Решение № 261 от 10.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е гр. Варна261/10.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

СТОЯН ПОПОВ при секретар Катя Апостолова и прокурор Катя Петрова, като разгледа докладвано от съдията Стоян Попов ВНОХД № 780 / 2019 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.

С Присъда № 17 от 17.04.2019 г. по НОХД № 399 / 2018 г., Правадийски районен съд е признал подс. А.Н.П., с ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, обл. Варненска, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като куриер в DHL, за виновен в това, че на 13.03.2016 г. в село Аспарухово, община Дългопол, област Варна причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в хващане с ръце за шията и стискане в същата област, причинило болка и страдание без разстройство на здравето на длъжностно лице - Х.П.Х.,*** при изпълнение на служебните му задължения като асистент съдия на футболен мач - по време на футболна среща от областно първенство мъже – група „А“, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. чл.

130, ал. 2, вр. чл. 78А от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

ГЛОБА в размер на 2000,00 лева.

Признал е А.Н.П., с ЕГН: ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 13.03.2016 г. в село Аспарухово, община Дългопол, област Варна извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – викал, хванал за врата и бутнал с ръце назад Х.П.Х.

***, при изпълнение на служебните му задължения като асистент съдия на футболен мач - по време на футболна среща от областно първенство мъже група“А“ - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и го е ОПРАВДАВАЛ.

Със същата присада

ПрРС е признал подс. Я.Г.Я., с ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като корпусник в КРЗ „Флотски арсенал“ гр. Белослав за ВИНОВЕН в това, че на 13.03.2016 г. в село Аспарухово, община Дългопол, област Варна причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани по лигавицата на долната устна, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота на длъжностно лице Х.П.Х. ***, при изпълнение на служебните му задължения като асистент съдия на футболен мач-по време на футболна среща от областно първенство мъже-група“А“, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 и т.

12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78А от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 2000,00 лева.

Уважил е предявеният от пострадалия Х. срещу подс. П. граждански иск в размер на по 2000,00 лева. Същата сума е присъдил на Х. и за увреждането му от подс. Я..

Исковете са отхвърлени в останалата им част до пълния предявен размер.

Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни жалби и от двамата подсъдими, с оплакване за незаконосъобразност на същата. Подс. П., чрез адв. З. сочи, че първоинстанционният съд неправилно възприел гласните доказателствени средства, респ. е направил и некоректни изводи за отговорността на подс. П.. Отправено е искане към проверяващия съд за отмяна на постановената присъда, признаване на подсъдимия за невиновен, респ. отхвърляне като неоснователни предявените граждански искове. Алтернативно, намаляне размера на наказанието и размера на присъден по гражданския иск.

Същите аргументи и искане е заложено в жалбата на подс. Я., подадена чрез адв. И..

Представителят на

ВОП в ход по същество определя първоинстанционния съдебен акт като законосъобразен. Счита, че правилно ПрРС е признал и двамата подсъдими за виновнни, както и че наказанията са определени правилно, а техния размер съобразен с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Предлага на съда да потвърди атакуваната присъда. Счита, че същата е законосъобразна и в гражданката й част.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, защитникът на подс. П., в лицето на адв. З. поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Подс. П. в своя лична защита, поддържа изразеното становище от неговия защитник. При упражняване правото си на последна дума, моли да съда за неговото пълно оневиняване.

Защитникът на подс. Я., в лицето на адв. И. също поддържа жалбата си. Моли за нейното уважаване.

Подс. Я. в последната си дума, моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема фактическата обстановка така както е установена и описана в първоинстанционния акт. В тази връзка въззивният съд прие следната фактология:

На 13.03.2016 г. в село Аспарухово община

Дългопол, област Варна се провела футболна среща между отборите на ФК „Балкан“ - с. Аспарухово и ФК „Ботев“ - с. Брестак от XIII кръг на областно първенство – мъже - група „А“. Св. Д.С.С. бил определен за главен съдия, св. Х.П.Х. за първи асистент съдия, св. А.А.Т. за втори асистент съдия и св. Д.С.Д. за делегат на футболната среща. Свидетелят Х.П.Х. бил футболен съдия към ЗС на БФС-Варна и обслужвал футболни срещи от Първа и Втора Професионална лига.

Във футболния отбор на „Балкан“ – с. Аспарухово играел подсъдимият А.Н.П., който бил капитан на отбора. На футболната среща имало зрители, привърженици и на двата отбора, част от които подс. Я.Г.Я., свидетелите К. П. Д., С.Т.Т., С.М.А., М.В.М. и Г.В.Г..

В около 85-тата минута от футболната среща играч от отбора на „Ботев“-с. Брестак върнал на вратаря на същия отбор топката с бедро, като вратарят поел топката и я ритнал отново във футболното поле за продължаване на играта. При така отиграната топка, гражданския ищец и частен обвинител Х. не видял нарушение, поради което не сигнализирал за такова и дал знак с ръка на св. С. – главен съдия, че няма нарушение. Публиката започнала да недоволства, да вика и освирква Х., заради взетото от него решение, тъй като според тях имало нарушение и Х. следвало да отсъди непряк свободен удар в полза на домакинския отбор.

