гр.***, за резултатите от която е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0350117/ 15.09.2019 г. Преди началото на проверката е извършена в 17.40 ч. от инспектора по приходите Хр.Х.контролна покупка на услугата „престой на паркинг за 2 часа”, за която той заплаща в брой сумата от 4.00 лв. Плащането е прието лично от представляващия дружеството Я.Й.Й.,който не издава фискален бон от функциониращото в обекта фискално устройство с рег.№ ФУZК062290 и ИН на ФП 50145657. При започналата след легитимацията проверка, Я.Й. отказва достъп на контролните органи до фискалното устройство за извеждане на дневен отчет и разпечатка на клен,което наложило последните да потърсят съдействие от органите на МВР. След намесата на органите на МВР е изведен от контролните органи дневен финансов отчет с разчетена касова наличност на стойност 40,00 лв. и установено въвеждане на сумата от 20.00 лв. в касата. В присъствието на органите на МВР Я.Й. отказва да преброи парите в касата и да състави опис на наличните в нея парични средства,а след описване на констатациите в протокола отказва да го подпише,което обстоятелство е удостоверено с подписите на свидетелите С.Е.и Д. Б.. По-късно и във връзка със същите констатации, инспектор Х.съставя срещу „А.Е.ІІ” ЕООД акт за установяване на адм.нарушение № 0330834/9.10.2019 г. за нарушаване разпоредбите на чл.25,ал.1 във вр. с чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС – затова,че не е издаден фискален касов бон за същата продажба. В съответствие с правомощията предоставени от изпълнителния директор на НАП на началниците на отдели „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., протоколът за извършената на 15.09.2019 г. проверка е разгледан от началника на отдел „Оперативни дейности”-Варна Б.С.Г.. Деянието е квалифицирано като изпълняващо състава на чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС ,поради което на основание чл.186,ал.1 и чл.187,ал.1 от ЗДДС е издадена заповед № 334-ФК/16.09.2019 г.,с която на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна адм.мярка запечатване на търговския обект за срок от 14 дни и съпътстващата я забрана за достъпа до него. Заповедта съдържа мотиви относно продължителността на срока на ПАМ,които са изложени веднага след диспозитива и преди мотивите на разпореждането за допускане на предварително изпълнение. Същата е връчена на управителя Я.Й. на 9.10.2019 г., след което на 21.10.2019 г. дружеството подава до АС-Варна жалба срещу нея. Заповедта е изпълнена на 9.10.2019 г.,когато обектът е запечатан,за което е съставен протокол за извършена проверка от 9.10.2019 г.

При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от съдебното оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следното:

Правното основание за налагане на обжалваната принудителна адм.мярка е по чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС – не е спазен реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,издаден по установения ред за доставка/продажба. При установеното наличие в проверявания обект на въведено в експлоатация фискално устройство,редът и начина за издаване на документ за продажба са регламентирани в разпоредбите на чл.3,ал.1 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства,издадена от министъра на финансите.

Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. Събраният по по делото като писмено доказателство протокол за извършена проверка от 15.09.2019 г. представлява съгласно чл.50 от ДОПК официален свидетелстващ документ,ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила,която не е оборена от страна на жалбоподателя. Последният не е предприел процесуални действия за оспорване на истинността на протокола по реда на чл.193 от ГПК – възражението на жалбоподателя се свежда единствено до голословното отричане на знание за съществуването на протокола, при документиран негов отказ за го подпише. Протоколът установява по несъмнен и категоричен начин фактите за извършена покупко-продажба на услуга, плащането по нея и приемането на парите от представляващия дружеството Я.Й.. Липсата на издадена за извършената продажба фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство не се оспорва от страна на жалбоподателя,който нито твърди,нито сочи доказателства за установяването на обратния и благоприятен за него положителен юр.факт за издаване на фискална касова бележка.

