Решение № 199 от 02.08.2019, Административен съд - Кърджали

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … … град

Кърджали, 02.08.2019 год.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ............... в публично заседание …………. на втори юли

…………………….……..……………………………………….…………......….………………..…… през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря

…………………………………………….….. Мелиха Халил, ……………………..…............ като разгледа докладваното от ............................. съдията ВИКТОР АТАНАСОВ ............................ административно дело №162

...... по описа за ................. 2019 година ........................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.65, ал.4 и във връзка с ал.1 от Закона за общинската собственост/ЗОС/.

Образувано е по жалба от РПК „Пчела”, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, представлявана от председателя Л. Х. М., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.Д.Й.Г. от

АК-***, против Заповед №187 от 18.04.2019 год., издадена от кмета на община Черноочене, с която, на основание чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и на основание чл.93, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинската собственост, приета с Решение №70/23.12.2008 год. на Общински съвет – Черноочене, е наредено да се изземе общински недвижим имот - частна общинска собственост на община Черноочене, съгласно Акт за частна общинска собственост №*** от *** год., представляващ едноетажна постройка с размери 12м./5м. и височина 3.5м., със смесена сглобяема, метална лекообемна конструкция, закрепена към земята с подова бетонна настилка - монолитно изпълнена, с плосък покрив от ламарина, стени от сандвич панели и допълнително изграден комин с тухлена зидария, предназначена за - търговско обслужване/скара-бира/, находящ се в

УПИ ***, кв.*** по действащия ПУП на ***, одобрен със Заповед №518 от 28.12.2001 год. и Заповед №191 от 19.05.2008 год. на кмета на община Черноочене, представляващ частна общинска собственост на община Черноочене, съгласно Акт за частна общинска собственост №***/*** год., от кооперация „Районна потребителна кооперация – Пчела”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявана от председателя Л. Х. М., която го владее без основание.

Жалбодателят заявява в подадената жалба, че посочената заповед му е била връчена на 23.04.2019 год., както и заявява, че счита обжалваната заповед за нищожна, а независимо от това, счита същата за незаконосъобразна, издадена в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на административно-производствените правила и за немотивирана. Сочи, че за издаването на оспорената заповед, кметът на община Черноочене се е позовал на разпоредбата на чл.65 от Закона за общинската собственост и че съгласно тази разпоредба, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Счита, че систематичният анализ на чл.65 от ЗОбС налага извода, че за да бъде издадена заповед за изземване следва кумулативното да са налице три предпоставки, третата от които съдържа три алтернативни предложения и че в този смисъл административният орган следва да установи, че: 1) имотът е общинска собственост; 2) владее се или се държи от лицето и 3) без да е налице правно основание за това/предложение първо/; не по предназначение /предложение второ/ или необходимостта от него е отпаднала/предложение трето/, както и счита, че в процесния случай не е налице нито една от кумулативно изискуемите предпоставки на разпоредбата на чл.65 от ЗОбС.

В жалбата са изложени доводи и съображения в тази насока, както и са изложени хронологично издадени административни актове и постановени съдебни актове по повод процесната едноетажна постройка. Сочи, че изследването на факта от хипотезата на чл.65, ал.1 от ЗОС - имотът да е общинска собственост, предполага или липсата на спор между страните относно декларираните в АОС права на съответната община, или разрешаването на този спор по реда на гражданското съдопроизводство по начин, обвързващ страните със силата на присъдено нещо и че е налице трайна съдебната практика, че е недопустимо административният съд да разрешава, пък било и в мотивите си, споровете относно собствеността спрямо имота. Сочи, че видно от цитираните в жалбата решения по гражданските дела, приложени към жалбата, гражданският съд се бил произнесъл с влезли в законна сила решения, с които „де юре” признал правото на собственост на настоящия жалбоподател РПК „Пчела” по отношение на процесната сграда. Поради това твърди, че заповедта е издадена в противоречие с приложимия материален закон - чл.65, ал.1 от ЗОС и с целта на закона, тъй като административният орган не бил доказал правото на собственост на община Черноочене спрямо имота, както и владението от страна на оспорващия да е без правно основание за това. Твърди също, че при издаването на оспорената заповед е осъществено съществено нарушение на административно-производствените правила, т.к. липсвали мотиви, обосноваващи разпореденото изземване и че с така издадената заповед не се охранявал обществен интерес, а частен такъв. С оглед на изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.І/първо/ от АПК, жалбодателят моли съда да обяви за нищожна

Заповед №187 от 18.04.2019 год. на кмета на община Черноочене, алтернативно, на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/ от АПК, да отмени процесната заповед, като незаконосъобразна.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбодателят РПК „Пчела”, със седалище и адрес на управление – ***, с ЕИК ***, се представлява от редовно преупълномощен процесуален представител – адв.Е.П. от АК - ***, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения.