В този момент подс. П. недоволен от решението на Х., тръгнал да бяга към него жестикулирайки и викайки, искайки му обяснение.

В същия момент около 10 човека от публиката, който били на около 1,5 метра от Х. нахлули на терена, като се спуснали от ската, от който наблюдавали футболната среща на терена, който не бил ограден и наобиколили Х.. Подсъдимият П. след като стигнал до Х. го бутнал с ръце в областта на шията, като леко го стиснал и му искал обяснения за решението му. Подсъдимият Я. ударил с юмрук Х. в областта на лицето от лявата страна, като Х. извикал и от устната му потекло кръв. Виждайки какво се случва с Х., колегата му св. Д. С., св. А.Т. и св. Д. Д. се притекли на помощ и го освободили от заобградилите го хора. Малко след това св. С. прекратил футболната среща. Х. се чувствал лошо от случилото се, бил неадекватен.

Подс. П. отишъл и му се извинил и заедно с треньора на отбора - св. М., искали да изяснят ситуацията.

За случилото се св. Д. докладвал на БФС, като на подс. П. било наложено наказание, с което бил лишен да участва във футболни срещи за срок от 1 година. Отбора „Балкан“- с. Аспарухово бил с наложено наказание „Лишаване от домакинство“ и парична глоба. За инцидента била уведомена и полицията.

От изготвените съдебно­медицински експертизи се установява, че от ударът с юмрук в областта на лицето Х. е получил травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани по лигавицата на долната устна, които в тяхната съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. От допълнителната съдебно-медицинска експертиза се установява, че при проведения на 13.03.2016 г. клиничен преглед на Х. не са били установени травматични увреждания в областта на шията, но експертизата е посочила, както и вещото лице в открито съдебно заседание заявява, че липсата на такива следи в областта на шията не изключвала извършването на посочените в свидетелските показания по делото действия като хващане и стискане в областта на шията.

От изготвената СППЕ на подс. Я. се установява, че той не страда от психично разстройство, към 13.03.2016 г. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Може да възприема фактите от значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях.

Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от фактическите констатации на ПрРС, а те са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. Я. и П., показанията на свидетелите Х., А.Т., Д. С., Д. С. Д., К. Д., Д.М., С.Т., Г.Г.., Т. М., Л.Л., Р.С., Х.

Х., М.И., С.Г., С.А., К. и В.М. дадени в хода на съдебното следствие, част от тях приобщени по реда на чл. 281 от НПК, свидетелството за съдимост, съдебно-медицинската експертиза.

Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимите, доколкото те в голямата си част не намират опора в показанията на свидетелите по делото, констатират се противоречия, касаещи предмета на делото и са в противоречие с изнесеното от експертите по СМЕ. Изложените мотиви са коректни, доколкото безспорно установен по делото е факта, че св. Х. е получил травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани по лигавицата на долната устна именно на действията на подс. Я..

Горното с категоричност се установява от показанията на св. К. Д., св. М., св. Т., св. С.Т., св. М., св. Л., които са преки очевидци на инцидента и са били в непосредствена близост до мястото на събитието. Същите са възприели увреждащите действия на подс. Я., а именно нанасяне на удари с юмрук, в областта на главата на Х..

Горните травматични увреждания са обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето и техният характер следва да се определи, като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Идентични са съображенията на въззивния съд и по отношение на нанесената телесна повреда на Х. от подс. П.. Както правилно е приел първия съд, след задълбочен анализ на свидетелските показания, са установени действия – блъскане и хващане за врата, които сами по себе си могат и са генерирали чувството на болка у пострадалия.

Горното е достатъчно за реализиране състава на телесното уреждане по чл. 130, ал. 2 от НК.

Установените фактически положения, касаещи квалификацията по чл. 131, т. 12 от НК също коректни. Квалифициращият елемент ”по хулигански подбуди” въззивният съд прие за наличен в настоящото дело, доколкото счете, че извършените от подс. Я. и П. действия са непристойни, нарушават определени норми на поведение и установеният обществен ред е засегнат. Наред с това, тези действия са от такъв характер, че изразяват явно неуважение към обществото, а то само по себе си се е осъзнавано освен от дейците, но и от всички, които са присъствали на футболната среща – зрители, служебни лица и т.н..

Правилно е и заключението на първия съд по отношение на квалификацията по т. 1 на чл. 131 от НК. Видно от приложените доказателства по делото –удостоверение от БФС, зонален съвет - Варна, се установява, че на 13.03.2016 г. в село Аспарухово община Дългопол, област Варна се провела футболна среща между отборите на ФК „Балкан“- с. Аспарухово и ФК „Ботев“ - с. Брестак от XIII кръг на областно първенство - мъже-група „А“, че Х.Х. е назначен за първи асистент съдия, респ. е участвал в това си качество в проведената футболна среща.