Решение № 477 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-М. М. Събева при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100602771 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от подсъдимия Н.

В. чрез адв. А. срещу присъда на СРС, НО, 10 състав от 09.09.2025г. по НЧХД 13693/2023г., с която подсъдимият е признат за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.130, ал.1 НК за това, че на 06.04.2019г. около 03:45 часа в град София, в заведение „Ларго“ на бул. ********, чрез нанасяне на удар в областта на лявата половина на лицето и два удара в областта на главата и тила на П. И. П. му причинил лека телесна повреда, изразяващо се два групирани подкожни хематома в лявата тилна област на главата; изразен оток, причиняващ лицева асиметрия с кръвонасядане на долния клепач на лявото око, лявата скулна област и на прилежащата част от лявата буза, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На основание чл.78а, ал.1 вр. чл.130, ал.1 НК съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението да е нанесъл повече от един удар в лява половина на лицето и да е причинил кръвонасядане в лява тилна област на главата, осъден е да заплати на ЧТ сумата от 700 лева, представляващи деловодни разноски, направени от него. Оставил е без уважение искането на ЧТ за присъждане на деловодни разноски за разликата от 700 лева до 1100 лева. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 337,01 лева деловодни разноски, както и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен 1 лист. Присъдата не е оспорена от страните в частта, в която съдът се е произнесъл относно веществените доказателства, като е постановил оптичните носители на информация на лист 69 и лист 135 да останат по делото до неговото унищожаване, след което като вещи без стойност - да бъдат унищожени по реда на ПАС след като изтече срокът за съхранение на делото.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо. Предлага се въззивният съд да упражни правомощията си да отмени първоинстанционната присъда и с нова присъда да признае подсъдимия за невиновен.

Постъпила е и жалба от частния тъжител, с която оспорва изводите на първоинстанционния съд в оправдателната част. Твърди се, че съдът не е събрал всички необходими доказателства относно предходни криминалистични регистрации на подсъдимия, както и че необосновано не е ползвал като източник на доказателства протоколи за разпит по пр.пр.

19 804/2019г. по описа на СРП. Навеждат се доводи за увеличаване на наказанието, както и за присъждане на всички направени от ЧТ разноски.

Съгласно разпореждане на СРС от 09.01.2026г. частният тъжител е упражнил правото си да допълни въззивната жалба (л.23-л.26, СП), като се навеждат доводи за неправилна интерпретация на доказателствата относно броя на нанесените удари, доводи за непълнота на доказателствата, относими към изясняването на същия въпрос, както и доводи за непълнота на доказателствата относно личността на подсъдимия. В допълнението към въззивната жалба се съдържат искания съдът да събере доказателства за криминалистичните регистрации на подсъдимия, да обсъди и да провери материалите от ДП, както и заключението на СМЕ. В допълнението към въззивната жалба се претендират направени по делото разноски, свързани със заплатен депозит от 300 лева за СМЕ, както и присъждането на разноски, обвързани с договореното възнаграждение на адв. Ч..

Съдът с определение рег. № 1592/23.04.2026г., след като е обсъдил предпоставките на чл. 327 НПК, е приел за установено, че не следва да се провежда съдебно следствие за разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

Съдът е разпоредил да се изиска за послужване пр.пр. 19904/2019г. по описа на СРП, ДП № 1083/2019г. по описа на 05 РУ- СДВР. С протоколно определение от 11.05.2026г. съдът е допуснал до разпит на св. М. С..

В съдебното производство частният тъжител поддържа подадената въззивна жалба. Моли съдът да измени първоинстанционната присъда с аргумента, че наложеното наказание е необосновано леко. Изразява несъгласие с част от възприетата от първия съд фактическа обстановка, а именно, че е бил нанесен само един удар в областта на главата. Частният тъжител навежда доводи, че тази част от фактите, не съответства на заключението на СМЕ. Интерпретират се твърденията при разпит на вещото лице и се твърди, че са събрани доказателства за характера на травматично увреждане, което според частния тъжител може да бъде причинено от най – малко два удара. Частният тъжител поддържа позицията си, че следва да бъде 2 определено по - тежко наказание, съобразено с установената фактическа обстановка, а именно с броя на нанесените удари, като бъдат взети предвид и доказателствата за обществената опасност от личността на подсъдимия. С посочените аргументи частният тъжител предлага на въззивния съд да измени присъдата в частта относно наказанието и в частта относно разноските, като присъди пълния размер на направените от частния тъжител разноски за адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подсъдимия - адв. А. моли съдът да отмени първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимият Н. В. е признат за виновен. Изразява становище, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние.

