Решение № 33 от 09.06.2025, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Дряново, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на д евети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100479 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищцата Д. В. В. основава исковата си претенция на обстоятелството, че формално се водела собственик на лек автомобил с peг. № ***. Твърди, че в действителност автомобилът бил закупен през 2009 година от сестра и бившия й съпруг, които не желаели да се води автомобил на името на фирмата им или на тяхно име, поради което ищцата се съгласила да бъде формалният собственик. Поради наличието на технически проблеми, които се появили впоследствие обсъдили със сестра си същият да бъдел прехвърлен или бракуван. Това била причината да се влезе в контакт с лицето П. И. И. по прякор ***, който имал автокъща *** и който действал чрез пълномощника си П. К., който имал градински център в ***. По едно време разбрала, че през 2015г., лице от алжирски произход с имената Х. Г. правил пререгистрация на автомобила, но нямала повече данни и в тази връзка.

Въпреки цялата предистория данъците за автомобила продължавали да вървят на нейно име. Това била причината ответникът да издаде следните актове за установяване на задължения: акт за установяване на задължения по декларации № АУ000069/02.03.2016г., с който се установявали данъчни задължения за горепосочения лек автомобил за периода 2014г. в размер на 270 лева (главница), ведно с 41,33 лева (лихва) или общо сумата от 311,33 лева; 2015г. в размер на 180 лева (главница), ведно с 9,19 лева (лихва) или общо сумата от 189,19 лева; акт за установяване на задължения по декларации № АУ000051/16.03.2020г., с който се установявали данъчни задължения 1 за горепосочения лек автомобил за периода 2016г. в размер на 180 лева (главница), ведно с 64,58 лева (лихва) или общо сумата от 255,58 лева, 2017г. в размер на 180 лева (главница), ведно с 46,33 лева (лихва) или общо сумата от 226,334 лева, 2018г. в размер на 180 лева (главница), ведно с 28,13 лева (лихва) или общо сумата от 208,13 лева и 2019г. в размер на 198 лева (главница), ведно с 10,89 лева (лихва) или общо сумата от 208,89 лева и акт за установяване на задължения по декларации № АУ000454/21.10.2021г., с който се установявали данъчни задължения за горепосочения лек автомобил за периода 2020г. в размер на 198 лева (главница), ведно с 22,86 лева (лихва) или общо 220,86 лева.

Ответникът твърдял, че на 23.03.2023г. горепосочените актове за установяване на задължения били връчени на ищцата, като същите били получени на адрес ***, с твърдението, че това било сторено от член на домакинството с посочена родствена връзка - "леля", като били изписани имената Д. Н. Г.. Заявява, че такава роднина в семейството си никога не била имала. На горепосочения адрес не живеела повече от 4 години. Никога не била получавала горепосочените актове. За тези актове узнала на 12.12.2024г., когато решила да направи справка както в Дирекция "МДТ" при Община Дряново, така и в кантората на ЧСИ В. Ц. с район на действие *** и когато била връчена покана за доброволно изпълнение с изх. №11709/12.12.2024г. При справка в кантора на това ЧСИ установила, че по молба с изх. №11-01-224/29.11.2024г. по изходящия регистър на Дирекция "МДТ" при Община Дряново и с вх. №13801 от 02.12.2024г. по регистъра на ЧСИ В. Ц. с район на действие *** било образувано на 02.12.2024г. изпълнително дело №702/2024г. по описа на същото ЧСИ.

Прави възражения, които имали отношение по предмета на делото, като твърди, че нито един от горепосочените актове, въз основа на които било образувано изпълнителното дело не били връчени по надлежния ред, поради което и нямало основание за образуване на изпълнителното производство и да бъде натоварвана с разноски по същото. От друга страна по отношение на цитираните актове за установяване на задължения за периода 2014 – 2015г. били изтекли предвидените в закона давностни срокове, както за главницата, така и за лихвите. За всяко едно от тези задължения била настъпила давност за търсенето на сумите, а от друга страна била настъпила давност и за момент, в който трябвало да се образува изпълнителното дело.

