Определение № 3900 от 16.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3900 гр. София, 16.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002103788 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], ЕИК[ЕИК] против решение № 150 от 29.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 105/2025 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение №181/21.10.2024г., постановено по гр.д. №1152/2022г. на Районен съд Харманли и вместо това е признато за установено по отношение на нея, че ищците С. Л. С. с ЕГН [ЕГН], Ф. Х. С. с ЕГН [ЕГН], Т. О. С. с ЕГН [ЕГН], С. Д. Д. с ЕГН [ЕГН], Н. Р. Д. с ЕГН [ЕГН], Ю. А. П. с ЕГН [ЕГН] и В. А. П. с ЕГН [ЕГН] са собственици на недвижим имот с площ от 1120 кв.м., придобит по наследство, представляващ имот с пл. № 1960 от кв. 27 и 28 по плана на [населено място] от 1958г., който имот по действащата КККР на [населено място] е реална част от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрен със Заповед № РД-18- 9/23.03.06г. на изп. директор на АК, целият с обща площ от 5059 кв.м. с описани граници, която реална част е защрихована в зелено на приложената на л.138 от гр. дело № 1152 / 2022г. на РС – Харманли комбинирана скица Приложение №4 към заключението на вещото лице инж.

Д. К., която да се счита неразделна част от решението и [община] е осъдена да предаде владението на същата реална част на ищците.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на 1 решението поради нарушение на материалния закон, защото не е доказано възстановяването на сумата, получена при отчуждаването след отмяната му, необоснованост на извода, че сумата е платена, въпреки, че касовите ордери следва да се пазят до срока за съхраняване на акта, чието изпълнение установяват, съдът е установил, че ищците не действат добросъвестно, защото знаят, че не са платили. Общината твърди, че съдът не е обсъдил всички нейни доводи и възражения и конкретно това, че при изменение на плана през 1995 г. имота не е третиран като частна собственост и възражението й за придобивна давност, това, че през 2008 г. е отказано нанасяне на имота в КК, а до предявяване на иска не са предявили иск за собственост.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл.

280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не са формулирани въпроси в изложението, а са направени твърдения за противоречие на решението с правилата на формалната логика относно това дали е върната получената при обезщетението сума, че съдът не се е произнесъл по всички възражения и доводи на общината, за нарушение правилата на доказателствената тежест, защото е прието за доказано обстоятелство, което не е доказано от страната, върху която лежи доказателствената тежест. Твърди, че не е обсъдено възражението, че имота, за който е отменено отчуждаването и сега е предмет на спора не е самостоятелен обособен имот, а представяла реална част от други имоти. Не било съобразено и че ищеца не твърди общината да е отнела владението на ищците, като се поставял въпроса как общината владее имота.

Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, защото въззивният съд е приел за установена изцяло нелогична фактическа обстановка относно това дали е върната получената в обезщетение сума, за да се породи реституционния ефект.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, защото не са формулирани въпроси и не е доказано противоречие на обжалваното решение със съдебната практика не е обосновано и наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Ищците са наследници на общия наследодател С. Д. К.. Той е купил от А. С. А. нива от 1111 кв.м., находяща се в землището на [населено място], 2 местността „При гарата" с нот. акт №91, том 1, рег. №90, дело № 705 от 25.10.1933г. на Харманлийски мирови съдия. По плана на [населено място] от 1958г. купената нива представлява имот с пл. № 1960 от кв. 27 и 28 с площ от 1120 кв.м. Имотът е отчужден за обществен център, оценен с Протокол от 04.07.1962г. на комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ срещу парично обезщетение в размер на 1111 лева.

Тъй като мероприятието, за което е отчужден имота не е осъществено, наследниците на С. Д. К. направили искане за възстановяване собствеността на отчуждения недвижим имот. С Решение № 94-К-27/04.09.92г. на Кмета на [община] е отказана отмяната на отчуждаването на имота. Отказът е отменен с Решение от 28.01.93г. по адм.д. № 1452/92г. на ХОС, отменено е отчуждаването на имот пл. № 1960 от кв. 27 и 28 по плана на [населено място] от 1958г. и е възстановена собствеността на наследниците на С. Д. К.: К. С. Д., Д. С. Д. и Д. С. Д. върху имот пл. № 1960 от кв. 27 и 28 по плана на [населено място] от 1958г. целият от 1 120 кв.м.

От СТЕ се установява, че имот пл. № 1960, с площ 1120 кв.м, попадащ в квартали 27 и 28 по КиРП на [населено място], одобрен със Заповед No. 4174 / 10.07.1958 г., е отчужден за зелена площ, видно от Протокол от 04.07.1962 г. на комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ. По този план през имота е проектирана [улица] и 395, която го разделя на три части северна попадаща в квартал 27 отреден за градина, средна попадаща в проектна улица и южна - попадаща в квартал 28 отреден за градина. В Приложение № 3 към СТЕ е представено копие от разписния лист към плана от 1958 година, от което е видно, че имот пл. номер 1960 е записан на С. Д. /„1960 С. Д. отчуждава се"). Към плана от 1977 година не е наличен разписен лист в [община]. В Приложение № 3 към СТЕ е представено копие от разписния лист към плана от 1979 година, от което е видно, че за имот с планоснимачен номер 2308 (в чиито контур попада процесния) е записано „2308 двор Мебелен комбинат“. Мероприятието, за което е бил отчужден процесния имот през 1962г, към днешна дата не е изпълнено - не е изградена проектната улица, която го е пресичала и не е изградена градина в квартали 27 и 28. Съгласно действащия към момента ЗРП, изцяло върху контура на имота е предвидена проектна [улица], която не е изградена. На кадастралния и регулационен план от 1979 г. (Приложение №2 от [община]), процесния имот не е нанесен като самостоятелно дворно място.

