Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3960 от 30.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1459/2026
Вид
Определение № 3960
Подписан
30.07.2026
В сила
30.07.2026
Състав
Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Тони Кръстев

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3960 гр. Варна, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

С.на Тодорова

Тони Кръстев като разгледа докладваното от С.на Тодорова Въззивно гражданско дело № 20263100501459 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на С. Й. П. с ЕГН ********** чрез особен представител адв. С. И. И. ВАК, срещу Решение № 437 от 09.02.2026г. постановено по гр.д.№ 16365/2022 год. на ВРС, с което е прието за установено по отношение на ответника С. Й. П. с ЕГН ********** и адрес **********, че ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК

121130788 седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе 67 А, общ. Столична, обл. София (столица) има вземане в размер на 2142.76 /две хиляди сто четиридесет и два лева и 76 лв./ лева главница за заплатено обезщетение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица №BG/22/117003366549 със срок на валидност от 22.12.2017 год. до 22.12.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.04.2022 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5022 по опис за 2022 г. на РС Варна, на осн.чл.422 ГПК и

ЧАСТНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788 срещу Определение № 6564 от 05.05.2026г., пост.по гр.д. № 16365/2022г. по описа на ВОС, с което е изменено Решение № 437 от 09.02.2026 г., поправено с решение № 1708 от 05.05.2026г., постановено по гр.д. № 16365/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 14 състав, в частта за присъдените на ищеца разноски от 1 757.86 лв. за исковото и за заповедното производство, като същите са намалени до сумата от 489.75 евро /четиристотин осемдесет и девет лева и седемдесет и пет евроцента/, с левова равностойност от 957.86 лв.

Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и 1 необосновано.

Жалбоподателят счита, че исковата молба, с която е предявен иска за установяване на задължението в размер на 2 122.76 лева за причинени щети, практически се явява предявена след изтичане на срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК – 11.01.2023г., доколкото съобщението за възможността да бъде предявен установителен иск е получено от заявителя на 18.11.2022г., съотв. срокът изтича на 18.12.2022г. Счита, че исковото производство като недопустимо следва да бъде прекратено, а издадената заповед за изпълнение изцяло обезсилена. Във въззивната жалба се подновяват възраженията към основателността на исковата претенция, въведени с отговора на исковата молба, като се сочи, че не е доказан механизма на ПТП, причинно-следствена връзка между деянието и вредите; виновността на ответника С. П.; конкретните увреждания в резултат на ПТП. Настоява се, че голяма част от описаните вреди в щетата не са посочени в Протокола за ПТП, съставен от органите на КАТ, МВР.

Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, при което спора бъде решен по същество с отхвърляне на исковата претенция, в хипотеза на евентуалност, ако производството по делото не бъде прекратено като недопустимо. Настоява се на адв. С. И. в качеството й на особен представител на въззивника да бъде определено и внесено от въззиваемия адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ А Д ангажира писмен отговор, в който оспорва основателността на въззивната жалба. Пояснява, че срещу С. Й. П. са образувани две последователни заповедни производства със заявител ищцовото дружество, а именно ч.г.д. № 5021/2022г. на 11 с-в и ч.г.д. № 5022/2022г. на 14 с-в, едно от които за сумата от 361,33 лева за увреждания по дворна ограда, а другото - за 2 142,76 лева за увреждания по лек автомобил. И двете заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са изпратени към PC-Варна по поща на 15.04.2022г. След получаване на Разпореждане № 39622 от 30.10.2022г. по ч.г.д. № 5022/2022г. и при проведен телефонен разговор със служител на деловодството, с оглед установяване за кое от двете заповедни производства следва да се депозира установителен иск, заявителят бил уведомен, че паричното вземане по ч.г.д. № 5022/2022г. възлиза на 361,33 лева. По тези съображения първоначално е депозирана искова претенция с цена на иска 361,33 лева, касаеща щети по дворна ограда. Видно от Разпореждане № 46461 от 19.12.2022г. е допусната грешка и действителната цена на иска по делото възлиза на 2 142.76 лева, поради се депозира поправена искова молба по гр.д.

№ 16365/2022г. Искът е предявен за цялата сума - 2 142.76 лева. Сочи се, че настоящото дело, поради което допълнително била представена правилната искова молба с цена на иска 2 142.76 лева, която кореспондира с издадената заповед за изпълнение.

На следващо място се сочи, че решението е правилно и законосъобразно, като механизмът на пътнотранспортното произшествие, вида и степента на увреждане на отделните части и системи на лекия автомобил, действителната стойност на щетите по лекия автомобил към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие, действителната стойност на самия автомобил към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие, наличието на тотална щета и причинно-следствената връзка между механизма 2 на пътнотранспортното произшествие и настъпилите щети са установени от заключението на вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза. Размерът на дължимото по делото застрахователно обезщетение е определен правилно при съобразяване на действителната стойност на вредите.

