Решение № 10280 от 29.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10280 гр. С., 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 202411***25527 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Л. Т. Т. (конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса ищец Т. А. С.), чрез адв. Б., срещу Н. И. И., С. А. С. и К. А. С., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от ****** г., обективиран в Нотариален акт № 40, том VI, рег. № *******, дело № *** от ****** г., по силата на който Т. А. С. е прехвърлил на Н. И. И. и С. А. С., по време на брака му с К. А. С., следния свой собствен недвижим имот с идентификатор ***, а именно: Апартамент № 77, находящ се в гр. С., ж.к. „**** 1“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 6, със застроена площ от 65,28 кв.м., заедно с 4,954 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при следните съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – ***.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на ****** г. сключил със С. А. С. и Н. И. И. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с 1 предмет – апартамент № 77, находящ се в гр. С., ж.к. „**** 1“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 6. Ищецът си запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот, в който живеел. Към датата на прехвърляне на процесния имот ответникът С. А. С. бил в граждански брак с К. А. С., която придобила права спрямо жилището. В процесния договор било вписано бланкетно, че прехвърлителят получил от ответниците гледане и издръжка за отминал период, което не отговаряло на обективната истина. Между страните по договора било уговорено, че приобретателите се задължават да гледат и издържат прехвърлителя лично или чрез трето лице докато е жив, като му осигуряват нормален и спокоен живот. Ищецът твърди, че от датата на сключване на договора до настоящия момент ответниците не са изпълнявали задълженията си, доколкото не му предоставяли дължимите грижи и издръжка. Излага доводи относно невъзможността му да се справя сам с ежедневните си нужди, поради което получавал грижи от дъщеря му, съпругът й, както и от съседи и приятели. Сочи, че през 2013 г. претърпял исхемичен инсулт, като в резултат от заболяванията му не чувал добре и бил трудно подвижен, поради което с експертно заключение му бил определен и пожизнен ТЕЛК с 91% степен на увреждане, без чужда помощ. Твърди, че се нуждае от ежедневни грижи и издръжка, каквито не му били осигурявани от ответниците. Към момента на прехвърляне на имота живеел в общо домакинство със семейството на дъщеря му, която полагала грижи за него.

Излага доводи, че последната му среща с ответниците била в края на 2021 г., когато при посещение в жилището му, същите взели дебитната му карта с уговорката да теглят пари, в случай че се наложи да заплащат лечението му, предвид плановете му за влизане в болница за операция. В периода 2022 г. – 2023 г. ответниците изтеглили от банковата сметка на ищеца суми на приблизителна стойност от 10 500 лв., като не използвали посочените парични средства за изпълнение на задължението им за полагане на грижи за прехвърлителя, а за лични нужди. Ищецът твърди наличието на пълно неизпълнение на договорните задължения на ответниците. Отбелязва, че при разговор с ответника Н. И. и майка му – сестра на ищеца, последните заявили, че чакат да умре, за да използват имота. Сочи, че след последната му среща с ответниците, последните не са го посещавали и не са му осигурявали необходимите грижи и издръжка. В средата на 2023 г. ищецът се свързал с ответника С. С. по телефона, като поискал от него да изтегли и да му донесе 2 сумата от 4000 лв., която му била необходима за предстояща операция, като ответникът отказал да върне дебитната му карта. Твърди липсата на полагани от ответниците грижи и издръжка и преди сключване на процесния договор.

По изложените съображения, моли съда да развали сключения с ответниците С. С. и Н. И. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение на договорните задължения от страна на приобретателите по правоотношението.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. А. С. и К. А. С. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск, както и твърденията, изложени от ищеца. Излагат доводи, че след прекарания от ищеца инсулт през 2013 г., ответникът С. С. полагал ежеседмични грижи за ищеца, като го посещавал, бръснел го и му пазарувал. Сочат, че ищецът живеел в едно домакинство с дъщеря му Л. и семейство й, които изгонил от обитаваното от него жилище през 2015 г., като постоянно се оплаквал, че дъщеря му не полага грижи за него. Твърдят, че от 2015 г. ответникът С. С. бил единственият човек, който полагал грижи за ищеца. Излагат доводи, че след като се възстановил от инсулта ищецът винаги бил на крак и не се нуждаел от непрекъснати грижи. В периода от 2013 г. до 2024 г. ответникът С.