Така, както е описан в Решение от 28.01.1993 г. по адм.дело №. 1452 / 1992 г. на ХОС ( „... имот пл.№ 1960 кв. 27 и 28 по плана на [населено място] от 1958 г., целия 1120 кв.м ...“ ), по сега действащата кадастрална карта на населеното 3 място, попада както следва : площ 50 кв.м в уличната регулация на [улица], от които : 13 кв.м в ПИ с ид. [№], вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване тротоар, общинска публична собственост, собственик - [община];

37 кв.м в ПИ с ид. [№], вид територия - територия на транспорта, начин на трайно ползване - път от републиканската пътна мрежа, държавна публична собственост, собственик - Министерство на транспорта; 1070 кв.м в ПИ с ид.

[№], вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване- за второстепенна улица, общинска публична собственост, собственик [община].

От огледа на място и от приложените фотографски снимки се установи, че в процесния имот няма изградени сгради. Има поставен паянтов навес към сграда с ид. [№] - открит от три страни и поставена телена мрежа с дворна врата между поземлени имоти [№] и сграда [№]. Към СТЕ, Приложена № 4 е Комбинирана скица в М 1:1000 с нанесени имотни и регулационни граници, от КиРП от 1958 г., ЗРП от 1979 г. и КККР от 2006 г., която е неразделна част към решението.

РС е отхвърлил иска, като е приел, че фактическият състав по възстановяването на собствеността по този закон, по отношение на имота предмет на настоящото производство не е завършен, тъй като не се установява по категоричен начин, че получената като обезщетение сума е възстановена поради което и правото на ищците върху тази реална част не е установена по делото. Направил е този извод с мотив, че отбелязването в съдебното решение от 28.01.93г. постановено по гр.д. № 1452/92г. по описа на ХОС не се ползва с материална доказателствена сила, защото не е установен източника за това отбелязване, като не е кредитирал гласните доказателства.

Въззивният съд е приел, че тези доказателства не са анализирани от РС в съвкупност. Като ги е преценил в съвкупност, е приел, че се налага обратния извод - че сумата е възстановена. Съобразил е че в отбелязването на решението изрично се сочи номера на касовия ордер датата, както и размера на обезщетението. Самият документ - разходен касов ордер №154 от 23.03.1993г. при ОбНС липсва, но писмо, изхождащо от Държавен архив, установява и че е с кратък срок на съхранение и не подлежи на предаване и съхранение в „Държавен архив“ – Хасково. Не се съхранява и от общината поради краткия срок на съхранение, а делото също е унищожено. Гласните доказателства установяват, че майката на С. Л. С. през 1993г. - 1994г. е ходила в Общината в [населено място], за да си урежда нещата за земята, за която претендират, че е тяхна. Ходили са в Общината на [населено място], тъй като тя помолила свидетеля да я докара до [населено място] с лекия си автомобил и 4 казали в ОС Хасково, че сумата, която била превела трябва да я върне обратно на Държавата или на Общината. След като дошли в [населено място], тя отишла до Общинския съвет, за да уточни нещата във връзка със сумата, която е превела. След като излязла от Общината, те се върнали обратно, за да отидат в ОС-Хасково, за да внесе тази бележка, която и дали, че е възстановила сумата. Тези гласни доказателства са кредитирани, защото кореспондират с писмените доказателства, отнасящи се за РКО за възстановена сума. След съвкупната им преценка въззивната инстанция е формирала извода, че фактическият състав по възстановяване на собствеността е осъществен. С тези мотиви е отменено решението на РС и вместо това иска по ч. 108 ЗС е уважен.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Следователно неформулирането на никакъв правен въпрос е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване както на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, така и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, според разясненията в т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпреки това съдът отбелязва следното:

Съдът не констатира противоречие на решението с правилата на формалната логика относно това дали е върната получената при обезщетението сума. Върху решението е направено отбелязване без дата и подпис, но е посочен номер и дата на касовия ордер. Събрани са доказателства, че не се пази в ответната община касовия ордер поради изтичане на срока за съхранение и в Държавен архив, където изобщо не подлежат на архивиране такива документи. Не се пази и делото поради изтичане на срока за съхранение. Съгласно чл. 165, ал.1 ГПК, в случаите, когато законът изисква писмен документ за доказване на някакво относимо 5 доказателство, свидетелски показания са допустими ако се установи, че документа е загубен или унищожен не по вина на страната. За доказване плащането на сумата, получена в обезщетение е трябвало да се представи квитанцията. От показания на разпитан свидетел се установява, че от общината, една от наследниците е отишла в съда, за да представи бележка за плащане на сумата. Унищожаването на квитанцията, според писмо от самата община е поради това, че е изтекъл срока за съхраняването й. Поради това, че унищожаването на документа не може да се вмени във вина на ищците, са допустими свидетелски показания и такива са събрани и обсъдени от въззивния съд. От факта, че при изменение на плана през 1995 г. имота е третиран не като частна собственост, не следва извод в противен смисъл.