Поради което имала правния интерес да установи, че била настъпила давност и не се дължала общо сумата от 500,52 лева по горепосочения акт за установяване на задължения по декларации №АУ000069/ 02.03.2016г. По отношение акт за установяване на задължения по декларации № АУ000051/ 16.03.2020г. заявява, че за периода 2016-2018г. била изтекла предвидената в закона давност, както за главницата, така и за лихвите по тези задължения. Настъпила била давност за търсените суми, поради което не следвало да се иска образуване на изпълнително дело за тези три задължения. По отношение на четвъртото задължение за 2019г. прави също 2 възражението, че била изтекла предвидената в закона давност, както за главницата, така и за лихвата. По отношение акт за установяване на задължения по декларации № АУ000454/ 21.10.2021г. за периода 2020г. прави възражение за изтекла тригодишна давност по отношение на лихва, а именно за сумата 22,86 лв. Моли съда да приеме за установено, че не дължи сумите по акт за установяване на задължения по декларации № АУ000069/ 02.03.2016г. за сумата 500,52 лева, акт за установяване на задължения по декларации № АУ000051/ 16.03.2020г. за сумата 887,93 лева и акт за установяване на задължения по декларации № АУ000454/ 21.10.2021г. за сумата от 22,86 лева поради изтекла давност. Моли съда да приеме за установено, че не следвало въз основа и на трите акта, посочени по-горе, да се образува изпълнително дело поради непредявяването по надлежния ред на горепосочените актове за установяване на задължения, т. к. не била получавала на такъв адрес тези актове, а жената, посочена като получател не се явявала нито роднина, нито лице, което било отговорно да връчи същите. Претендира разноски.

С определение от 04.02.2025г. съдът е прекратил производството по делото само в частта относно направеното искане за установяване, че не следвало въз основа на трите акта за установяване на задължения № АУ000069/02.03.2016 г., АУ000051/16,03.2020 г. и АУ000454/21.10.2021 г. да се образува изпълнително дело, поради непредявяването им по надлежния ред, като недопустимо. Определението не е обжалвано и влязло в сила.

В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответника Община Дряново чрез пълномощника адв. Н. от АК – В. Търново, в който се оспорват предявените искове и всички изложени от ищеца фактически твърдения и обстоятелства. Оспорва сее твърденията на ищцата, че процесният лек автомобил бил закупен от сестрата на ищцата и бившия й съпруг. Оспорват ищцовите твърдения, че процесният лек автомобил бил бракуван или прехвърлен на друго лице. Оспорват ищцовите твърдения, че нито един от актовете за установяване на задължения не били връчени на ищцата по надлежния ред. Оспорват ищцовите твърдения, че по отношение на актовете за установяване на задължения и изтеклите лихви по тях бил изтекъл предвидения в закона давностен срок и поради тази причина те били погасени по давност.

Заявяват, че актовете за установяване на задължения № АУ000069/02.03.2016 г., АУ000051/16,03.2020 г. и АУ000454/21.10.2021 г. били надлежно връчени на ищцата чрез писмо, изпратено по "Български пощи" ЕАД, което видно от известие за доставяне ИД PS 5370 002ХАХ 2 било получено на 27.03.2023г. от лице, посочено като член на домакинството с имена Д. В. Г.. След извършена справка в Национална база данни „Население" установили, че лицето Д. Н. Г. към 27.03.2023г. имала регистриран постоянен и настоящ адрес в ***, на същия който адрес ищцата към 27.03.2023 г.

3 имала регистриран настоящ адрес. Оспорват всички изложени в исковата молба и уточняващата искова молба фактически твърдения и съображения за недължимост на установените с горецитираните актове за установяване на задължения задължения на ищцата, като неверни, неоснователни, несъстоятелни и недоказани. Процесните актове за установяване на задължения не били оспорвани по отношения на тяхната валидност и/или незаконосъобразност по административен и /или съдебен ред и били влезли в сила, като задълженията установени с тях били ликвидни и изискуеми. Претендират разноски.