С. посещавал през ден ищеца, като му пазарувал и осигурявал обзавеждане на жилището – ламинат за стаята и хола му, секция, единично легло, телевизор, щори, колело за раздвижване и килими, разходите за които били за собствена сметка. Ответникът С. С. водил на санаториум ищеца, като в началото на 2023 г. му съдействал за осигуряване на ежедневна топла храна от социални грижи, която услуга използвал и до настоящия момент. С. С. почиствал жилището на прехвърлителя и заплащал за собствена сметка консумативните разходи за имота. Ответниците оспорват твърденията на ищеца, че са злоупотребявали с пенсията му, като средствата за осигуряване на грижи за прехвърлителя били разходвани за собствена сметка. Сочат, че след като през 2024 г. ищецът изгонил С. С. и отказал помощта му, последният бил в невъзможност за изпълнение на задълженията си по договора. Твърдят, че ищецът никога не се е оплаквал от вида и обема на предоставените от С. С. грижи. В тази връзка, молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. И. И. не е подал отговор на исковата молба.

3

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че на ****** г. между Т. А. С. и ответниците Н. И. И. и С. А. С., бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 40, том VI, рег. № *******, дело № *** от ****** г., по силата на който Т. А. С. прехвърлил на племенника си Н. И. И. и на брат си С. А. С., при равни квоти между тях, следния свой собствен недвижим имот с идентификатор ***, а именно: Апартамент № 77, находящ се в гр. С., ж.к. „**** 1“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 6, със застроена площ от 65,28 кв.м., заедно с 4,954 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при следните съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта –

***, срещу гледането и издръжката, които прехвърлителят заявил, че е получил от приобретателите за отминал период, както и срещу задължението на приобретателите Н. И. И. и С. А. С., лично или чрез трето лице, да гледат и издържат прехвърлителя Т. А. С., докато е жив, като му осигурят един нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, като прехвърлителят си запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху описания по – горе имот.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че към датата на сключването на договора С. А. С. и К. А. С. са били в граждански брак, поради което съответната идеална част от имота е придобита в режим на съпружеска имуществена общност, с което се обосновава и пасивната процесуална легитимация на двамата ответници.

От представените медицински документи по делото се установява, че Т.

А. С. е имал здравословни проблеми, като е бил с поставена през 2014 г. водеща диагноза – последици от мозъчен инфаркт.

От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № РВР26УГ51-2615/08.05.2026 г. се установява, че Т. А. С. е починал на 25.04.2026 г. и е оставил за наследник по закон своята дъщеря – ищцата Л. Т. Т..

4

Като писмени доказателства по делото са представени от ответниците: стокова разписка от 29.09.2015 г. за сумата в размер на 588 лв.; фискален бон от 12.03.2016 г. за сумата от 618 лв.; гаранционна карта от „Технополис“ от 31.05.2017 г.; разписка от 09.03.2018 г., издадена от „Изипей“ АД за заплатена сума в размер на 45,30 лв., представляваща местни данъци и такси; приходна квитанция от 19.02.2019 г. за заплатени местни данъци и такси за процесния имот; спецификация от „Стой Пласт“ ЕООД; фактура от 10.11.2022 г. за сумата от 153,90 лв., издадена от „Скайшоп България“ ЕООД, с получател С.

С.; разписка от 08.03.2023 г., издадена от „Изипей“ АД за сума в размер на 52,52 лв., представляваща заплатена електрическа енергия за процесния имот; разписка от 09.03.2023 г., издадена от „Изипей“ АД за сума в размер на 20,54 лв., представляваща заплатени водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот.

