Решение № 1272 от 11.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. Бургас, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100501953 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по повод жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3, представлявано от изп. директор Цветан Василев Мирчев против Постановление от 01.11.2023г. на ЧСИ Георги Михалев, рег. №703, район на действие БОС по изп. дело №418/2023г., с което съдебният изпълнител е приел като разноски по изпълнителното дело заплатения от взискателя „Слънчев бряг“ АД, ЕИК 8120220577 адвокатски хонорар в размер на 16 700лв.

В жалбата са изложени аргументи, че приетата от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение е прекомерна и същата не се дължи.

Обосновава се, че поисканото възнаграждение не е съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съгласно чл. 10, т. 1 от същата, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 200лв. Твърди се, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от наредбата е неприложима в случая, тъй като видно от изпълнителното дело търсената по издадения изпълнителен лист сума е била налична по банковата сметка на дружеството и същата е била изтеглена от съдебния изпълнител още преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, поради което предприетите от процесуалния представител на взискателя действия се свеждали единствено до депозиране на молба за образуване на изпълнително 1 дело. По делото не било необходимо извършването на допълнително проучване на активите на длъжника, нито налагане на допълнителни обезпечителни мерки. Твърди, че дори и да бъде прието, че възнаграждение се дължи по чл. 10, т. 2 от наредбата, то начисленото възнаграждение отново се явява прекомерно. Иска се размерът на адвокатското възнаграждение по делото да бъде определен като такъв за образуване на изпълнително дело и съответно намален от 16 700лв. на 200лв.

По делото по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „Слънчев бряг“ АД, ЕИК 8120220577 чрез процесуалния му представител адв. Милен Козарев, с което е изразено становище за неоснователност на подадената жалба. Изложено е, че в случая адвокатското възнаграждение е съобразено с предвидените по чл. 10, ал. 2 във вр. чл. 7, ал.

2, т. 5 от наредбата минимални прагове за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и действията в него, като последните са били възложени на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В съответствие с изискванията на чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е приложил мотиви, в които е изразил съображения за неоснователност на жалбата. Посочил е, че при материален интерес по делото в размер на 783 767,89лв. приетия по делото адвокатски хонорар отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 вр. чл. 10, т. 2 от наредбата и не е прекомерен.

Бургаският окръжен съд при извършената проверка констатира, че постъпилата частна жалба е редовна и допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител /постановление за разноски/ и от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна:

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Слънчев бряг“ АД, ЕИК 8120220577 срещу длъжник „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210 въз основа на Изпълнителен лист №84/31.10.2023г., издаден по в.т.д. №169/2023г. по описа на Апелативен съд Бургас, с който „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е осъдено да заплати на „Слънчев бряг“ АД следните суми: 630 000лв. – обезщетение за ползване след прекратен договор за наем от 08.03.2005г. на водопроводната мрежа и съоръженията на територията на к.к. „Слънчевбрягизток“ за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 04.11.2022г. до окончателното й изплащане; 78 056,24лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 16.07.2021г. – 03.11.2022г.

С молбата взискателят е овластил съдебния изпълнител да извършва съдебно изпълнение по начин и способи каквито намери за подходящи, както и е посочен способ за изпълнение – запор на банкови сметки в лева и валута при ЦКБ-АД. Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 2 на 16 800лв., както и дължими разноски в производството. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие с дата 01.11.2023г. и с предмет на договора образуване, представителство и защита по изпълнително дело срещу ВИК за обезщетение за 2020г., с който е уговорено възнаграждение в размер на 16 700лв.

С Постановление от 01.11.2023г. ЧСИ Георги Михалев е приел като разноски по изпълнителното дело възнаграждение за адвокатски хонорар за сумата от 16 700лв. като сумата е била отразена в поканата за доброволно изпълнение до длъжника като дълг.

Със съобщение с изх. №10622/01.11.2023г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, съдържаща общия размер на задълженията по изпълнителното дело, включително приетото като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение. Предоставен е двуседмичен срок за доброволно изпълнение.

Едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение е изпратено и запорно съобщение с изх. №10623/01.11.2023г. до Централна кооперативна банка АД, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжниковото дружество до размера на сумата от 825 374,83лв.

Видно от известие за доставяне на стр. 12 от приложеното по делото копие на изпълнителното дело, длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на 06.11.2023г. като срокът за доброволно изпълнение е бил до 20.11.2023г.

На същата дата е получено и запорното съобщение от третото задължено лице - ЦКБ, която с писмо-отговор с вх. №9586/10.11.2023г. е уведомила съдебния изпълнител за извършен по посочената от него сметка превод, с който е удържана цялата запорирана сума.

При тези фактически установявания, съдът намира от правна страна следното:

С разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, в случая т.6 - при интерес от 500 000 лв. до 1 000 000 лв. - 24 650 лв. плюс 3 % за горницата над 500 000 лв., т. е. според материалния интерес.

В настоящия случай, упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е прието по изпълнителното дело за образуване и представителство и защита по изпълнително производство е подал единствено молба за образуването му въз основа на изпълнителния лист, издаден по в.т.д. №169/2023г. по описа на Апелативен съд Бургас.

Посочването в молбата за образуване на изпълнителното дело на способ за изпълнение - запориране на банковите сметки на длъжника, представлява 3 условие за редовността на молбата по арг. на чл. 426, ал. 2 ГПК и същото само по себе си не може да се определи като действие, обосноваващо дължимост и на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Още повече, че видно от самата молба, процесуалният представител е възложил по реда на чл. 18 от ЗЧСИ на съдебният изпълнител предприемане на всякакви съдебноизпълнителни действия по делото, каквито той намери за добре.

С оглед на факта, че срещу длъжника след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били извършвани никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие по извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Но уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че дългът не се погаси в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на 200 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв съгласно чл.

10, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул.

„Ген. Владимир Вазов“ №3, представлявано от изп. директор Цветан Василев Мирчев - длъжник по изпълнително дело №418/2023г. ЧСИ Георги Михалев, рег. №703, район на действие БОС, Постановление от 01.11.2023г., с което съдебният изпълнител е приел като разноски по изпълнителното дело заплатения от взискателя „Слънчев бряг“ АД, ЕИК 8120220577 адвокатски 4 хонорар в размер на 16 700лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210 на взискателя „Слънчев бряг“ АД, ЕИК 8120220577 адвокатско възнаграждение по изпълнително дело по изпълнително дело №418/2023г. ЧСИ Георги Михалев, рег. №703, район на действие БОС от 16 700 лв. на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5