Протокол № 1691 от 01.11.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1691 гр. Варна, 01.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20223100100302 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:17 часа се явиха:

Ищецът В. Г. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

П. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът Г. И. Д. , редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. А. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.

АДВ. С.: Поддържам предявения иск, като по чл. 214, ал. 2 от ГПК прибавям изтекли лихви от предявяване на иска до окончателното заплащане 1 на сумата.

Поддържам и допълнителното си становище от 05.04.2022г., както и депозираната на 25.10.2022 г. молба.

Оспорвам отговора на исковата молба.

АДВ. П.: Оспорвам исковата молба.

Поддържам депозирания отговор.

Запознавайки се с молба от 25.10.2022г. на ищеца В. В. и предвид отделянето на спорното и безспорно по настоящия процес, както и доколко сме в първо о.с.з. и следва да извършите доклад, са представените писмени доказателства за опровергаване на твърденията на ответницата за привидност на извършеното от нея плащане по договор за строителство с „Иля Строй“ ЕООД. Считам, че с отговора на исковата молба, с депозираното допълнително становище, а и с проекта за доклад изрично е посочено, че ответницата не твърди симулативен договор между нея и дружеството „Иля Сторй“ ЕООД. Доколкото молба е подписана лично от ищеца излиза, че това не му е изяснено, поради което изрично следва да повдигна този въпрос, за което моля да бъде обърнато внимание на ищцовата страна, доколко сме в етап на разпределение на доказателствената тежест.

СЪДЪТ констатира, че все още не е докладва молбата, депозирана от ищеца на 25.10.2022 г., като произнасянето по доказателствата ще бъде на покъсен етап в производството. Въпреки това доколкото е направено изявлението във връзка с производството по реда на чл. 143 от ГПК, намира, че следва да даде възможност на адв. С. да изрази становище.

АДВ. С.: Наясно съм, че ответницата не твърди привидност на своя договор с трето лице за строителна услуга, но твърди привидност и фиктивност на извършените две плащания за 200 000 лв. и 300 000 лв., като за целта били издадени фактури №№ 213, 214 и 217. Това е смисъла и причината да се наложи да представя този обем от доказателства.

СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

АДВ. С.: Имаше кратък разговор между страните, предавл съм на ищеца възможността за заплащане на главницата със сериозни компромиси, ведно с лихви и разноски.

АДВ. П.: Считам, че не е налице възможност за пост на спогодба.

Твърдя, че не сме вземали заем.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 25035/26.10.2022 г. от „Иля Строй“ ЕООД, но докладвана на съдията-докладчик днес преди с.з., с преписи 2 за страните, с искане за встъпване на дружеството „Иля Строй“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ответницата. Молбата е от няколко страници, съдържанието на които припоктива част от соченото от ответницата в отговора на исковата молба, досежно сочената верига от правоотношения между страните по настоящото дело и дружество „Иля Строй“ ЕООД, която верига от правоотношения се счита, че води до нищожност на процесния заем, респективно до привидност на правоотношенията между „Иля Строй“ ЕООД и ищеца по делото по предварителния договор във връзка със земята.

СЪДЪТ връчва препис от молбата на страните по делото.

АДВ. С.: Липсват правен интерес за встъпването на дружеството като подпомагаща страна и намирам искането за неоснователно. Настоящия спор по договор между страните. Твърденията на ответника в отговора му не могат да обосноват какъвто и да е правен интерес на третото лице И. от постановяване на решение по иска в ползва на ответницата.

АДВ. П.: Моля да уважите молбата и за допуснете встъпването на дружеството като помагач по делото на страната на ответницата. Считам, че в молбата си дружеството е обосновало подробно правния си интерес. Считам, че искането е направено е своевременно.

АДВ. С.: Той заявява правен интерес поради наличие на друг договор с ответницата за строителна услуга. Отхвърлянето или уважаването на иска няма да повлияе на неговата правна сфера, нито да подобри или отрече регрес на неговите права.

СЪДЪТ, за да се произнесе намира следното:

На общо основание правен интерес с участието на трето лице-помагач на страна по делото е налице, когато при неблагоприятно решение по делото за подпомаганата главна страна, тя или подпомагащата биха разполагали със съответни регресни притезания помежду им.В случаите на привличане на трето лице по чл.219 от ГПК, акцентът е в интереса на главната страна, доколко ако загуби делото ще възникне нейно право на вземане от помагача си, обусловено от спорното правоотношение между главните страни. В случаите на встъпване на трето лице по реда на чл.218 от ГПК, акцентът е в интереса на трето лице, ако подпомаганата от него страна загуби делото, помагачът да може да придобие съответно или аналогично право спрямо подпомаганата страна, също произтичащо от установяването от съда на спорното правоотношение между главните страни. Тоест общият принцип е за наличието на регрес в ползва подпомаганата или в полза на подпомагащата страна.

