Определение № 2241 от 09.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2241 гр. Варна, 09.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501019 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №5071/27.07.2018г. от С. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „А. - Д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.** срещу разпореждане №12995/02.04.2018г., постановено по ч.гр. дело №4720/2018г. по описа на Варненския районен съд, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Оборище“, ул. „Московска“ №19 заповед за незабавно изпълнение №2241/02.04.2018г. за сумите, както следва: сумата от 225103.42 евро, представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит от 28.03.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението – 30.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 22683.60 евро, договорна лихва за периода 20.06.2016г. до 29.03.2018г., сумата от 6147.69евро, представляваща отсрочена договорна лихва за периода 30.07.2012г. до 17.03.2013г., сумата от 5105.34евро, представляваща отсрочена договорна лихва за периода 30.10.2014г. до 11.02.2014г., сумата от 1893.55 евро, представляваща лихвена надбавка за периода 01.07.2016г. до 29.03.2018г., сумата от 2881.75 евро, представляваща дължими заемни такси, сумата от 10319.56лв., представляваща разноски за държавна такса и сумата от 50.00лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 417, т. 2 от 1

ГПК и чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно в противоречие с материалния закон и процесуалните норми. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице редовно обявена предсрочна изискуемост от страна на банката.

Твърди се, че жалбоподателят към него момент е живеел в чужбина /в Сащ от 2010г., съгласно справка в НБД/, което е било известно на банката, тъй като за сключването на анексите е бил представляван от пълномощник.

Получаването на изявлението за предсрочна изискуемост от майката на жалбоподателя е нередовно, тъй като същата не е от домашните му. Освен това жалбоподателя не е бил уведомен за получаването на такова изявление.

На следващо място са въведени възражения, че извлечението от счетоводни книги удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Твърди се, че извлечението е нередовно, тъй като в него не е отразено броя на неиздължените вноски, броя на предсрочно изискуемите вноски и техните падежи.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането, в частта за незабавно изпълнение.

По делото не е постъпил отговор от кредитора „ Банка ДСК“ ЕАД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частна жалба вх. №5071/27.07.2018г. е подадена в срока по чл.419, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Подадено възражение по чл.414 от ГПК прави жалбата допустима, като разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.417 от ГПК от „Банка ДСК “ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници З. И. И., С. М. Н. и Т. Я. И. сумата от 225103.42 евро, представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит от 28.03.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението – 30.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 22683.60 евро, договорна лихва за 2 периода 20.06.2016г. до 29.03.2018г., сумата от 6147.69евро, представляваща отсрочена договорна лихва за периода 30.07.2012г. до 17.03.2013г., сумата от 5105.34евро, представляваща отсрочена договорна лихва за периода 30.10.2014г. до 11.02.2014г., сумата от 1893.55 евро, представляваща лихвена надбавка за периода 01.07.2016г. до 29.03.2018г., сумата от 2881.75 евро, представляваща дължими заемни такси, сумата от 10319.56лв., представляваща разноски за държавна такса и сумата от 50.00лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 417, т. 2 от ГПК и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Към заявлението е представен документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно оригинал на извлечение от счетоводни книги от 30.03.2018г. по договор за ипотечен кредит от 28.03.2007г.

Въззивният съд констатира, че не са налице отрицателните предпоставки н а чл. 411, ал.2 от ГПК /редакцията към 2018г./, и в частност на т.4 длъжникът да няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, на което жалбоподателят се позовава.

В чл. 48, ал. 7 от КМЧП е дадено легално определение на понятието „обичайно местопребиваване“, според което под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В ГПК липсва легално определение за обичайно местопребиваване, поради което приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл.

48, ал. 7 от КМЧП при преценката на съда относно наличието/липсата на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 4, доколкото същата най - точно отговаря на целите на процесуалния закон.

