Решение № 179 от 07.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен П. Чакалов

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско дело № 20215300501152 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, чрез пълномощника му по делото М.К., против Решение № 260437/15.02.2021 г., постановено по гр.дело № 12018/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ХVI гр.с-в, което се обжалва в частта му, с която същият е осъден да заплати на И. Д. Л. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 36,16 лв. - неустойка, получена без основание по недействителната клауза на чл. 4 от договор за паричен заем от 24.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 21.09.2020 г. до окончателното и изплащане. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че в тази му част решението на районния съд е недопустимо, а по същество - неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е постановил нещо повече от претендираното от ищцата, поради което се иска същото да бъде обезсилено и производството – прекратено, а в случай, че спорът се разгледа по същество – решението да бъде отменено, като вместо него да се постанови въззивно решение, с което в тази част искът да се отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции, в това число и 300 лв. за юрисконсултско взнаграждение за процесуалното представителство пред въззивната инстанция.

1

Въззиваемата страна И. Д. Л. чрез адв. Е.И. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и допустимо. По правилността на обжалвания акт, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 предложение 1-во ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД.

Страните не спорят, че на 24.06.2015 г. е сключен договор за кредит между ищцата И. Д. Л. в качеството и на кредитополучател и ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството му на кредитор.

По делото е приложено гр. дело № 2072/2020 г. на ПРС, XXII гр. с-в, по което е постановено влязло в сила решение, с което е обявена за нищожна клаузата за неустойка по чл. 4 ал. 2 от договора за кредит между страните, сключен на 24.06.2015 г., като противоречаща на добрите нрави.

По делото пред РС е представено платежно нареждане, видно от което на 12.01.2021 г. ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД е превел по банкова сметка на ищцата сума от 155,69 лева, с основание на плащането възстановяване на неустойка по договор за заем от 24.06.2015 г. Това плащане се признава изрично от ищцата И. Д. Л. в проведеното пред РС съдебно заседание на 26.01.2021 г.

Пред районния съд е прието заключението на вещото лице И.Г. по назначената ССЕ, според което усвоената главница по договора за кредит е в размер на 500 лв., като ищцата по кредита е погасила сумата от 533,28 лв.

Заплатената неустойка по чл. 4 от договора за периода 21.09.2015 г.21.09.2017 г. е в размер на 191, 85 лв.

Въз основа на тези доказателства съдът приема следното от правна страна:

Първоначално исковата претенция е обхващала периода 21.09.2015 г.21.09.2017 г., като се е твърдяло от ищцата, че за същия е заплатила на ответното дружество неустойка в размер на 50 лв.

С определение от

27.11.2020

2 г.

ПРС е прекратил частично производството по делото, а именно в частта, с която се претендира осъждането на ответника за заплащане на сумата от 50 лв. като получени без основание по повод нищожната клауза за заплащане на неустойка по чл. 4 ал.

2 от договора за кредит между страните, сключен на 24.06.2015 г., само за периода 21.09.2015 г. – 15.07.2016 г., ведно със законната лихва, поради наличието на висящ процес по гр.д.№ 8208/2020 г. на ПРС. Предмет на настоящото дело е останала претенцията за заплащане на платена сума по нищожна клауза за заплащане на неустойка в договора за кредит между страните, сключен на 24.06.2015 г., за периода 16.07.2016 г. - 21.09.2017 г. В съдебно заседание на 26.01.2021 г. ищцата е уточнила, че размерът на претенцията и за този период е колкото е бил първоначално заявеният, а именно 50 лв. След приемане на заключението на вещото лице същата е поискала и съдът е допуснал изменение на иска чрез увеличението му до размера от 191,85 лв. Районният съд, като е взел предвид установеният от вещото лице размер на платената от ищцата по нищожния договор за кредит неустойка и е приспаднал платената в хода на производството сума, е приел, че дължима от ответника е останала разликата от 36,16 лв., която е присъдена и в която част решението се обжалва. При тези констатации съдът приема, че районният съд не се е произнесъл в повече от претендираното, както счита жалбоподателят.

Като е приел за основателен иска до посочения размер от 36, 16 лв. обаче, ПРС е направил неправилен правен извод. Както се каза, предмет на иска е връщане на част от платената от ищцата на ответника неустойка, изчислена за периода 16.07.2016 г. - 21.09.2017 г. При лежаща върху нея доказателствена тежест да установи това ползващо я обстоятелство, ищцата не ангажира доказателства за това какъв е платеният от нея размер на неустойката имено за този период от 16.07.2016 г. до 21.09.2017 г., като се има предвид също, че за друг период същата е образувала друго исково производство. Вещото лице е посочило в заключението си размера на платената от ищцата неустойка за първоначално посочения от нея с исковата молба период, преди частичното прекратяване на производството по делото.

Ето защо и като се вземе предвид и извършеното от ответника в хода на производството плащане, следва да се приеме, че искът на ищцата е недоказан по размер и като такъв следва да се отхвърли.

При тези мотиви съдът приема, че в обжалваната част решението на РС е неправилно, поради което в тази му част същото ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго решение по същество в казания смисъл.

Следва да се отмени решението и в частта за разноските.

Предвид изхода по спора, в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна ще се поставят разноските пред тази инстанция за юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. Не следва да се присъждат разноски за първоинстанционното производство, доколкото се установи, че 3 решението се обжалва частично, плащането на исковата сума е извършено в хода на първоинстанционното производство и същото е следвало да се съобрази от РС при определяне на разноските.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260437/15.02.2021 г., постановено по гр.дело № 12018/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ХVI гр.с-в, в частта му, с която „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 е осъден да заплати на И. Д. Л. с ЕГН: ********** сумата от 36, 16 лв. - неустойка, получена без основание по недействителната клауза на чл. 4 от договор за паричен заем от 24.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 21.09.2020 г., до окончателното и изплащане, както и в частта, с която „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 е осъдено да заплати на И. Д.

Л. с ЕГН: ********** направените разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 50 лв. и внесен депозит за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 100 лв., както и е осъдено да заплати на адвокат Е.Г.И. с ЕГН:

********** адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата И. Д. Л. безплатно процесуално представителство по делото в размер на 300 лева по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Л. с ЕГН: ********** от *** против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46 иск за заплащане на сумата от 36,16 лв., получена без правно основание по недействителната клауза за заплащане на неустойка по чл. 4 от договор за паричен заем от 24.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 21.09.2020 г., до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА И. Д. Л. с ЕГН: ********** от *** да заплати на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46 сумата от 300 /триста/ лв. – разноските пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.280, ал.3 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5