Счита, че съдът се е произнесъл, съобразявайки всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, поради което не е допуснал нарушения, които да се отразят на правилността на съдебния акт. Настоява се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и за потвърждаване на решението.

Във възз.частна жалба жалбоподателят „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788 отново пояснява фактическата обстановка относно наличието на две заповедни производства по отношение на длъжника С. Й. П. и депозирането на първоначалната искова молба след получаване на Разпореждане № 39622 от 30.10.2022г. по ч.г.д. № 5022/2022г. и при проведен телефонен разговор със служител на деловодството на ВРС.

Отново се сочи, че видно от Разпореждане № 46461 от 19.12.2022г. е допусната грешка и действителната цена на иска по делото възлиза на 2 142,76 лева, поради което е депозирана поправена искова молба по гр.д. № 16365/2022г. Изтъква се, че тези конкретизирани обстоятелства са отразени в доклада по делото, обективиран в Определение № 14199/16.12.2024г. Вероятно поради техническа грешка, съдът е допуснал експертиза, която да даде отговор на поставените въпроси за щетите по дворната ограда, а не за уврежданията по лекия автомобил. Това обстоятелство става известно на ищцовото дружество едва при депозиране на първата експертиза от вещото лице инж. Я., тъй като в Определение № 295/09.01.2025г., с което е допусната експертизата не е посочено на какви въпроси следва да отговори вещото лице. Изготвянето на две експертизи не се дължи на грешка в ищцовото дружество и по тези съображения ответникът следва да бъде натоварен с разноските по двете експертизи, а не само по втората експертиза.

При условията на евентуалност се настоява, че депозитът следва да остане за сметка на бюджета на съда, тъй като съдебният състав е допуснал грешка, възлагайки на вещото лице да изготви експертиза, която не е относима към предмета на делото, след като ищецът е направил уточнение на исковата молба и на обстоятелството на какви въпроси следва да отговори исканата експертиза.

Ответникът по частната жалба С. Й. П. с ЕГН ********** чрез особен представител адв. С. И. И. ВАК, представя писмен отговор, в който счита ч.жалба за допустима, но неоснователна, като настоява за оставянето й без уважение.

Предвид участието на особен представител на страната на въззивника, съставът на въззивния съд намира, че въззиваемият следва да бъде задължен да представи доказателства за заплатено възнаграждение за особен представител за въззивна инстанция в размер на 200 евро по специалната сметка на ВОС за депозити.

Постъпилата въззивна жалба и частна въззивна жалба са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК и чл. 275 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание 3 чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на ВЪЗЗИВНА

ЖАЛБА на С. Й. П. с ЕГН ********** чрез особен представител адв. С. И. И.

ВАК, срещу Решение № 437 от 09.02.2026г. постановено по гр.д.№ 16365/2022 год. на ВРС, с което е прието за установено по отношение на ответника С. Й.

П. с ЕГН ********** и адрес **********, че ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788 седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе 67 А, общ. Столична, обл.

София (столица) има вземане в размер на 2142.76 /две хиляди сто четиридесет и два лева и 76 лв./ лева главница за заплатено обезщетение по договор за застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица №BG/22/117003366549 със срок на валидност от 22.12.2017 год. до 22.12.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.04.2022 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5022 по опис за 2022 г. на РС Варна, на осн.чл.422 ГПК и

ЧАСТНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ

ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788 срещу Определение № 6564 от 05.05.2026г., пост.по гр.д. № 16365/2022г. по описа на ВОС, с което е изменено Решение № 437 от 09.02.2026 г., поправено с решение № 1708 от 05.05.2026г., постановено по гр.д. № 16365/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 14 състав, в частта за присъдените на ищеца разноски от 1 757.86 лв. за исковото и за заповедното производство, като същите са намалени до сумата от 489.75 евро /четиристотин осемдесет и девет лева и седемдесет и пет евроцента/, с левова равностойност от 957.86 лв

ЗАДЪЛЖАВА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с

ЕИК 121130788 в срок до съдебно заседание да представи доказателства за заплатен депозит за особен представител по сметка депозити на ОС Варна в размер на 200 евро, на осн. чл. 47, ал.6 от ГПК.

УКАЗВА, че при неизпълнение съдът ще постанови принудително събиране на сумата по реда на чл. 77 ал.1 от ГПК.

НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 1459/2026 год. на ВОС з а 07.10.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение. На съответните страни да се връчат преписи от ОВЖ и от ОЧВЖ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5