Решение № 4407 от 05.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4407 гр. Варна, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря А. Ст. А. като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20243110103047 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.429 от С. А. Ш. против **** **** **** **** за заплащане на сумата 1102.82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата 8 000.00 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 10.09.2021 год.- датата на уведомяване за настъпилото застрахователно събитие до 16.01.2023 год.- ден преди депозиране на исковата молба по гр.д. № 509/2023 год. по описа на ВРС, 42 състав, по което дело му е присъдено обезщетение в размер на 16 000.00 лева, изменено с решение по в.гр.д. № 1824/2023 год. по описа на ВОС, с което искът е уважен до размер на 24 000.00 лева, т.е. обезщетението е увеличено с 8 000.00 лева. Присъдена е лихва за забава от 17.01.2023 год. до изплащане на задължението. Мораторна лихва не е претендирана и не е присъждана по тези дела.

Ответникът в законовоопределения срок е дал писмен отговор. Не оспорва твърденията на ищеца за учредено между страните застрахователно правоотношение и механизма на ПТП. Намира иска за допустим, но неоснователен, като навежда, че съгласно чл. 497, ал. 1 от **** застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от поранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичане на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В конкретния случай ищецът е сезирал застрахователя на 10.09.2021 год. На 1

20.09.2021 год. с изх. № 6307 застрахователят уведомява пострадалия, че към момента няма основание за удовлетворяване на претенцията, тъй като не са налице безспорни доказателства за виновността на застрахования от дружеството водач. Изискани са документи, които не са представени на застрахователя, поради което застрахователят не е изпаднал в забава и не дължи на ищеца лихва за търсения от него срок. В условията на евентуалност прави възражение за завишеност на търсеното обезщетение.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 03.09.2021 г., около 15:10 часа, управлявайки лек автомобил марка С. *** П. с peг. № ***** по бул. О. П. п. в посока кв. В. в лявата пътна лента, ищецът е блъснат от водача на лек автомобил Ш. Ф. с peг. №******, който движейки се в дясната пътна лента, предприема завиване в обратна посока, като не пропуска ищеца. За настъпилото ПТП са уведомени контролните органи, които след посещение мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието съставят Протокол за ПТП с пострадали лица № ********.

От ПТП ищецът претърпял неимуществени вреди.

Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Г. о." от З. к.

**** **** **** , със срок на действие 22.02.2021 г.-21.02.2022 г. която полица е действаща към датата на ПТП.

На 10.09.2021 г. ищецът депозира заявление пред застраховате ля за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Във връзка с настъпилото ПТП е образуваното ДП № ***** /***** г. по описа на С.

**** - ***** В., а впоследствие е образувано НАХД № ******** по описа на ВРС.

С Решение № 1354 от 13.10.2022 г. подсъдимият С. П. З. е признат за виновен в това, че на 03.09.2021 г. в град В., при управление на лек автомобил Ш. Ф. с ДК № ******* е нарушил правилата за движение - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ППЗДвП и с това по непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясна предмишница, което е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 1,5 - 2 месеца, представляващо престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б" пр. второ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева.

На 17.01.2023 г. ищецът предявява иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 03.09.2021 г. С Решение № 2123/13.06.2023 г. по гр.д. № ********** по описа на ВРС, ответното дружество е осъдено да заплати на пострадалия застрахователно обезщетение в размер на 16 000.00 лева по частичен иск от предявения от 25 000.00 лева, за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 2 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за сумата над 16 000.00 лева до предявения от 25 000.00 лева. По жалба на ищеца с Решение № 1473/13.12.2023 г. по образуваното ВГД № 1824/2023 г. по описа на ВОС, е отменено първоинстанционното решение и искът е уважен до 24 000 лева, или още 8 000.00 лева.

Ответното дружество е осъдено да заплати и законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В настоящото производство ищецът претендира сумата 1102.82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата 8 000.00 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 10.09.2021 год.- датата на уведомяване за настъпилото застрахователно събитие до 16.01.2023 год.- ден преди депозиране на исковата молба по гр.д. № 509/2023 год. по описа на ВРС.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Според чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да ангажира доказателства за своето вземане по основание и размер. Действително, по гр.д. № ********** по описа на ВРС ищецът не е претендирал обезщетение за забава от деня на уведомяването на застрахователя за събитието до деня, предшестващ предявяване на иска и такава не е присъдена. Няма пречка тя да бъде поискана в отделно производство, което той прави.

Неоснователни са възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че лихвата за забава се дължи от предявяване на исковата претенция по гр.д. № 509/2023 г. по описа на Районен съд- В., доколкото не са представени изискани от увреденото лице документи и приложение следва да намери нормата на чл. 497 от КЗ.

Според нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, с договора за застраховка „Г. о.“ з. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ 3 предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Посочената разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ предвижда, че лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна.

От представеното заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за 3 неимуществени вреди се установи, че същото е подадено на 10.09.2021 г. от адвокат Й. А. в качеството му на пълномощник на пострадалото лице С. А. Ш., до **** **** **** ***. С него, като се претендират неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, представляващи претърпени болки и страдания, причинени в следствие на ПТП, настъпило на 03.09.2021 г.

Съдът намира, че обезщетението за забава върху съдебно установената главница в размер на 8000 лева, е дължимо от застрахователя, считано от датата на уведомяване на застрахователя на 10.09.2021 г. до 16.01.2023 г.- денят, предшестващ подаването на исковата молба по гр. д. № 509/2023 г. по описа на ВРС. Този извод следва от обстоятелството, че делинквентът е задължен за цялата стойност на причинените от него вреди и изпада в забава от момента на увреждането по аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице тази отговорност на застрахования делинквент за дължимата лихва за забава, но от посочения покъсен момент на предявяване на претенцията пред него. Претенцията пред застрахователя е предявена от ищеца на 10.09.2021 г., от която дата застрахователят е изпаднал в забава, считано до 16.01.2023 г.

На основание чл. 162 ГПК, съдът изчисли със специализиран софтуер, посредством електронен калкулатор, достъпен в Апис, законната лихва за забава върху главницата от 8000 лева за периода от 10.09.2021 г. до 16.01.2023 г., като получената сума е 1102.82 лева, за която предявеният иск е основателен.

С оглед изхода от делото, ответникът следва да заплати направите от ищеца разноски, които са в размер на 50.00 лева за държавна такса и 480.00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, тъй като същото е в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху който е начислено ДДС от адвоката, предвид представеното доказателство за регистрацията по ЗДДС на процесуалния представител на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА З. д. **** **** *****, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д. Б. № *****, да заплати на С. А. Ш., ЕГН ********** от гр. В., кв. Ч., блок ****, вход ****, ет. **, ап.****, сумата 1102.82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 8000 лева за периода от 10.09.2021 г. – датата на уведомяване на застрахователя до 16.01.2023 г. – денят предшестващ подаването на исковата молба по гр. дело № ****/2023 г. по описа на ***-В. в съда, за застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпени неимуществени вреди, присъдени в полза на ищеца с влязло в сила решение № 2123 от 13.06.2023 г., постановено по гр.д. № 509/2023 г. по описа на РС-В.

4

ОСЪЖДА З.д. **** **** ****, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д. Б. № ****, да заплати на С. А. Ш., ЕГН ********** от гр. В., кв. Ч., блок ****, вход ****, ет. ****, ап. ****, сумата 530.00 лева, представляваща разноски по делото.

Присъдените суми в полза на ищеца С. А. Ш. могат да бъдат заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN *********, с титуляр адвокат Й. К. А..

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5