По тези съображения,съдът намира за установени описаните в обжалваната заповед фактически основания за налагане на ПАМ. Същите сочат на извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.25,ал.1,т.1 във вр. с чл.3,ал.1 от Наредбата във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС,пораждащо за контролния орган обвързана компетентност за издаване на основание чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС на заповед за налагане на ПАМ „запечатване на търговския обект” – не е спазен редът по чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25,ал.1 от Наредбата,изискващ издаване от ФУ в обекта на фискална касова бележка за извършената продажба,за която в случая е било извършено и прието плащане в брой.

Определянето на обвързаната с материалната законосъобразност на ПАМ продължителност на срока за налагането й, е от оперативна самостоятелност на адм.орган. Същата е упражнена при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Не съответства на обективното съдържание на обжалваната заповед възражението на жалбоподателя за липсата на мотиви относно продължителността на срока на ПАМ – изложени са конкретни мотиви имащи предвид тежестта на нарушението,последиците от него,размера на неотчетената продажба,вида и местоположението на проверения обект,поведението на провереното лице.

Спазен е регламентирания в чл.6 от АПК принцип за съразмерност при определяне на срока на ПАМ. Релевантно за тежестта на нарушението е поведението на дружеството-жалбоподател по спазване на фискалните норми – видно е в това отношение установеното с протокола за проверка открито и демонстративно противопоставяне на контролната дейност от страна на представляващия дружеството-жалбоподател Й.. Така осъщественото противопоставяне има пряко значение за тежестта на нарушението, факторите за определянето на която не се изчерпват само със стойността на неотчетената продажба,а зависят включително и от съотношението на фактическа и регистрирана касова наличност,първата от които не е установена именно ,поради отказа на проверявания субект. Подобно поведение сочещо на завишена обществена опасност предполага определяне на срока на ПАМ в размер значително над минималния такъв по разпоредбата на чл.186,ал.1 от ЗДДС. Съобразно тези обстоятелства и като има предвид,че максималният предвиден в нормата срок е 30 дни, то съдът намира определеният в средния размер срок от 14 дни за съответен на целта,за която актът се издава. В този смисъл, при така определеният с обжалваната заповед срок, правата и законните интереси на жалбоподателя не са засегнати в степен по-голяма от най-необходимото за целта,за която актът се издава.

С оглед гореизложеното,съдът намира обжалваната заповед за издадена при правилно приложение на материалния закон.

Материалната компетентност за издаване на адм.актове от вида на оспореният е уредена в нормата на чл.186,ал.3 от ЗДДС,която допуска делегацията на правомощия. Такава е дадена на органа издал обжалваната заповед с приложената към преписката заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП. Изложеното прави обжалваната заповед издаден от компетентен орган валиден адм.акт.

Формата на заповедите за налагане на ПАМ също е уредена в чл.186,ал.3 от ЗДДС – изисква се мотивирана писмена заповед. От обективното съдържание на обжалваната заповед се установява спазването на изискуемата от закона форма на адм.акт – в мотивите на същата са изложени и описани фактите относно нарушението по чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и относно продължителността на срока на ПАМ,а също така са посочени и правните основания за издаване на заповедта.

Доводите на жалбоподателя относно връзката между налагането на принудителна адм.мярка и реализирането на административно-наказателната отговорност за същото деяние,касаят административно-производствените правила, нарушения на които не са налице в случая – според разпоредбата на чл.186,ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. В този смисъл,по-късното съставяне на АУАН и липсата на издадено НП не представляват израз на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Доколкото при доказано извършване на нарушение ПАМ се налага в условията на обвързана компетентност,то неоснователни са възраженията на жалбоподателя,че налагането на такава с обжалваната заповед не било съобразено с целите регламентирани в чл.22 от ЗАНН – в случая ПАМ има за цел да предотврати извършването на адм.нарушения от същият вид,поради което съдът намира оспореният адм.акт за издаден в съответствие с целта на закона по смисъла на чл.146,т.5 от АПК.