Решение № 113 от 08.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Б., 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев при участието на секретаря Илиана Ангелова в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200601248 по описа за 2024 година Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв.Г., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Р. В. Д., с ЕГН- **********, с последно местоживеене в И., и е за проверка на присъда № 51от 13.09.2024 год., постановена по нохд № 437/2024 год. по описа на РС Благоевград.

С цитираната присъда подсъдимия Р. В. Д., роден на ****.**** г. Е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в гр. Б., след като е бил осъден да издържа своите низходящи - сина си Й. Р.в Д., роден на **** г. и дъщеря си С. Р.ва Д.а, родена на **** г., като плаща месечна издръжка чрез майката и законен представител С.С.Г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за всяко от децата, като в периода от 01.06.2019г. до 15.12.2021г. не е платил общо 31 месечни вноски в общ размер на 3 724,83 лева за издръжката на Й. Д. и в периода от 01.06.2019 год. до 20.02.2024 год. не е платил общо 57 месечни вноски в общ размер на 7 990, 20 лева за издръжката на С. Д.а, поради което и на основание чл. 54 вр. с чл. 183, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК го е осъдил да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца , като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила , и го оправдал за това, че е извършил две отделни престъпления по чл. 183, ал.1 от НК.

1

Недоволен от така постановената присъда останал служебния защитник на подсъдимия, който твърди във въззивната си жалба, че са налице предпоставки за оправдаване на подсъдимия, тъй като не е налице пряк умисъл от страна на подсъдимия. Твърди се, ***** и да заплаща издръжка на децата си. Пледира подсъдимия да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура намира присъдата за правилна и законосъобразна и счита, че следва да бъде потвърдена. Счита, че от представените от защитата медицински документи, касаещи здравословното състояние на подсъдимия се изяснява единствено, че за кратък период от време Д. е имал здравословни проблеми, но въз основа на писмените доказателства не може да се направи извод, че е бил нетрудоспособен.

Производството по делото, протича в отсъствието на подсъдимия, който е призован чрез защитника си, явяването му не е задължително в предвид тежестта на повдигнатото обвинение и разпоредбата на чл.329, ал.2 от НПК.

Служебният защитник, иницирал въззивното производство твърди в с.з., че п*****. Липсва умисъл за извършване на престъплението, в което е обвинен и моли „лицето да бъде освободено от наказателна отговорност“.

Настоящият съдебен състав, като въззивна инстанция по делото, след като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните, събраните доказателства по делото, вкл. и тези в хода на съдебното следствие пред въззивния съд, и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:

Решаващия съд, правилно е изяснил относимите към предмета на обвинението факти, които не се променят съществено от представените пред ОС нови писмени доказателства, като е сторил това въз основа на доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред, споделят се от настоящата инстанция и са следните :

Подсъдимия Р. В. Д. е от гр.Б.. Понастоящем живее в И.. През 2003 год. сключил граждански брак със свидетелката С.С.Г.. От брака им се родили две деца - Й. Р.в Д., роден на **** год. и С. Р.ва Д.а, родена на **** год. С решение № 3787/**** год., влязло в сила на **** по гр. д. № 863/2014 год. по описа на РС - Благоевград, бракът е прекратен, като упражняването на родителските права на родените от брака деца са предоставени на майката.

Подсъдимият е осъден да заплаща месечна парична издръжка на детето си Й.

Р.в Д. в размер на 90, 00 лева, и 85 лв. за детето С. Д., платими чрез майката С.С. Д.а. С протоколно определение, влязло в законна сила на 06.11.2017 год., постановено по гр.д. № 2202/2017 год. по описа на РС - Благоевград, е увеличен размера на месечната издръжка, която подсъдимия дължи на децата си, както следва: в размер на 115 лв. за всяко от децата, отново платима чрез тяхната майка С.Г.. За времето от влизане в сила на определението за изменение на издръжката- 06.11.2017 год. до месец юли включително 2018 год. подсъдимия изпълнявал задължението си за изплащане на издръжката, като след това спрял да я плаща. Поради това по отношение на него е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, и е 2 образувано НОХД № 1056/2019 год. по описа на РС – Благоевград. В хода на същото, подсъдимия е изплатил изцяло дължимата издръжка за двете си деца, за периода от месец август 2018 год. до месец септември 2018 год. включително и от месец ноември 2018 год. до месец май 2019 год., поради което и на основание чл.183, ал.3 от НК не е наказан. От месец юни 2019г. той отново престанал да плаща издръжка за децата.

