Решение № 81 от 16.08.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Вр, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря НДК като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20211450200429 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Адвокат М. С. от ВрАК в качеството си на пълномощник на М. Т. И. от град Р., обл. Вр е обжалвал Наказателно постановление № 21-0334000276/24.08.2021 година на Началника на РУ-Р. при ОД МВР Вр, с което за нарушения на чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата, са наложени, на основание чл.179 ал.6 т.2 от същия закон, административни наказания глоба в размер на 200 лева за всяко едно от тях. Възраженията са в смисъл, че изложената в административните актове фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития. Претендира се също, че е налице неправилна правна квалификация на деянията. На тези основания се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Алтернативно се предлага да бъде намален размера на наложените наказания.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. М. С. от ВрАК счита, че обжалваното постановление следва да бъде отменено, тъй като събраните по делото доказателства не сочат по категоричен начин констатираните неизправности на моторното превозно средство, управлявано от М. И., да са значителни по смисъла на 1

Закона за движението по пътищата. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Приложен е списък по чл.80 ГПК.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН /доп. ДВ бр.10/2011 година/ и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 23/24.07.2021 година свидетелите Н. Д. и Ц. М. – служители на РУБСл. участвали в специализирана полицейска операция на територията на РУР.. Около 0.55 часа на 24.07.2021 година те се намирали на ул. „Р“ срещу хранителен магазин в град Р.. Контролните органи забелязали приближаващо се към тях моторно превозно средство, от което се чувало шум от неизправно шумозаглушително устройство /гърне/. По тази причина те спрели за проверка лекия автомобил марка „Ал. Р.“ с рег. № *******. Представените от водача документи показали, че превозното средство е собственост и се управлява от М. Т. И. от град Р.. В хода на проверката полицейските служители установили също, че пътепоказателите на автомобила не работят.

Предвид констатираното контролните органи счели, че са налице технически неизправности по автомобила, които са значителни и свидетелят Д. съставил АУАН на водача И. по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. И. Д. и Ц. Д. М..

По искане на защитника като свидетел по делото е разпитан Ст. К.

Същият твърди, че въпросната вечер е пътувал в автомобила на жалбоподателя от град София към град Р.. В близост до град Я И. спрял за кратко, като обяснил, че мигачите на колата са отказали. Въпреки, че огледал превозното средство водачът не могъл да установи причината за проблема.

Независимо от повредата автомобилът продължил движението си. След като оставил К до дома му в село К жалбоподателят се отправил към град Р.. След известно време И. се обадил на свидетеля по телефона и му казал, че полицейски служители са го спрели за проверка и са му съставили акт за административно нарушение за неработещи мигачи и силно ручене на автомобила. К е категоричен, че проблемът с неработещите пътепоказатели е 2 бил установен по време на пътуване същата вечер. Според него автомобилът е поддържан в много добро техническо състояние и наскоро е преминал периодичен технически преглед, при който не са установени неизправности.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба, намира същата за основателна.

Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на М. И. за това, че е управлявал моторно превозно средство със значителни технически неизправности – неизправно шумозаглушително устройство и неработещи пътепоказатели.

Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че са налице нарушения на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП. Според цитираната разпоредба, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл.101 ал.4 ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147 ал.1 или Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (наричана по-долу Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.). Според чл.37 ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., за всеки елемент, който се проверява, в Приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност.

Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1. незначителни неизправности; 2. значителни неизправности; 3. опасни неизправности. Съгласно чл.37 ал.3 изр.първо от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година, значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. В същия смисъл е и легалната дефиниция на понятието значителни неизправности, дадена в §6 т.72 от ДР на ЗДвП. Според чл.37 ал.3 изр.второ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., при констатиране на значителни неизправности и/или 3 несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението. В Приложение № 5 на Наредба № Н32/16.12.2011 година в част 6 „Шаси и оборудване, свързано с шасито“ в т.6.1.2. „Тръбопроводи и шумозаглушители на изпускателната уредба“ са посочени възможните неизправности по отношение на тръбопроводите и шумозаглушителите. Същите са групирани съобразно причините за неизправностите, както следва: б.“А“ несигурна или изпускаща система на отвеждане на отработените газове; б.“Б“ влизане на дим в кабината на водача или в отделението за пътниците. Опасност за здравето на лицата в превозното средство. Като оценка на неизправностите, посочените в двете подточки са класифицирани като значителни. В показанията си свидетелите посочват, че от автомобила при движение се е чувал силен шум и на тази база същите са приели, че шумозаглушителното устройство /гърнето/ е неизправно. Данните, с които полицейските служители Д. и М. описват състоянието на моторното превозно средство обаче са твърде пестеливи и от тях не може да се направи преценка за коя от посочените в Приложение № 5 към Наредба № Н32/16.12.2011 година неизправности се касае. Информация в тази насока не се съдържат и в писмените доказателства по делото. При това положение настоящият състав приема, че констатираното от контролните органи неизправно шумозаглушително устройство без наличие на допълнителни подробности в какво точно се изразява неизправността му и каква е причината, довела до нея не може да се възприеме като значителна по своя характер неизправност, така, както са приели актосъставителят и наказващият орган. Ето защо съдът счита, че събраните доказателства не са достатъчни, за да подкрепят по безспорен начин тази част на фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, поради което наказателното постановление досежно това нарушение следва да бъде отменено. На следващо място, свидетелите Д. и М. сочат, че в хода на проверката са констатирали наличие на неработещи пътепоказатели. Техните твърдения намират упора в показанията на свидетеля К, според който този проблем е бил установен от жалбоподателя по време на пътуването с автомобила през въпросната вечер. На база гласните доказателства настоящият състав приема за безспорно установено, че на посочената в административните актове дата процесното МПС действително 4 е било с неработещи пътепоказатели по време на движение. Според чл.10 ал.1 т.12 б.“г“ от Правилника за пРгане на Закона за движението по пътищата, моторното превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако пътепоказателите не работят. В т.4.4. „Пътепоказатели и аварийни светлини“ от Приложение № 5 от Наредба № Н-32/16.12.2011 година т.4 „Светлини, светлоотражатели и електрическо оборудване“ са посочени неизправностите, които могат да бъдат констатирани при функционирането на пътепоказателите, групирани по причини за неизправност и оценка на неизправностите, както следва: б.“А“ Дефектен светлинен източник; Множество светлинни източници; при светодиоди /LED/-до 1/3 нефункционират /представляват незначителни неизправности/, единичен светлинен източник, при светодиоди / LED/ - по-малко от 2/3 функционират /представляват значителни неизправности/; б.“Б“ Леко дефектна леща /без влияние върху излъчваната светлина/ /представляваща незначителна неизправност/ и Значително дефектна леща /излъчваната светлина е засегната/ /представляваща значителна неизправност/; б.“В“ Лампата не е сигурно закрепена /представляваща незначителна неизправност/ и Много сериозен риск от падане /представляваща значителна неизправност/.

От показанията на свидетелите по делото се установява, че на посочената в административните актове дата процесното МПС се е движило с неработещи пътепоказатели. Гласните доказателства не съдържат подробни данни, от които да става ясно какъв е източникът на въпросната неизправност и в какво точно се характеризира тя. При това положение съдът приема, че същата е породена от дефектен светлинен източник, което в Приложение № 5 Наредба № Н-32/16.12.2011 година е отразено като неизправност без обаче да се конкретизира в коя от трите групи попада, т.е. дали се касае за незначителна, значителна или опасна. Отделно от това доказателствената маса не установява дали се касае за дефектен единичен светлинен източник, причинил неработещите пътепоказатели, което да позволи да се приеме, че се касае за значителна по смисъла на посоченото по-горе приложение неизправност. При липсата на подробни данни в подкрепа на горното не може да бъде споделен крайният извод на актосъставителят и наказващият орган, че лекия автомобил на жалбоподателя се е движил със значителна неизправност. Независимо от това настоящият състав приема, че налице нарушение по смисъла на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, тъй като неработещите пътепоказатели действително са 5 неизправност по смисъла на чл.10 ал.1 т.12 б.“г“ ППЗДвП. С процесното наказателно постановление на И. е било наложено за това нарушение административно наказание глоба в размер на 200 лева в съответствие с чл.179 ал.6 т.2 ЗДвП. Класификацията на неизправност като вид има отношение към определянето на наказанието, тъй като за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на ППС с незначителна неизправност, съгласно чл.179 ал.6 т.1 ЗДвП, е предвидено административно наказание глоба в размер на 50 лв. В настоящия случай, с оглед размера на наказанието и възведената административно-наказателна разпоредба, съдът приема, че наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. По тази причина наказателното постановление следва да бъде изменено като бъде приложен закон за по-леко наказуемо нарушение. За неизправно пътно превозно средство в движение в разпоредбата на чл.179 ал.6 т.1 ЗДвП е предвидено наказание глоба в размер на 50 лева. Тъй като съдът намира, че това е наказанието като размер, съответно на доказаното в рамките на настоящото производство нарушение, за което жалбоподателят следва да бъде санкциониран, то в съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.2 т.4 вр. ал.7 т.1 ЗАНН наказателното постановление следва да бъде изменено в тази му част, като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.