Поддържа позицията, че не е установено подсъдимият да е нанесъл удари на частния тъжител П. П.. Защитата на подсъдимия изтъква, че наличието на телесни увреждания на частния тъжител не е достатъчно за обоснован извод относно механизма на причиняване на инкриминираното телесно увреждане и неговия автор. Посочва се в хода на съдебните прения, че СМЕ може да отговори единствено на въпросите относно вида, характера, давността и възможния механизъм на получените травми. Подлага се на анализ заключението на СМЕ за вероятния механизъм на получаване на инкриминираните травми, като не се оспорва твърдението те да са получени от удари с твърди, тъпи предмети, каквито характеристики имат и части от човешкото тяло. Възразява се, че експертният извод травмите да не отговарят на еднократно падане, не разрешава въпроса кой е авторът на престъплението. Поддържа се становището, че дори да се приеме, че част от уврежданията са получени от удари, не е доказано участието на подсъдимия в тази деятелност. Според защитата е неправилно позоваването на обстоятелството, че частният тъжител е подал сигнал на тел. 112 и е потърсил медицинска помощ. Изтъква се, че фактът на подаден сигнал от частния тъжител не допринася за изясняване авторството на евентуално извършено престъпление срещу неговата личност. Отделно от това, от защитата се навеждат и доводи за неправилна интерпретация на гласните доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Твърди се, че районният съд неправилно се е доверил на показанията, дадени от свидетелката К.С. и Р.Д.. Предлага се съдът да подложи на внимателна преценка твърденията на св. С. за нанесени от подсъдимия удари с аргумента, че тя е била в близки отношения с тъжителя поради фактическото си съжителство с него. От своя страна защитата на подсъдимия изразява становище, че районният съд не е отчел противоречия между показанията, дадени от св. С. с останалия доказателствен материал, което според защитата е следвало да стори при оценката на тяхната достоверност. Навежда се довод, че същият порок при оценката на доказателствата е допуснат и при анализ на дадените от свидетеля Р.Д. показания. Акцентира се върху факта, че св. Д. е в приятелски отношения с частния тъжител, че не е очевидец на деянието и е преразказал тези факти, които са му споделени от частния тъжител. Защитата изтъква, че показанията на св. Д. не могат да докажат авторството на деянието и съдът е следвало да се довери на показанията, дадени от св. Е.Л. (барман в заведението на 3 инкриминираната дата). Подлага се на критика подходът на районния съд да кредитира частично показанията на св. Л.. Защитата изтъква, че неправилно показанията на този свидетел са били игнорирани в частта, в която възпроизвеждат състоянието на частния тъжител в момента, в който е пристигнал в заведението. Според защитата частният тъжител е бил във видимо нетрезво състояние, продължил е да употребява алкохол, движел се из цялото заведение, падал е, залитал е, създавал е суматоха. В заключение защитата посочва, че съществени елементи от основния факт са недоказани, като един от тях е механизмът на настъпване на инкриминираната телесна повреда, който според защитата би могъл да бъде свързан и с падане от собствен ръст. В тази посока се предлага съдът да се довери на дадените от св.

Л. показания, които според защитата въвеждат съществено съмнение относно механизма на настъпване на уврежданията и относно това какво точно се е случило в заведението непосредствено след напускането му от св. Д..

Алтернативно се предлага съдът да приеме, че е налице и съмнение дали изобщо на тъжителя са били причинени физически травми, като се релевира довод, че такива не се установяват на базата на дадените от св. С. показания.

Интерпретират се дадените от тази свидетелка в производството пред въззивния съд показания с аргумент, че тя не е възприела физически травми.

С посочените аргументи защитата на подсъдимия предлага въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда в осъдителната част и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен.

В последната си дума подсъдимият заявява, че поддържа изцяло становището, изразено от неговия защитник.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и в пределите на проверката съгласно чл.314 НПК, намира за установено следното.

СРС се е произнесъл по обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК, като е признал за виновен по това обвинение Н. С. В., роден на 29.09.1978г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан, ангажиран по трудово правоотношение като шофьор в „Евроимпекс“ ЕООД, живущ в село Мировяне, ул. ********, с ЕГН :

**********.

Първоинстанционната присъда е постановена при верен анализ на събраните доказателствени материали, без превратно тълкуване на същите, като по същество контролираната инстанция е стигнала до вярно установена фактическа обстановка.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че към април 2019г. свидетелката К.В.С. и тъжителят П. И. били във връзка, макар и да не живеели заедно, като след инкриминирания период се разделили. Приел е за установено, че св. С. и частният тъжител имат родено от фактическото им съжителство дете.

Относно хронологията на конкретния случай в атакуваната присъда са възприети следните факти. Към април 2019г. подсъдимият Н. С. В. работел като охрана в заведение „Ларго“, находящо се в гр. София, бул. ********, а св.

4

Л. бил барман там.

След полунощ на 06.04.2019г. тъжителят П., св. С., св. Д. и други техни приятели посетили като клиенти заведение „Ларго“. Те се настанили на бара.

Към 03:00 часа св. Д. си тръгнал с повечето от приятелите и от компанията им в заведението останали само тъжителят П. и свидетелката К.В.С.. Около двадесет минути преди да затвори заведението, охранителят Н. В. предупредил П. и С., че следва да го напуснат, но тъжителят отказал. В този момент П. седял на висок стол на бара. Възникнал конфликт между него и подсъдимия, при който Н. В. ударил с юмрук П. П. два пъти в лявата тилна област на главата и един път в областта на лицето в ляво.

В допълнение на тази част от фактическата обстановка въззивният съд приема за установено, че описаните действия на подсъдимия, довели до засягане телесната неприкосновеност на частния тъжител, били възприети от присъстващата в заведението св. К.С..