Отново майката на двете деца- С.Г., предявила иск за увеличение на издръжката на децата, като било образувано образувано гр. д. №2716/2020 год. по описа на РС - Благоевград. С Решение № 904942/28.06.2021 год. по същото, влязло в законна сила на 20.07.2021 год., Р. В. Д. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 162.50 лв. за всяко от децата си- Й. и С.. Тъй като подсъдимия продължил да не плаща издръжката, която дължи, било образувано изпълнително дело № 54/2019 год. по описа на ДСИ към РС Благоевград, в хода на което не са постъпвали парични суми за изплащане на задълженията на подсъдимия. Последният трудов договор, който подсъдимият е бил сключил е от 21.01.2019 год., като същият е прекратен на 25.09.2021 год.

След тази дата Р. Д. се установил да живее в И., като продължавал да не плаща издръжка на децата си, а синът му- Й. Д. навършил пълнолетие на 15.12.2021год. Неплащането на издръжката от подсъдимия за синът му Й. Д. е продължило в периода от месец юни 2019г. до 15.12.2021г./навършването на пълнолетие/, или за общо 31 месечни вноски, като за периода от юни 2019г. до юни 2021г. се дължи издръжка в размер на 115 лв. месечно, за месец юли 2021 год. - от 01.07.2021 год. до 19.07.2021 год. се дължат 70, 48 лева, а от 20.07.2021 год. до 31.07.2021 год. се дължат 57, 66 лева, а от месец август 2021 год. до месец ноември се дължат по 162, 50 лева месечно и за месец декември 2021г., когато Й. Д. е навършил пълнолетие, се дължат 71, 69 лева. Общият размер на дължимата издръжка е 3 724, 83 лева.

За детето С. Р.ва Д.а, подсъдимия не е изплащал издръжка в периода от 01.06.2019 год. до 20.02.2024 год., като в периода от месец юни 2019 год. до месец юни 2021 год. тя е била в размер на 115 лв. месечно, за месец юли 2021 год. - от 01.07.2021 год. до 19.07.2021 год., вкл. е 70, 48 лева, и от 20.07.2021 год. до 31.07.2021 год., вкл. е 57, 66 лева, а от месец август 2021 год. до месец януари 2024 год. е 162, 50 лева месечно, а за месец февруари 2024 год. - за периода от 01.02.2024 год. до 20.02.2024 год. се дължат 112, 06 лева или общо 57 месечни вноски в общ размер - 7 990, 20 лева.

Подсъдимият е напуснал страната ни на 22.11.2019 год., върнал се е на 14.07.2020 год. и е напуснал РБългария на 22.07.2020 год. , като няма данни да се е завръщал. За времето от 30.05.2020 год. до 12.06.2020 год. се е намирал на стационарно лечение в А., където му е поставена диагноза – *****. Изписан е с „****“. Установено е, че към настоящия момент подсъдимия живее в И., на установен адрес, на който е отрит във връзка с изпълнение на ЕЗР, за връчване на призовка.

На 26.12.2024 год. е посетил лекар в И., изготвен е „доклад за текущо лечение“, като му е изписана терапия.

От така установеното във фактическо отношение, настоящият съдебен състав 3 намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, като са налице основания за нейното потвърждаване.

От обективна страна, от писмените доказателства се установяват няколко безспорни , съставомерни от обективна страна обстоятелства. На първо място, в хода на ДП са приложени актовете за раждане на децата- Й. Р.в Д. /вече пълнолетен/ и С. Р.ва Д.а. От тези доказателства се изяснява, че Й. е роден на **** год., а С.- **** год., като техни родители са:С.С.Г. и Р. В. Д., които към момента на раждането и на двете деца са били в граждански брак. След развода им /**** год./, родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на свиждане и задължение да изплаща месечна издръжка на всяко едно от децата си. Приложени са в хода на ДП , съдебните решения, с които е променян размера на дължимата издръжка, като видно от тях се изяснява, че за инкриминирания период тя е следната: от месец юни 2019 год. издръжката, която подсъдимия е следвало да заплаща на децата си е в размер на по 115 лв. за всяко дете, а от 20.07.2021 год., размерът на дължимата издръжка е увеличен на по 162,50 лв. месечно за всяко едно от децата. До 15.12.2021 год., когато Й. Д. навършил пълнолетие, подсъдимия му е дължал издръжка общо в размер на 3724,83 лв., или за 31 месечни вноски. За времето от месец юни 2019 год. до месец февруари 2024 год. подсъдимия не е плащал нито една месечна издръжка и на дъщеря си С., като общото му задължение към нея е в размер на 7990,20 лв. или за 57 месечни вноски.

