Решение № 2701 от 30.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2701 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330117616 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от *** А.Г., чрез пълномощник юрисконсулт Х. Х., е предявил против М. Т. К., ЕГН: **********, от ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 9765/ 2024 г. на ПРС, IV бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4748/ 06.06.2024 г., суми, както следва: сумата от 303, 93 леваглавница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 30.07.2021 г. до 30.04.2024 г. за обект, находящ се в *** и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.09.2021 г.- 30.04.2024 г. в размер на 28, 73 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2024 г.датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че за периода от 30.07.2021 г. до 30.04.2024 г., ответникът имал задължения към ищеца за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода, в общ размер на сумата от 303, 93 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 30.07.2021 г. до 30.04.2024 г. за обект, находящ се в *** и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.09.2021 г.- 30.04.2024 г. в размер на 28, 73 лева. В исковата молба в табличен вид се посочват издадените фактури за потребените количества, със суми и падежи. Отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от 1 публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а качеството потребител имал съгласно нормата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. и чл. 2 ал. 1 от ОУ. Отчетът в имота на лицето бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от ОУ, при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислявала по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище. Вписаният водомерен номер *** в приложените карнети представлявал системен номер към партидата на ответниците и той не бил обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство. В някои от карнетите имало и положен подпис на абоната. В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите, дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. По образуваното частно гр. дело № 9765/ 2024 г. на ПРС, IV бр. с-в, се издала заповед за изпълнение за търсените суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок по чл. 415 от ГПК, ищецът предявявал настоящия установителен иск. Претендира още разноските за заповедното и настоящото производство. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска, като представя допълнително и писмено становище.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В с.з. страната се явява лично и оспорва иска, като твърди, че няколко години се намирал в чужбина, но от ВиК не минавали на отчет и пишели служебна консумация, за което абонатът нямал вина.

Счита, че начислената му сума не била за реално потребена вода. Щял да води разговори с ищеца за уреждане на отношенията им.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед № 4748/ 06.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 9765/ 2024 г. на ПРС, IV бр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 303, 93 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 30.07.2021 г. до 30.04.2024 г. за обект, находящ се в *** и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.09.2021 г.- 30.04.2024 г. в размер на 28, 73 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2024 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство:

25 лева- за държавна такса и 50 лева- за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск.

По делото са представени справка за задълженията на абоната, справка за водомер, а също така и копия от карнети за отчитане на абоната. По отношение на същите е направена сверка с оригиналите на книгите в с.з., като се констатира пълно съответствие на съдържанието на приложените по делото копия.

2

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребители се извършва от оператора срещу заплащане. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено, че получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай няма спор в процеса, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Според чл. 31 ал. 2 от същите е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

От друга страна, в чл. 3 от цитираната вече Наредба № 4/ 14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Ответникът не оспорва вещните си права спрямо водоснабдения имот, нито качеството потребител, като има открита на свое име партида и съгласно посочената по- горе нормативна уредба за тях възниква задължение за заплащане на потребената и отведена вода.

В имота има само един водомер, но тъй като няма годен измервателен уред са вписвани служебни показания. Това се установява от отразяванията в карнета, като инкасаторът на обекта редовно е извършвал отчет и е попълвал служебно карнетите. Именно поради това в имота на основание чл. 26 ал. 2 от ОУ са начислявани служебно по 5 куб.м. вода за един обитател и така е извършван отчета. Установи се пълно съответствие между приложените по делото копия от тези карнети с оригиналните книги, сверени от съда в с.з., т.е. вписванията са действителни и достоверни, като в един от месеците е присъствал лично и ответникът, който се е подписал в книгата. По този начин той се е запознал с това, че отчетът в обекта му се извършва при липса на измервателно устройство, наясно е бил и със служебното месечно начисление, поради което твърденията му в първото с.з., че липсвали редовни отчети и, че от дружеството не минавали да засичат показанията на водомера, напълно се опровергават от представените карнети. Доколкото потребителят не е изпълнил задълженията си да монтира годен измервателен уред, чрез който да се извършва отчет за реалното месечно потребление в имота, той следва да понесе и неблагоприятните последици, свързани със служебно начисляване.

Не се оспорват от ответника описаните в исковата молба фактури, установяващи периода и стойността на съответните количества вода, като не се доказва и, че фактурираното количество на потребената вода за процесния период съответства на 3 количеството отчетена такава по записаните показания в карнетите на водомера на абоната, поради което следва да се приеме, че отразените във фактурите доставки са реално извършени. Предвид липсата на каквито и да е постъпили плащания на абоната, което се признава, претендираните суми се явяват и дължими. Същото се отнася и до задълженията за мораторна лихва, като акцесорна претенция спрямо главницата, доколкото при забавено плащане винаги се дължи и съответното обезщетение. Исковете не се оспорват откъм размери и предвид доказаността им по основание, те следва да се уважат в търсените им размери.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за главница и лихви, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени и се претендиратвнесена държавна такса в размер на 75 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде определено в търсения му размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4748/ 06.06.2024 г., издадена по частно гр. дело № 9765/ 2024 г. на ПРС, IV бр. с-в, М. Т. К., ЕГН: **********, от ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:

115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от *** А.Г., съответните суми: сумата от 303, 93 лева (триста и три лева и деветдесет и три стотинки)- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 30.07.2021 г. до 30.04.2024 г. за обект, находящ се в *** и сумата в размер на 28, 73 лева (двадесет и осем лева и седемдесет и три стотинки)- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.09.2021 г.- 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2024 г.- датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М. Т. К., ЕГН: **********, от ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от *** Ю. К., направените по делото 4 разноски, както следва: в заповедното производство- държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 50 лева (петдесет лева) и в настоящото производство- държавна такса в размер на 75 лева (седемдесет и пет лева) и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________

5