Допълнително излага мотиви по релевираното отменително основание, а именно, че процесната заповед е издадена в противоречие с целта на закона, като твърди, че чрез същата не се обслужва обществения интерес за процесния имот – общинска собственост, а частен такъв - на лицето И. Х. Х., тъй като същият се намирал в родствени отношения *** – *** на кмета на община Черноочене А. О., от една страна, а от друга страна, това лице било собственик на учреденото право на строеж в УПИ ***, кв.*** по ПУП на ***, в което УПИ се намирала процесната постройка. Твърди също, че съществуването на тази постройка се явявало пречка за реализирането на строителството от страна на *** И. Х. Х. и поради това, кметът на община Черноочене изземвал с процесната заповед постройката на жалбодателя, с намерение да издаде заповед за премахването й, с оглед на освобождаване на терена за строителството, което щяло да се извършва от родственика му, като развива доводи в тази насока. Моли съда, на основание чл.172, ал.2, предл.І/първо/ от АПК, да обяви за нищожна атакуваната Заповед №187/18.04.2019 год. на кмета на община Черноочене или на посоченото в жалбата алтернативно основание по чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/ от АПК, да отмени процесната заповед, като незаконосъобразна. Моли, също така, да бъдат присъдени на жалбодателя направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, както и да й бъде дадена възможност да представи писмена защита в срок, определен от съда. В предоставения от съда срок от страна на жалбодателя не е представена писмена защита.

Ответникът по жалбата – кметът на община Черноочене, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв.М. С. от АК - ***, който оспорва изцяло предявената жалба, като я счита за неоснователна. Сочи, че видно от представения в съдебно заседание Акт №*** от *** год., издаден от Общински народен съвет – село Черноочене, сградата е построена от Община Черноочене с капиталови средства, като в графата за забележки е отбелязано, че „Сградата е построена с капиталови вложения за 1988-1989 год.” и че Акт №***/*** год. за частна общинска собственост е пресъставен на основание предходен акт, в който само се отразяват по-подробни детайли за съществуващия ЛОК. Сочи също, че видно от първия акт е, че се касае за 22 броя ЛОК-ве, като повечето от тях поради една или друга причина са премахнати, но процесният не е бил премахнат и фигурира с по-подробни детайли и по този начин е описан в настоящия му вид. На следващо място, твърди, че представеният нотариален акт от жалбодателя е нищожен, предвид обстоятелството, че се касае за общински частен имот, който по никакъв начин не може да бъде придобит, нито по давностно владение, още повече с констативен нотариален акт, който е издаден въз основа на решение, постановено по административно дело и че е безспорно доказано, че имотът се владее от жалбодателя, без да е налице каквото и да е основание за това. По отношение допълнително изложените доводи в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя, намира същите за ирелевантни към настоящия спор, като сочи ,че *** е лицето, на което е учредено право на строеж и той не е страна по настоящото административно производство и че кметът е издал процесната заповед именно на основание, че постройката е общинска собственост и се владее без основание от жалбодателя. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената жалба, като неоснователна и да присъди в полза на община Черноочене, направените по делото разноски, за които представя Списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод ***, на „Български пощи” ЕАД ПС – Черноочене/л.63/, екземпляр от оспорената Заповед №187 от 18.04.2019 год., издадена от кмета на община Черноочене, е била получена от жалбодателя РПК

„Пчела” ***, на датата 24.04.2019 година. Жалбата срещу същата Заповед №187 от 18.04.2019 год., издадена от кмета на община Черноочене, е била подадена, разбира се, не по установения ред, а направо до Административен съд – Кърджали, на датата 03.05.2019 год., регистрирана с Вх.№***/*** год. на АдмС – Кърджали/л.2/. Същевременно, разпоредбата на чл.65, ал.4, предл.І/първо/ от ЗОС регламентира, че заповедта по ал.1 на същия чл.65 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. по веда на чл.145 и следв. от АПК. От това следва, че жалбата е подадена на 9/деветия/ ден след получаването на екземпляр от оспорената заповед, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14 /четиринадесет/-дневен срок за оспорването на заповедта, а освен това, същата е подадена от лице, което е неин адресат и за което същата поражда неблагоприятни последици. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, макар и не по предвидения ред, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност и от лице - надлежна страна, която също с оглед на гореизложеното, има право и интерес от това оспорване.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Към изисканата и изпратена от община Черноочене, със съпроводително писмо с Изх.№*** от *** год./л.59-л.60/, преписка е приложен и е приет като доказателство по делото Констативен протокол №*** от *** год., изготвен от тричленна комисия, определена със Заповед №***/*** год. на кмета на община Черноочене/л.68-л.69/, в който е описано, че е извършена проверка на сграда – частна общинска собственост, съгласно АЧОС №*** от *** год., представляваща едноетажна постройка с размери 12м./5м. и височина 3.5м., със смесена сглобяема, метална лекообемна конструкция, закрепена към земята с подова бетонна настилка - монолитно изпълнена, с плосък покрив от ламарина, стени от сандвич панели и допълнително изграден комин с тухлена зидария, предназначена за - търговско обслужване/скара-бира/, находящ се в УПИ ***, кв.*** по действащия ПУП на ***, одобрен със Заповед №518 от 28.12.2001 год. и Заповед №191 от 19.05.2008 год. на кмета на община Черноочене. В протокола е описано, че при проверката е установено, че сградата е необитаема и че не функционира от 2005 год., както и че по същата не са извършвани ремонтни дейности и същата е непригодна за използване и е застрашена от самосрутване.