В настоящия случай тези предпоставки не са налице, тъй като предмет на договор е договор за заем между главните страни по делото. Твърденията на ответника за нищожност на заема са споделени и препотвърдени от третото лице, което също счита нищожност на този заем, свързана с веригата от други правоотношения, но които ще бъдат изследвани в рамките на главния процес. Същевременно твърдението за недействителност на 3 предварителния договор касаят правоотношение между ищеца и третото лице, но не и ответницата по делото, която не се сочи страна по предварителния договор. Последната, от своя страна е видно от всички молби до момента, включително се изясни и в днешно о.с.з., че има валидни правоотношения по друг договор за строителство с третото лице. Поради това положение при какъвто и да било случай на хипотетично уважаване на главния иск по договора за заем, между ответницата и третото лице няма да възникне никакво вземане в полза на един от двата спрямо другия от двамата, обусловено от самия заем. По тези причини съдът счита, че не е налице изискуемият от закона процесуален интерес, в изяснения по-горе смисъл на участието на трето лице по делото, поради което и молбата следва да бъда отхвърлена.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Иля Строй“ ЕООД за встъпване в процеса като трето лице-помагач на ответницата по делото, на осн. чл.218 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на дружество „Иля Строй“ ЕООД.

Определението не подлежи на обжалване от главните страни по делото, доколко искането е при условията на встъпване, а не на привличане.

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 2405/27.06.2022 г. по делото, както следва:

Производството е по повод искове на В. Г. В. , ЕГН**********, с посочен адрес гр. Варна, бул. „***“ №*, ап.*, с правно основание на исковете чл.240, ал.1 вр. ал.4 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , за осъждане на Г. И. Д., ЕГН**********, с посочен адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, да заплати на ищеца сумата 500 000лв. – невърната главница по писмен договор за заем от 11.11.2019г., прекратен на 07.12.2021г. поради пълно неизпълнение, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 09.02.2022г. до пълно изплащане, ведно със законната лихва от исковата молба до пълното изплащане, а също и сумата 9027лв. – законна лихва за забава върху невърнатата пълна главница за периода 08.12.2021г. – 09.02.2022г.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че на 11.11.2019г. страните по делото сключили писмен договор за паричен заем, по силата на който ищецът В. В. се задължил да предостави на ответницата Г. Д. в заем сумата от 500 000лв., чрез банкови преводи до 13.11.2019г. и 15.11.2019г. В изпълнение на договора, В. Г. е превел на ответницата по нейна сметка в Банка ДСК съответно 200 000лв. на 4

13.11.2019г. и 300 000лв. на 15.11.2019г., с което изпълнил изцяло задълженията си по сделката.

Съгласно чл.З от договора заемната сума следвало да бъде върната в средните срокове: 50000лв. през 2020г., 50000лв. през 2021г., 50000лв. през 2022г., 50000лв. пред 2023г. и 300 000лв. през 2024г. В чл.6 ал.1 от договора било предвидено, че заемодателят може да прекрати едностранно договора в пет конкретни случая, вкл. по т. „в“ - при неиздължаване в срок на дължимa вноскa. А съгласно чл.6 ал.2 от договора в случаите по т. „в“ и други, заетата сума става изискуема с писмено предизвестие от заемодателя към заемателя.

В договорения срок до края на 2020г. предвидената вноска от 50 000лв. не била върната, за което на 12.01.2021г. В. писмено поискал от ответницата обяснение. Д., в деня на получаване, писмено отговорила, че забавянето се дължи на извънредни обстоятелства и обещавала да погаси вноската за 2020г. при първа възможност. Което обаче не се случило.

С уведомление от 07.12.2021г., връчено на Г. Д. лично в същия ден, В.

В. я уведомил, че прекратява сключения между тях договор за заем от 11 .11.

2019г. на основание чл.6 ал.1, б. „в“ от същия, с което заетата на ответницата сума от 500 000лв. станала изискуема изцяло, заедно със законната лихва, считано от датата на връчване на уведомлението за прекратяване на договора.

По горните причини се претендира за присъждане на исковата главница и на законната лихва за забава, в посочените размери, както и съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира отговор, в който не оспорва единствено оформянето на договора от 11.11.2019г. като заем с подписването му от страните, както и отговора си от 12.01.2021г. по запитването за забавяне (като фактически данни). Исковете обаче оспорва категорично и изцяло, като в тази връзка въвежда следните обобщени групи възражения и твърдения:

Договорът за заем от 11.11.2019г. между страните твърди да е нищожен, на следните основания, подредени служебно от настоящия състав съобразно тежестта на порока и практиката на ВКС, а именно: 1/ липса на съгласие за сключване на договора за заем за 500 000лв.; 2/ абсолютна симулация, защото страните не са желали настъпването на правните последици на сделката; 3/ противоречие с добрите нрави; 4/ противоречие с чл.152 ЗЗД, тк прикрива съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закон. Евентуално (ако договорът се приеме за действителен) твърди, че сумата от 500 000лв. изобщо не била предоставена на ответницата и затова не подлежи на връщане; че единствено предоставена в заем била сума от 200 000лв., за която бил издаден запис на заповед от 12.11.2019г., като тази сума от 200 000лв. е била върната от ответницата на ищеца, за което той издал и декларация от 11.12.2021г.