Решение № 138 от 06.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора С. К. Ч. като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20265000500204 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№8691/06.03.2026 г., подадена от Г. В. П., против Решение №226/19.02.2026 г. по гр.д.

№1556/2025 г. на ОС – Пловдив, с което изцяло са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Окръжен съд – Кърджали обективно съединени искове с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, във вр. чл.4, §3 от ДЕС, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. с равностойност 25 564,59 евро, и за имуществени вреди в размер на 1600 лв., равностойни на 818,07 евро, съставляващи разноски, които ищецът е бил осъден да заплати на З.В.К. с Присъда №18/21.11.2024 г. по ВНЧХД №20245100600309/2024 г. по описа на ОС Кърджали, които вреди са били причинени на ищеца в резултат от несправедливо проведен процес по същото дело, в нарушение на правото му по чл.47 от ХОПЕС. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради несъобразяване на събраните писмени доказателства за допуснато от Окръжен съд Кърджали нарушение на правото на ищеца на справедлив съдебен процес в производството по ВНЧХД №309/2024 г. на ОС – Кърджали. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна по иска – Окръжен съд – 1

Кърджали, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.

№12757/03.04.2026 г., подаден от Окръжен съд – Кърджали, чрез представляващия В.А.К.И., в качеството на *** на ОС – Кърджали. Поддържа се становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Не са налице твърдяните от жалбоподателя пороци на обжалвания съдебен акт. Първостепенния съд правилно е приложил материалния закон и не е допуснал нарушения на процесуалните правила, произнасянето на съда е в рамките на изложените в исковата молба фактически твърдения и в обхвата на търсената от ищеца защита, при правилна правна квалификация на предявените искове и правилно разпределена доказателствена тежест. Изводите на съда са правилни и законосъобразни, изведени на базата на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства. Като е констатирал, че ответникът не е нарушил правна норма от правото на ЕС, правилно е приета неоснователност на предявените искове. Оплакванията на въззивника изразяват субективното му недоволство от крайния резултат по повдигнатия спор, като същият се е възползвал надлежно от всички възможни правни средства за защита на интересите си.

Правото на справедлив процес е гарантираната възможност на всяка страна да представи твърденията си и да ангажира доказателства, да се противопостави на доводите на насрещната страна и да оспори неблагоприятните за нея доказателства, като решаващият съд да разгледа спора по същество, третирайки страните равно – такъв справедлив процес е осигурен на въззивника както в наказателното производство по ВНЧХД №20245100600309/2024 г. по описа на ОС - Кърджали, така и в първоинстанционното производство по настоящия спор. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение, и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Препис от въззивната жалба е връчен на контролиращата страна, която в дадения срок не се е възползвала от възможността да депозира отговор. В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция контролиращата страна поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Производството е образувано по Искова молба вх.№19965/03.06.2025 г., подадена лично от ищеца Г. В. П., уточнена с Молба вх.№21553/13.06.2025 г., и с Молба вх.

№28246/08.08.2025 г., с която същият е предявил против Окръжен съд – Кърджали иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., за претърпени неимуществени вреди - морални и психически страдания в резултат от отнето право на съдебна защита, нарушено право на личен живот, засегната чест и достойнство, както и да му заплати обезщетение в размер на 1600 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в присъдени в тежест на ищеца разноски, които вреди ищецът твърди да е претърпял от незаконни действия и бездействия на ответника при разглеждането на ВНЧХД №309/2024 г. по описа на ОС – Кърджали, с които в производството по същото дело е нарушено правото на ищеца на ефективни правни средства за защита пред съд и справедлив съдебен процес, гарантирано с разпоредбата на чл.47 от ХОПЕС. Ищецът счита, че незаконното действие, което ответникът е осъществил, се изразява в необосновано възприемане, че неизпълнението на съдебното решение за 2 предаване на детето е по обективни причини /отказ на детето да живее с баща си/.

