Решение № 317 от 09.10.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Перник, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500496 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Л. К. Т., чрез адв. И. С. /назначена за особен представител с определение № 4007/11.12.2025 г. на Районен съд – Перник/, с която се оспорва изцяло постановеното от първата инстанция решение № 321/28.04.2026 г., постановено по гр.д. № 3578/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд. С решението съдът е признал за установено, че Л. К. Т., ЕГН: **********, *** дължи на Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, гр. Перник, както следва: сумата 540.15лв. /276.29 евро - представляваща 1/6 от неплатеното общо задължение за доставена но незаплатена топлоенергия на жилище находящо се в ***, адм. адрес посочен по-горе от която: сумата 435.48 лв./222,66 евро, представляваща 1/6 главница за периода 01.06.2021 г. - 30.04.2022 г. изтекла лихва в размер 1/6, а именно - 104.67 лв./53,52 евро за периода 08.08.2021 г. - 27.02.2024 г. законната лихва върху главницата от датата на заявлението за ЗИПЗ - 11.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането по заповедното производство – ч.гр.д. № 1134/2024 по описа на Районен съд - Перник. Със същото решение, на основание чл.78, ал.1от ГПК, съдът е възложил в тежест на Л. Т. разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответната страна – "Топлофикация - Перник" ЕАД не е депозирала отговор на въззивната жалба.

При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът 1 намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Съдът, при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 1134 по описа за 2024 г. на Районен съд - Перник е видно, че по заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 620/12.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Ц.Н. К., Л. К. Т. и Т.К.Т., по силата на която тримата да заплатят разделно на „Топлофикация Перник“ АД сумата от 2612,87 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлофициран имот, находящ се в ***, както и сумата от 628,01 лева – мораторна лихва за периода от 08.08.2021 г. до 27.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /11.03.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 64,82 лева – държавна такса, както и сумата от 50,00 лева – юрисконсулско възнаграждение, при квоти Ц. К. – 4/6, Л. Т. – 1/6 и Т.Т. – 1/6.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Л. К. Т. при условията на чл.47, ал.1 от ГПК. С разпореждане № 10136/16.07.2025 г. районният съд е указал на топлинното дружество, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск срещу Л. Т. за своите вземания по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Производството пред Районен съд - гр. Перник е протекло, като същият е бил сезиран с обективно кумулативни съединени установителни искове с прано основание чл.124, ал.1, вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от "Топлофикация - Перник" АД, ЕИК 113012360, срещу Л. Т..

В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, според които между топлоснабдителното дружество от една страна и ответникът е налице валидна облигационна връзка, като допълва, че тези взаимоотношения между страните се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия. По изложените аргументи се моли съда да постанови решение, с което ответникът Л. Т. да бъде осъден да заплати на "Топлофикация - Перник" АД 1/6 ид. част от общия дълг, а именно: главница в размер на 435,48 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 104,67 лв. за периода от 08.08.2021 г. до 27.02.2024 г; както и законната лихва върху главницата от 435,48 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -21.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

2

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, от ответника – Л. К. Т., чрез адв. И. С. /назначена за особен представител с определение № 4007/11.12.2025 г. на Районен съд – Перник/, с който по изложените съображения е оспорена исковата молба по основание и размер.

Към исковата молба ищцовото дружество е представило като доказателства по делото извлечение от сметка за неплатени в срок задължения, произтичащи от доставена топлинна енергия. Видно от същото общата сума за плащане за процесния топлоснабден имот възлиза на 3240,88 лева. Представено е и заверено копие на Удостоверение за наследници от 31.08.2021 г. на К.Т.К., въз основа на което се установява, че негови наследници са Ц.Н. К., Л. К. Т. и Т.К.Т..

В производството пред районния съд е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че топломерът на процесния топлоснабден имот е преминал периодични метрологични проверки и същият съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. Експертът е посочил, че количеството на топлинната енергия за СЕС е правилно определено. По мнение на специалиста, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени в съответствие с изравнителните сметки за съответните периоди. Специалистът е изчислил, че дължимата от ответника сума е в размер на 435,48 лева или 222,66 евро, представляваща 1/6 от главницата.

Назначена и изготвена по делото е и съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за процесното жилище има общо задължение за исковия период в размер на 3240,88 лв., от които главница в размер на 2612,87 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 628,01 лв. за периода от 08.08.2021 г. до 27.02.2024г. Изчислено е, че 11/6 от главница в размер на 2612,87 лв. е 435,48 лв. /222,66 евро/, от които топла вода 241,74 лв., отопление 265,30 лв., корекция - 74,86 лв. и вноска дялово разпределение 1,30 лв.

По данни на експерта лихвата за забава на месечните плащания върху главницата в размер на 2612,87 лв., считано от 08.08.2021 г. до 27.02.2024 г. е в размер на 628,01 лв., като 1/6 от дължимата лихва/628,01 лв./ е в размер на 104,67 лв. /53,52 евро/.

По делото, служебно от съда, е изискана справка дали има вписан отказ от наследство от Л. К. Т. по отношение на оставеното й от К.Т.К. наследство. От изготвената справка се установява, че в специалната книга за приеми и откази от наследство, водена от Районен съд – Перник, няма вписан отказ от Л. Т. по отношение на оставеното й от К.Т.К. наследство.

В производството пред районния съд е приложено и писмо от дирекция „Местни данъци и такси“, от което се черпи информация, че процесния недвижим 3 имот e въведен служебно по данни на ГРАО като придобит чрез Договор от 21.12.1992 г. от починалия наследодател, след което е заприходен на наследниците - Ц.Н. К., Л. К.

Т. и Т.К.Т., като ответницата е притежател на 1/6 идеална част.

След като е обсъдил пълно и всестранно събраните в хода на производството доказателства, Районен съд - гр. Перник е възприел правилна фактическа обстановка, въз основа на която е направил правилни правни изводи за основателност на исковите претенции по отношение на Л. Т.. Тези фактически и правни изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което въззивният съд изцяло се солидализира с тях.

В изпълнение на задълженията си за самостоятелна преценка на спора от фактическа и правна страна и в отговор на изложените в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав приема следното:

За да бъде уважен предявения иск за установяване съществуването на задължения за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на облигационно правоотношение между страните по валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия, в т. ч. обстоятелството, че процесният имот е топлофициран и обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на топлинната енергия; реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения период; начина на извършване на дялово разпределение; количеството потребена топлинна енергия в процесния имот и стойността на същата. При условие, че тези обстоятелства са доказани, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Цитираната разпоредба установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като релевантно е притежанието на вещно право върху имота - право на собственост или ограничено вещно право на ползване. Следва да се отбележи, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ. клиент на

4 топлинна енергия, се придобива по силата на закона (ex lege), с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради това законово правило собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона, се смята клиент на топлинна енергия, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот - в този смисъл е и последователната практика на ВКС.

Изричната разпоредба на чл.150, ал.2 ЗЕ повелява, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т. е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона, без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт е публично известен, а и се установява от събраните по делото доказателства.

С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е извършено нормативно тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота. Точка първа от цитираното ТР очертава кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.