Определение № 24215 от 12.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24215 гр. София, 12.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. Н. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н. Гражданско дело № 20231110168368 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на С. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“, № 91 , ет. 1, ап. 3 чрез адвокат Г. М. срещу „Профи Кредит ...“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „.........“, ж.к. „Мотописта“, бул. „...“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с искане да бъдат обявени нищожни клаузите в раздел V I във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит профи кредит стандарт № ............. от 29.09.2021 г., сключен между страните, регламентиращи възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 750,00 лева и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1380,00 лева, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като противоречащи на чл. 11, чл. 19, ал.

4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и ч. 143, ал. 1 ЗЗП, както и искане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50,00 лева, представляваща частичен иск от общо 2130,00 лева, която е дадена без правно основание по нищожни клаузи – такса „Фаст“ и такса „Флекси“ уредени в раздел V I във връзка с раздел V от договор за потребителски кредит Кредит стандарт № ............., сключен на 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде задължена ответната страна да представи по делото намиращи се у нея документи.

С Разпореждане № 12300/19.09.2023 г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от 1

ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея, да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 04.10.2023 г. на ответника.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.

По доказателствата:

Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.

Съдът счита за не-необходимо искането на ищеца за задължаване на ответната страна за представяне на документи с оглед извършеното признание на исковете и липсата на необходимост да бъдат доказвани фактите от фактическия им състав.

На ищцата следва да се укаже да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на търсеното вземане – чл. 127, ал. 4 от ГПК.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 0407.2024г.

2 от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО.

-обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:

Ищецът твърди, че бил сключен договор за потребителски кредит „профи кредит стандарт“ № ............. от 29.09.2021 г. с „Профи Кредит ...“ ЕООД, по силата на който ищцата е получила сумата в размер на 3000,00 лева със задължение за връщането й на 36 погасителни вноски, при Годишен лихвен процент по заема от 41%.

Било уговорено, че ГПР е равен на 49,13%. Било предвидено, че ищцата следвало да заплати сумата от 750,00 лева, представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 1380 лева, представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, разпределени на 36 вноски, всяка в размер на 59,16 лева.

Счита, че процесните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в раздел VI във връзка с раздел V от договора са нищожни, договорени в нарушение на материалния закон – ЗПК, както и по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК и на ЗЗП. Също така, посочва че тези услуги заобикалят закона и накърняват добрите нрави.

Твърди, че разпоредбите уреждащи услугите „Фаст“ и „Флекси“ от процесния договор, са установени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Посочва, че нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит е неприложима. Поддържа, че процесните такси/услуги са печалба за кредитора, представляващи надбавка към главницата, която се заплаща периодично, поради което следва да е част от ГЛП и ГПР.

Посочва, че за да избегне надвишаване на максималния допустим размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК кредиторът е използвал правната форма на „Допълнителна/и услуга/и“, като по този начин е постигнат и непозволен от закона резултат, а именно по – висок ГПР на кредита. Излага, че заплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на основното задължение на заемодателя представлява скрито оскъпяване на кредита и води до неоснователно обогатяване на кредитора, което води до нарушение на добрите нрави.

Излага, че е нарушена и разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че претендираната сума за услуги е нееквивалентна с оглед предоставената в заем сума, поради което горепосочените клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, следователно нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че възнаграждението за допълнителни услуги в размер на 2130,00 лева е необосновано високо и доближава размера на кредита, поради което разпоредбите на договора в тази част противоречат на добрите нрави. Изтъква, че е налице и нарушение на принципите 3 на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения.

Съобразно Директива 93/13/ЕИО на съвета, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието.

Сочи, че клаузите на раздел VI във връзка с раздел V от договора са част от съдържанието на сключеното между страните съглашение, но това не е достатъчно същите да бъдат квалифицирани като индивидуално уговорени. Излага, че в конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина на попълване на договора, счита че на ищцата не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия, поради което клаузите по раздел VI във връзка с раздел V от договора не са индивидуално уговорени. Заявява, че с оглед на всичко изложено посочените разпоредби от закона за потребителски кредит се явяват неравноправни, като целят само неоснователно обогатяване на кредитора и доколкото същите не са договорени индивидуално, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП се явяват нищожни.

ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:

В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява, че не е спазено изискването за посочване на банкова сметка, по която да бъдат заплатени присъдените суми на ищеца. Посочва, че признава предявения установителен иск, както и предявените осъдителни искове за връщане на заплатените суми за услугата „Фаст“ и услугата „Флекси“ в размер на 50,00 лева. Заявява, че процесният договор е погасен с доброволни плащания. Твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което разноските се възлагат върху ищеца.

-правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С оглед извършеното от ответника признание на предявените искове на основание чл. 153 ГПК фактите, включени във фактическия им състав, не се оспорват от ответника и не се нуждаят от доказване.

-разпределение на доказателствената тежест – За основателност на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че процесният договор е недействителен, тъй като противоречи на добрите нрави, както и на императивните изисквания на ЗПК, включително и като го заобикаля, както и че същият се явява неравноправен по смисъла на ЗЗП.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал., 1, пр. 1 от ЗЗД е да 4 докаже: че е предал, съответно, че ответникът е получил посочената от него сума, размерът й, както и че липса на основание за получаването.

В тежест на ответника е да докаже, че сумата е получена на валидно правно основание, респективно не е получил сумата.

УКАЗВА на страните, че служебно ще провери дали са налице фактически и правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузите на процесния договор.

- факти, за които страните не сочат доказателства - няма такива На основание чл. 146, ал. 4 вр. с чл. 148 от ГПК съдът:

ПРИЕМА като писмени доказателства, приложените към исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответното дружество да представи намиращи се в него документи по реда на чл. 190 ГПК.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.

УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономическо приключване на спора. Отказът на страните да участват в процедура по медация или непостигането на медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе върху изхода на спора и неговото решаване от съда.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си място по повод на явяванията си в съдебни заседания.

Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото производство.

УКАЗВА на страните следното:

В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват 5 съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени / чл. 40 от ГПК/.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.

Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.