Относно периода на неплащане на издръжките, съдът кредитира напълно показанията на майката на двете деца- С.Г., защото в тях тя точно изяснява инкриминирания период, както и какъв е размера на задължението за неплащане на дължимите вноски. В подкрепа на твърденията й са и писмените доказателства, чрез които се установява, че при ДСИ към РС Благоевград е било образувано изпълнително дело, по което обаче също не са постъпвали никакви суми. За обстоятелството, че подсъдимия не е плащал издръжка в инкриминирания период, съдът кредитира и показанията на Й. Д..

Макар и в тях той да не сочи точно време на неизпълнение на издръжка, се установява, че подсъдимия не заплаща такава и не поддържа връзка с децата си, като те и майка им- С.Г. разбрали, че подсъдимия е установен на адрес в И., една след образуването на настоящето дело и във връзка с издирването му.

Следва да се посочи, факта, че Р. Д. не е заплащал издръжка и на двете си деца, не се оспорва и от обясненията, които той дава в хода на съдебното следствие пред РС, при установена видеоконферентна връзка. Твърди, че редовно плащал издръжка първите пет години след развода, като след това не е заплащал такава поради факта, че е в абсолютна невъзможност да заплаща издръжка, тъй като води скитнически начин на живот. От обясненията му, съдът кредитира само тази част, в която той не оспорва обвинението, тъй като както се посочи по-горе тя кореспондира с показанията на С.Г., Й. Д. и писмените доказателства /изп. Дело/. В останалата част, въззивния съд намира, че обясненията на подсъдимия са средство за защита, а не са насочени за изясняване на обективната истина по делото. Това е така, тъй като на първо място подсъдимия твърди, че след развода, първите пет години плащал редовно дължимата издръжка. Това му твърдение се опровергава отново от 4 писмените доказателства по делото, от които е видно, че именно неплащане на издръжка и в предходен период /преди настоящето обвинение/ е било причина на подсъдимия да се повдигне обвинение по чл.183,ал.1 от НК, като е било образувано нохд № 1056/2019 год., като в хода на съдебното следствие подсъдимия е заплатил дължимия тогава размер на неплащаната от него издръжка, с оглед приложението на разпоредбата на чл.183,ал.3 от НК. Наред с това подсъдимия твърди, че е бездомен, а от доказателствата по делото се установява, че след издаване на ЕЗР за призоваването на Д., същият е установен на точен адрес, в предвид на което е обяснението му, че посещава този адрес само за да се изкъпе и изпере се опровергава. Основно възражението му, че не плаща издръжката е свързано с твърдение, че майката на децата не е изпълнявала режима на свиждане и той не поддържа връзка с децата си. Това му твърдение не е подкрепено с доказателства, но дори и да се приеме , че това е точно така, както Д. твърди, то не е основателна причина за неизпълнението на издръжката. Поначало следва да се посочи, че изплащане на издръжка на децата е задължение на родителя, който е осъден за това, свързано с оцеляване на лицата, тъй като е пряко е насочено към осигуряване на ежедневните им потребности, когато те още не са в работоспособна възраст. Именно поради това практиката приема, че не е обвързано с трудовия статус на родителя, който дължи издръжка или с неговото материално състояние. Изключение от това правило е само наличието на безспорно установена обективна причина, поради която родителя, дължащ издръжка не може да полага труд и да си осигурява доходи, чрез които да заплаща издръжката. В случая, настоящият състав намира, че такава причина не е налице. Действително защитата сочи писмени доказателства, от които е видно, че бащата е д****. Пак от тези доказателства се изяснява, че веднъжпрез 2020 год. е Д. е бил на стационарно лечение, след което има поддържаща терапия, но е отразено в медицинския документ, че е изписан в добро състояние. От друга страна не са налице обективни пречки подсъдимия да полага труд- същият е роден през **** год., т.е. касае се за мъж в трудоспособна, активна възраст и при липсват доказателства, от които може да се направи извод, че той е възпрепятстван да работи. В подкрепа на този извод на съда е приложената по делото справка за трудовите му договори, преди да се установи да живее в чужбина. От нея се изяснява, че подсъдимия през 2018 год. е работил само три месеца; през 2019 год.- само един месец. От това може да се направи извод, че Р. Д. обективно е имал възможност да работи, но не е сторил това, независимо от факта, че напълно е съзнавал, че следва да си осигурява доходи, за да изплаща издръжка на децата си.