Видно от справката от НБД, изготвена служебно жалбоподателят С. Н. е с постоянен адрес гр. В., ж.к. „А.“ №*, вх. *, ет.*, ап.** и регистриран настоящ адрес от 21.01.2010г. – САЩ. В случая обаче липсват ангажирани доказателства, от които безспорно и непротиворечиво да се установява, че 3 длъжникът е напуснал страната през пролетта на 2010г. и за периода до 02.04.2018г. се е установил трайно и преимуществено да живее и работи в САЩ. Такива доказателства например биха били договор за наем, трудов договор, регистрация в чуждата държава, документи за административни отношения с чуждата държава и др. Житейски отношения за създадени трайни връзки на С. Н. с чуждата страна не се установяват от представените с жалбата доказателства, които да обосноват извод, че неговото обичайно местопребиваване се е изместило извън пределите на Република България.

Декларацията с изявленията на З. Н. не представлява годно доказателство, доколкото съставлява опит за недопустимо събиране на свидетелски показания. Представените пълномощно за упълномощаване на З. И. да представлява жалбоподателя пред банката и подписаните от нея анекси, във връзка с процесния договор за кредит не установяват по никакъв начин, че С.

Н. има трайни житейски връзки чужда държава. Тези изводи се потвърждават и от обстоятелството, че призовката за доброволно изпълнение е връчена на упълномощен от жалбоподателя адвокат на 11.07.2018г., след започнало изпълнения от частния съдебен изпълнител на процедурата по връчване на постоянния адрес на длъжника в това число и чрез извършване на три посещения и залепяне на уведомление, които действия са извършени за периода 17.05.-24.06.2018г. Т.е в кратък срок от издаване на заповедта за изпълнение С. Н. е узнал за същата и е ангажирал адвокатска защита в Република България.

Предвид горното съдът пристъпва към разглеждане на заявлението по същество.

След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него съдът намира, че представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна страна, в тази връзка и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Същото съдържа минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са издължени /21 бр., включващи главница, ведно с лихви/, общият размер на просрочената сума от 27779.53евро, посочен е и общият размер на непогасената част, конкретизиран по главници, договорни лихви, неустойки и такси.

Заявителят/банката се е позовал на предсрочна изискуемост на целия 4 остатък от кредита, поради което и съгласно т. 18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, неговото волеизявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.

Волеизявлението за предсрочна изискуемост е оформено в нотариална покана, поради което по силата на чл. 50 ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 - 58 от ГПК.

В настоящия случай нотариалната покана, която съдържа изявлението за предсрочна изискуемост на банката е редовно връчна на 21.06.2017г. постоянния адрес на длъжника Н. основание чл.46, ал.2 от ГПК на лице от домашните му – З. Н.а, негова майка. Съдът вече формира подробни мотиви, че липсват категорични данни, че жалбоподателя не пребивава на постоянния си адрес.

С оглед редовното връчване е реализиран пълния фактически състав и е настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение.

По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл.417, т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение на издадената заповед и за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.

Предвид изходът от спора на частния жалбоподател не се следват разноски.

Съдът констатира, че в подаденото възражение по чл.414 от ГПК, погрешно зашито към частната жалба е направено искане по чл.420 от ГПК, по което заповедният съд не се е произнесъл. Предвид това делото следва да бъде върнато за произнасяне по направеното искане за спиране.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №12995/02.04.2018г., постановено по ч.гр. дело №4720/2018г. по описа на Варненския районен съд, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на 5 управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ №19 срещу С. М.

Н., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „А. - Д.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, като солидарен длъжник заповед за незабавно изпълнение №2241/02.04.2018г. за сумите, както следва: сумата от 225103.42 евро, представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит от 28.03.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението – 30.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 22683.60 евро, договорна лихва за периода 20.06.2016г. до 29.03.2018г., сумата от 6147.69евро, представляваща отсрочена договорна лихва за периода 30.07.2012г. до 17.03.2013г., сумата от 5105.34евро, представляваща отсрочена договорна лихва за периода 30.10.2014г. до 11.02.2014г., сумата от 1893.55 евро, представляваща лихвена надбавка за периода 01.07.2016г. до 29.03.2018г., сумата от 2881.75 евро, представляваща дължими заемни такси, сумата от 10319.56лв., представляваща разноски за държавна такса и сумата от 50.00лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 417, т. 2 от ГПК и чл. 78, ал. 1 ГПК.

ВРЪЩА ч.гр. дело №4720/2018г. на Варненския районен съд за произнасяне по искането по чл.420 от ГПК, направено в подаденото възражение по чл.414 от ГПК от С. М. Н..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6