Решение № 260046 от 09.03.2021, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№260046 гр.

Шумен, 09.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:М.Маринов

Членове:1.Р.ХаджиИ.

2.мл.с.С.Стефанова при секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №16 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.196 и сл. от ГПК.

С решение №94/14.04.2020г. по гр.дело №1316/2019г., допълнено с решение №168/09.07.2020г. и с решение №260020/15.09.2020г., и поправено с решение №260083/01.12.2020г., НПРС е допуснал да се извърши съдебна делба между

О.Е.М. и Д.Е.М. на съсобствените им по наследство недвижими имоти, находящи се в с.Г.,общ.К.,обл.Ш.,представляващи: 1/поземлен имот с идентификатор №***, стар идентификатор

-044025, ІV кат., местност „Пето поле“, трайно предназначение на територията –земеделска, начин на трайно ползване – нива,с площ 17 996 кв.м.,при съседни поземлени имоти:***, ***, ***, ***, *** и ***, 2/поземлен имот с идентификатор №***,стар идентификатор 005009, ІV кат., местност „Кьоклюк“, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, с площ от 5 004 кв.м., при съседни поземлени имоти:***, ***, ***, *** и *** и 3/поземлен имот с идентификатор

№***, трайно предназначение на територията–урбанизирана, начин на трайно ползване –ниско застрояване, с площ от 2 527 кв.м., при съседни имоти:***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените в него сгради–жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор №*** със

ЗП 54 кв. и друг вид сграда за обитаване с идентификатор №***,със ЗП 16 кв.м., при равни квоти. Със същото решение на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен до размер на ½ид.ч. нотариален акт за собственост върху недвижими имоти , придобити по давност и наследство №136 том ХVII, рег.№11154, дело №2582/2015г. на нотариус с рег.№*, с който ответникът Д.Е.М. е признат за собственик по давностно владение и наследство върху поземлен имот с площ от 2 527 кв.м.,с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г.,общ.К.,обл.Ш., ведно с построените в него сгради: друг вид сграда за обитаване с идентификатор №***, със ЗП 16 кв.м./; жилищна сграда–еднофамилна с идентификатор №*** със ЗП 54 кв.м., отменен е до размер на 1/2ид.ч. от имотите и нотариален акт за собственост върху недвижими имоти , придобити по давност и наследство №137, том ХVII, рег.№11155, дело №2583/2015г. на нотариус с рег.№*, с който ответникът Д.Е.М. е признат за собственик по давностно владение и наследство върху 1/поземлен имот с идентификатор №*** по КК и КР на с.Г., община К., Ш.обл., ІV кат., местност „Пето поле“, с площ 17 996 кв.м., начин на трайно ползване-нива, при съседни поземлени имоти:***, ***, ***, ***, *** и ***, 2/поземлен имот с идентификатор №*** по КК и КР на с.Г., община К., Ш.обл.,

ІV кат., местност „Кьоклюк“, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, с площ от 5 004 кв.м., при съседни поземлени имоти:***, ***, ***, *** и ***.

Решението е обжалвано от ответната страна изцало. Същото се явявало неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и в разрез със събраните по делото доказателства, респективно погрешната им интерпретация. Съдът приел, че страните се явяват съсобственици на имотите при равни дялове по наследство, като не съобразил приетото от него за установено и доказано фактическо положение, сочещо на налична придобивна давност, на която се позовавали жалбоподателите. Всички действия по упражняване на фектическата власт върху имотите било по начин да бъде възприет от невладеещия съсобственик.

От заминамането си в Ртурция през 1989г. до 2018г. О.М. не проявявал интерес относно процесните имоти, нито демонстрирал каквито и да е претенции за наследствен дял и не бил изразявал воля да упражнява правата си върху тях. В тази връзка, първоинстанционният съд не съобразил и мотивите на Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК, съгласно които, завладяването частите на останалите съсобственици и промяната в намерението за своене, поначало трябвало да се манифестира чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това било обективно невъзможно. Молят решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за делба бъде отхвърлен. Претендират и заплащане на деловодни разноски пред двете инстанции.

Въззиваемият О.Е.М., чрез адв.Т.М. при ШАК, взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от удостоверение за наследници изх.№ГР-30-35-172/05.08.2019г, страните са братя, низходящи от първа степен на Е.М.М., починал на 14.03.2007г. и на З.И.М., починала на 15.03.2009г..

С решение №0005/13.02.1995г. на ПК-гр.К., приживе е възстановено правото на собственост на Е.М.М. съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Г., на: 1/нива от 5.003дка,№ІV кат., местност „Кьоклюк“, имот №005009 и 2/нива от 17.994 дка, ІV кат.,местност „Пето поле“,имот №044025, като по сега действащия кадастрален план и кадастрална карта на с.Г., имотите представляват: 1/поземлен имот с идентификатор №***,стар идентификатор -044025, ІV кат., местност „Пето поле“, трайно предназначение на територията –земеделска,начин на трайно ползване –нива,с площ 17 996 кв.м., и 2/поземлен имот с идентификатор №***,стар идентификатор 005009, ІV кат., местност „Кьоклюк“, трайно предназначение на територията –земеделска, начин на трайно ползване–нива, с площ от 5 004 кв.м./съгласно скици от 04.10.2019г.,издадени от СГКК –гр.Шумен/.

Съгласно отразеното в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №47, том ХVI, рег.№11249, дело №2287/2005г. на нотариус с рег.№*, наследодателят Е.М.М. бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.Г.,обл.Ш.ска, а именно: застроено и незастроено дворно място с площ от 2646.00 кв.м.,за което е отреден парцел IX-26,заедно с построените в имота къща и второстепенна жилищна сграда, при граници: улица,УПИ Х-26, УПИ VI-25, УПИ VII-25.