По делото пред настоящия съдебен състав са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. Т. Т., С. В. Ц. (по искане на първоначалния ищец Т. А. С.), Д. С.ов С. и К. В. С. (на страната на ответниците).

От показанията на Л. Т. Т. (разпитана на 30.10.2025 г. и имаща качеството на свидетел към този момент) – дъщеря на Т. А. С., които съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че след прекаран от баща й инсулт през 2012 г. – 2013 г. тя и семейството й поели непосредствените грижи за него.

Свидетелката сочи, че първоначално баща й бил преместен да живее при нея и семейството й на адрес в гр. С., ул. „Д.П.“, където останал приблизително една година, докато бъде извършен ремонт в жилището му в ж.к. „****“. След приключване на ремонта всички се преместили да живеят в апартамента в ж.к.

„****“, където свидетелката, съпругът й и децата й полагали грижи за Т. С..

Според показанията й извършеният ремонт включвал ремонт на банята, поставяне на плочки и теракот, както и преустройство на жилището чрез изнасяне на кухнята и обособяване на кухненски бокс и трапезария. Заявява, че ремонтните дейности били извършени основно от нейния съпруг, а средствата за тях били осигурени от баща й. Твърди, че след 2015 г. вече не живее в апартамента в ж.к. „****“, тъй като семейството й се върнало на адреса на ул. „Д.П.“, но тя, съпругът й и децата й продължили да посещават Т.

С. и да му помагат. Сочи, че най-често съпругът й посещавал баща й, тъй като работел на смени и можел да го води по лекари и да му съдейства в 5 ежедневието, докато тя самата го посещавала след работа и през почивните дни. Твърди още, че към този период баща й бил сравнително самостоятелен, можел сам да излиза, да пазарува и да поддържа социални контакти със съседи и приятели, като единствените остатъчни последици от инсулта били проблем с едната ръка и леко изкривяване на лицето. По отношение на полаганите грижи от страна на ответниците свидетелят заявява, че братът на ищеца – С.

С., посетил баща й само веднъж след инсулта, когато последният живеел на ул. „Д.П.“, а ответникът Н. И. изобщо не го посещавал. Тя твърди, че не й е известно С. С. да е извършвал плащания със собствени средства за апартамента в ж.к. „****“, като сочи, че единствено Т. С. осигурявал парите.

Относно поставения в жилището ламинат заявява, че той бил закупен с пари на баща й, макар че С. С. го взел от магазина, а поставянето му било извършено от други роднини. От показанията на свидетеля се установява още, че тя организирала санаториално лечение на баща си в гр. Банкя след инсулта, както и че впоследствие за храненето му били организирани социални услуги тип „Топъл обяд“ със съдействието на съседка от входа. Свидетелката твърди, че тя и семейството й също редовно носели храна и продукти на Т. С.. На следващо място, съществена част от показанията на свидетеля Т. касае ползването на банковата карта на баща й. Същата заявява, че първоначално сестрата на Т. С. – О., теглела пенсията му и му я носела, а впоследствие картата била предадена на С. С.. Според свидетеля, когато баща й поискал средства за операция на гръбначния стълб и пожелал да разполага лично с банковата си карта, установил, че по сметката липсват наличности. Тя твърди, че след справка в банката станало ясно, че средствата били теглени, а при поискани обяснения С. С. заявил, че използвал парите за ремонт и щял да ги възстанови. Свидетелката заявява, че по нейни данни това не било сторено. От показанията й се установява още, че Т. С. прехвърлил процесния апартамент в ж.к. „****“ на брат си С. С. и на Н. И. срещу задължение за издръжка и гледане. Според свидетелката към момента на сключване на договора баща й бил влошил отношенията си с нея поради спор относно преместването на семейството й в апартамента в ж.к. „****“ и освобождаването на общинското жилище на ул. „Д.П.“. Заявява още, че Т. С. не разбирал естеството и правните последици на сделката, а впоследствие поискал тя да бъде „развалена“ пред нотариус, поради което тя му обяснила, че това не може да стане по този ред.