Решение № 641 от 05.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Пазарджик, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20225220103966 по описа за 2022 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от С. П. П. от гр. Пазарджик срещу "Моят кредит" ЕООД, за обявяване на нищожността на клауза за неустойка в сключения между страните договор за потребителски кредит от 16.07.2021 г. поради противоречие със закона, свързано с това, че тя представлява скрита възнаградителна лихва над лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата като недължимо събрана от нея по кредита сумата 50 лв., частично от 104,04 лв., както и поради заобикаляне на закона и конкретно на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ГПК, както и на още едно основание - чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, като неравноправна. Ищцата счита още, че поради невярно посочване в договора на годишния процент на разходите (без вземане предвид на неустойката) е нищожен и целият договор, а оттам - отново и клаузата за неустойка.

Производството по иска за връщане на недължимо платена сума е прекратено поради невнасяне на държавната такса в срок и е останал за разглеждане единствено искът за нищожността на клаузата за неустойка..

Постъпил е отговор на исковата молба, с който се заявява, че договор за заем, както се сочи в исковата молба, наистина е сключен между страните, но се 1 оспорват съображенията за нищожност на клаузата, като на свой ред ответникът излага доводи, свързани с това, че 1 неустойката е уговорена за неизпълнение на задължение по договора, а при неизпълнение не се прилага ограничението по чл. 19, ал. 4. Неправилно е според ответника тази неустойка да се включва в ГПР, който също взема предвид само задълженията при точно изпълнение на договора. Заявява се, че е ненужно изслушването на вещо лице по въпроса за размера на платеното, тъй като ответникът не оспорва, че ищцата е платила цялото задължение, в това число неустойката в общ размер 104,02 лв., а колкото до въпроса за ГПР, той не следва да се допуска, тъй като е недопустимо неустойката да се включва в ГПР, но така или иначе въпросът е правен.

Искът за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка, по който производството не е прекратено, би следвало да се разглежда като обективно и субективно кумулативно съединяване на няколко иска - твърди се, че е налице нищожност едновременно на основание няколко отделни юридически факти, всеки от които самостоятелно според ищцата обуславя нищожност.

Тези съединени искове са с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, чл. 33, ал. 1 от ЗПК и чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Ищцата не сочи и не би могло според настоящия състав на съда да се изведе нито предпочитано от нея основание, нито различна тежест на порока, която да обоснове съединяване на исковете при условията на евентуалност и тяхната поредност.

По делото от фактическа страна няма никакъв спор - спорно е единствено от правна страна дали уредената в текста на договора неустойка следва да се включи в годишния процент на разходите.

Между страните е сключен договор за кредит за сумата 102,26 евро (равностойни на 200 лв.), която следвало да се върне на 15 седмични вноски при лихвен процент от 39,6% годишно. Отделно била уговорена неустойка в общ размер 53,19 евро (104,04 лв.), платима на същите вноски, ако заемателят не предостави в тридневен срок от сключването на договора поръчител, отговарящ на определени условия, като напрмер доход от поне 1500 лв. месечно, работа по трудово правоотношение, стабилна кредитна история и да не е активен заемател или поръчител по други договори с дружеството.

Изслушаното по делото вещо лице е дало заключение, че ако неустойката 2 бъде включена в ГПР, той би надхвърлил ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като би се равнявал на 443%.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Уговорената неустойка еднозначно заобикаля закона, по-конкретно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Формално и привидно тя представлява неустойка за неизпълнение на задължение по договора. Това задължение обаче не само е практически неизпълнимо, но нещо по-важно - свързано е със задължение за предоставяне не на нещо друго, а на обезпечение. Това означава, че по един необезпечен кредит от този вид неустойка би се дължала винаги, независимо от изпълнението на останалите задължения по него. В същото време чл. 19, ал. 4 от ЗПК се отнася еднакво и за необезпечените кредити. Уговарянето на неустойка за подобно "задължение" фактически представлява сключване на договор за необезпечен потребителски кредит, по който кредиторът получава възнаграждение, надхвърлящо ограничението на чл. 19 от ЗПК. Такъв кредит не се различава с нищо, а особено с оглед практическата неизпълнимост на задължението, от необезпечен кредит с уговорена от самото начало възнаградителна лихва в размер не формално фигуриращите в договора 39,6% годишно, а близо десет пъти повече и ГПР над 400% вместо максимално позволените към 2021 г. 50%.

Само това е достатъчно, за да се прогласи нищожността на клаузата за неустойка на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

Колкото до останалите предявени искове - чл. 33 от ЗПК няма отношение към "неизпълнението" на задължение за осигуряване на обезпечение и не обуславя нищожност на тази клауза.

Чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите също е неприложим, доколкото се приеме, че става дума не за истинска неустойка за неизпълнение на задължение, а за заобикаляне на закона и практическо уговаряне на свръхвисока възнаградителна лихва.

По въпроса дали в случаи като настоящия (привидно и чисто формално уговаряне на неустойка) следва да се счете, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, съществуват две противоречиви становища. Според едното от тях, което се възприема от по-голямата част от съдилищата, самото уговаряне на подобна неустойка и невключването и в ГПР и в размера на лихвата води до нарушаване на тези текстове, тъй като се оказва, че ГПР и лихвеният процент 3 са невярно посочени в договора. Оттам е нищожен и целият договор. Това означава, че на практика не е възможна нищожност само на отделната клауза на основание чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК - независимо, че там се говори изрично за нищожност на "клаузи в договор". Така или иначе е без значение за изхода на делото кое от тези две становища ще възприеме настоящият състав клаузата за неустойка е нищожна дори и само на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

Прогласява по отношение на страните: ищцата С. П. П., ЕГН **********, от гр. П., ул.************* ап.* и ответника "Моят кредит" ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище в гр. София и адрес на управление: бул.

"Александър Стамболийски" 55, ет. 3, нищожността на клаузата в индивидуален договор за заем с код 52899 от 16.07.2021 г., сключен между страните, съдържаща се в чл. 12 от договора и предвиждаща заплащане на неустойка в размер 53,19 евро при непредоставяне на поръчител в тридневен срок от сключването на договора, поради противоречие със закона - чл. 26, ал.

1 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, както и на основание чл. 11, ал.

1, т. 9 и 10 от ЗПК, като отхвърля иска за прогласяване на нищожността на същата клауза също и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Осъжда "Моят кредит" ЕООД да заплати на С. П. П. сумата 50 лв., представляващи направени от нея разноски за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4