Не се спори между страните, че имотът бил придобит от Е.М.М. по време на брака му със З.И.М., поради което и същият се явява собствен на двамата, при режим на СИО.

По сега действащата кадастрална карта и регистри на с.Г.,общ.К.,обл.Ш.,имотът представлява: поземлен имот с идентификатор №***, трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване–ниско застрояване, с площ от 2 527 кв.м., при съседни имоти: ***, ***, ***,

*** и ***, ведно с построените в него сгради–жилищна сграда–еднофамилна с идентификатор №*** със ЗП 54 кв. и друг вид сграда за обитаване с идентификатор №***,със ЗП 16кв.м./съгласно скица №15-898904/04.10.2019г./.

С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност и наследство №136, том ХVII, рег.№11154, дело №2582/2015г. на нотариус с рег.№* на НК, Д.Е.М. бил признат за собственик по давностно владение и наследство на гореописания имот, а с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти , придобити по давност и наследство №137, том ХVII, рег.№11155, дело №2583/2015г. на нотариус с рег.№*, бил признат за собственик по давностно владение и наследство и върху земеделските земи: 1/поземлен имот с идентификатор №*** по КК и КР на с.Г., община К., Ш.обл., ІV кат., местност „Пето поле“, с площ 17 996 кв.м., начин на трайно ползване-нива, и 2/поземлен имот с идентификатор №*** по КК и КР на с.Г., община К.,

Ш.обл., ІV кат., местност „Кьоклюк“, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, с площ от 5 004 кв.м..

Съгласно удостоверение за сключен граждански брак №080639/30.06.1991г., Д.Е.М. и Б.М.М. са съпрузи, считано от 30.06.1991г..

Съгласно удостоверение изх.№**********/01.11.2019г., издадено от община К., Д.Е.М. е подал данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№*********/09.01.2013г. за имота с идентификатор 501.65, а на 10.09.2019г. била подадена корекционна декларация от О.Е.М., като последният бил добавен като съсобственик. От 01.01.2013г. до 10.09.2019г., данъците били платени от името на Д.Е.М..

Представени са и 5бр. приходни квитанции, за заплатени от Д.М. ДНИ и ТБО за жилищния имот за 2013г., 2015г., 2017г., 2018г. и 2019г., както 2 бр. квитанции за заплатени данъци за имота през 2005г. на името на З.и Е.М.. Липсват данни, кой е вносител на сумите по тези две квитанции, като извършеното впоследствие ръкописно отбелязване, че това е сторено от Д.М. няма доказателствена сила.

Съгласно приложените договори за наем, Д.М. е отдавал процесните земеделски земи под наем, както следва: през 2009г. - на К.К.М., през 2014г. и 2015г. на Б.М.М., и през

2016г., 2017г. и 2018г. на „Азис-2016“ООД. Представено е извлечение от банковата сметка на Б.М. при Банка ДСК за периода от 01.01.2014г.до 31.12.2017г., от което е видно, че на същата са изплращани субсидии от ДФ „Земеделие“.

Съгласно писмо №02-270-1100/6 от 28.01.2020г. на ДФЗ, за Б.М.М. за периода 2013-2014г. били подадени заявления за подпомагане по схеми и директни плащания за имоти с №044025 и с №005009, за К.К.М. били подадени заявления за подпомагане за периода 2009-2013г.. За „Азис-2016“ООД за периода 2009-2013 нямало подадени заявления за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания.

Не се спори между страните, че процесният имот, находящ се в с.Г. е домът на родителите им, в който са израснали. Не се спори и че през 1989г. ищецът заедно със семейството си се изселил в РТурция, а ответникът продължил да живее в бащиния дом с родителите си първо сам, а след това със съпругата и своето семейство. Последният продължил да живее в къщата и след смъртта на родителите си до настоящия момент. Установи се също/от събраните гласни доказателства свид.С.М., С.З./, че до снабдяване с поспорт през 2000г. ищецът не се бил връщал в България, а след това се връщал епизодично. Докато били живи, родителите му гостували в РТурция, а съпругата на О.М. заедно с децата, пет години след като се установили в Турция, идвали заедно с децата на гости на наследодателите З.и Е.М. и отсядали в процесния имот.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Заявена е претенция за делба по отношение на три недвижими имота, като ищецът твърди, че имуществената общност по отношение на същите е възникнала въз основа на наследяване от наследодателите Е.М.М. и З.И.М..

По отношение на земеделските имоти:Не се спори между страните, че са наследници по закон на Е.М.М., както и че приживе на последния е било възстановено правото на собственост върху процесните две ниви. Решението на ПК е позитивно такова и по чл.27 от ППЗСПЗЗ, възстановяващо собственост върху индивидуално определени имоти от влезлия в сила план за земеразделяне, и е годно основание за придобиване собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл.77 от ЗС. Ето защо и на основание разпоредбата на чл.5 и чл.9 от ЗН, след смъртта на наследодателя М., съответно на неговата съпруга, нивите са преминали в патримониума на синовете му О.Е.М. и Д.Е.М., по наследство, при равни дялове.

Ответникът Д.Е.М. оспорва правото на собственост на ищеца твърдейки, че се явявал собственик на целите ниви по силата на осъществено давностно владение от 1995г. до 2015г./включително и приживе на родителите му/, а и към настоящия момент, с неговата съпруга Б.М.М., за което се снабдили с констативен нотариален акт №137, том ХVII, дело 2583/2015 г. на нотариус с №*.

Съгласно постановките на ТР№11/2012г. на ОСГК, констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.

Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра, така и опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.