Настоящият състав на съда, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото писмо рег. № 892000-758-2/ 11.02.2025г. на ОД на МВР Габрово, сектор „Пътна полиция“ от извършената справка в АИС – Регистрация на ПС и собственици се установило, че на 21.05.2015г. е подадено заявление за промяна номера на лек автомобил *** с рег. № ***, като до настоящия момент собствеността на МПС не е променена и е на лицето Д. В. В..

От приложеното към копие на изп. дело № 20247280400799г. по описа на ЧСИ Д. К. - С. придружително писмо от 13.12.2024г. се установява, че принудителното изпълнение, насочено срещу ищцата, е за събиране на вземания, установени с Акт за установяване на задължения по декларации № АУ000069/ 02.03.2016г., Акт за установяване на задължения по декларации № АУ000051/ 16.03.2020г. и Акт за установяване на задължения по декларации № АУ000454/ 21.10.2021г. и Акт за установяване на задължения по декларации № АУЗ-57020000077-1/ 21.03.2023г.,, всички издадени от Община Дряново. Първоначално делото е било образувано под номер 20247320400702г. по описа на ЧСИ В. Ц..

На 19.12.2024г. ищцата получила покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20247280400799г. по описа на ЧСИ Д. К. - С. за задължение на обща стойност 966,04 лв., от които 435,60 лв. – главница, 103,72 лв. – законна лихва за периода от 22.03.2023г. до 31.12.2024г., 42,77 лв. – неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т. н.) и 378,95 лв. с ДДС – такси по тарифата към ЗЧСИ.

Видно от приложения по делото Акт за установяване на задължения по декларации № АУ 000069/ 02.03.2016г. същият е издаден срещу ищцата, след извършена проверка за установяване задължения по подадени декларации по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за размера на задълженията и лихвите към 02.03.2016г., както следва : данък върху превозните средства за 2014г. за лек автомобил с рег. № *** – 270 лв. и лихва 41,33 лв. и данък върху превозните средства за 2015г. за лек автомобил с рег. № *** – 180 лв. и лихва 9,19 лв. или общо 500,52 лв. Акт за 4 установяване на задължения по декларации № АУ 000051/ 16.03.2020г. е издаден срещу ищцата, след извършена проверка за установяване задължения по подадени декларации по ЗМДТ и на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за размера на задълженията и лихвите към 16.03.2020г., както следва : данък върху превозните средства за 2016г. за лек автомобил с рег. № *** – 180 лв. и лихва 64,58 лв., данък върху превозните средства за 2017г. за лек автомобил с рег. № *** – 180 лв. и лихва 46,33 лв., данък върху превозните средства за 2018г. за лек автомобил с рег. № *** – 180 лв. и лихва 28,13 лв. и данък върху превозните средства за 2019г. за лек автомобил с рег. № *** – 198 лв. и лихва 10,89 лв. или общо 887,93 лв. Акт за установяване на задължения по декларации № АУ 000454/ 21.10.2021г. е издаден срещу ищцата, след извършена проверка за установяване задължения по подадени декларации по ЗМДТ и на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за размера на задълженията и лихвите към 21.10.2021г., както следва : данък върху превозните средства за 2020г. за лек автомобил с рег. № *** – 198 лв. и лихва 22,86 лв. или общо 220,86 лв.

Видно от материалите, съдържащи се в изпълнително дело № 20247280400799г. по описа на ЧСИ Д. К. - С., със запорно съобщение от 17.12.2024 г. до *** ЧСИ наложил запор върху всички сметки на ищцата в дружеството. Със запорно съобщение от 17.12.2024 г. до *** ЧСИ наложил запор върху всички сметки на ищцата в банката.