Незаконното бездействие, което ищецът счита, че е осъществено от ответника, се изразява в несъобразяване с установените факти от Районен съд – Мадан в хода на първоинстанционното производство по НЧХД №81/2023 г., изложени в мотивите на постановената първоинстанционна осъдителна Присъда №5/2024 г.

С Решение от 30.09.2003 г. по дело С-224 по делото „Кьоблер“ СЕС приема, че отговорността на държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС, извършени от националните съдилища, държавите – членки носят, когато нарушение е извършено от национална юрисдикция, която постановява решение като последна по делото инстанция. В конкретния случай ответникът Окръжен съд – Кърджали при постановяването на Присъда № 18/21.11.2024 г. по ВНЧХД №309/2024 г. по описа на ОС – Кърджали, е действал като последва съдебна инстанция, поради което същият е материално легитимиран да отговаря за нарушение на общностното право, извършени в хода на производството по делото.

За да възникне задължението на ответника за плащане на обезщетение за настъпилите вреди в патримониума на ищеца, с решение на СЕС по дело С-46/93 е прието, че е необходимо наличието на следните предпоставки: в производството по соченото дело да е допуснато нарушение на съюзна норма, която предоставя права на лицата, нарушението да е достатъчно съществено, и да е налице пряка причинна връзка между нарушението на задълженията на държавата във връзка с прилагане на общностното право и претърпените от ищеца вреди.

В конкретния случай ищецът се позовава на нормата на чл.47 от ХОПЕС, с която предвижда:

„Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.

Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.

На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.“ Нормата на чл.47 от ХОПЕС предоставя конкретни права на лицата, и е пряко приложима при осъществяване на дейността на съдебните органи, поради което нарушението на сочената норма от ПЕС би могло да ангажира отговорността на държавата, представлявана от процесуалния си субституент – съдебният орган, извършил нарушение на посочената европейска правна норма, в случай че се установи, че извършеното нарушение е „достатъчно съществено“. Определящ критерий за същественост на нарушението на правото на ЕС е явното и значително неспазване от държавата – членка на границите, които са наложени на нейната свобода на преценка, като СЕС указва неизчерпателно критериите за определяне на нарушението като достатъчно съществено – степента на яснота и прецизност 3 на нарушената правна норма, умишления характер на нарушението, дали грешната преценка е извинителна или не, както и неизпълнението от страна на националната юрисдикция на задължението за отправяне на преюдициално запитване /така в Решение №443/14.07.2025 г. по гр.д.№1370/2024 г. на ВКС – 3-то гр.отд./. Според практиката на СЕС, отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото право на ЕС.

В светлината на така установената практика на СЕС, настоящият съд констатира, че производството, от което ищецът твърди да е претърпял претендираните вреди, е наказателно производство от частен характер, образувано по тъжба на ищеца Г. В. П., в качеството на тъжител, против З.В.К., в качеството на обвиняемо лице, за извършено от нея престъпление от частен характер, с правна квалификация чл.182, ал.2 от НК, извършено в периода от 16.06.2023 г. до 11.08.2023 г. в гр. Мадан, изразяващо се в неизпълнение на влязло в сила Решение №321/08.12.2022 г., постановено по ВГД №237/2022 г. на ОС – Смолян, с което родителските права по отношение на детето В. Г.ев П. са предоставени на бащата Г. В. П., като в посочения период обвиняемата не е предала детето на бащата Г. В. П. за упражняване на родителските права, като случая е особено тежък. С постановената от първостепенния съд Присъда №5/17.05.2024 г. по НЧХД №81/2023 г. по описа на РС – Мадан съдът е признал З.В.К. за виновна в извършването на престъплението, в което е обвинена, за което й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, и глоба от 5000 лв., като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено условно, с определен изпитателен срок от три години. С присъдата на първостепенния съд З.В.К. е осъдена да заплати на тъжителя направените него разноски в размер на 12 лв. за държавна такса. Така постановената осъдителна присъда е била обжалвана от З.В.К., чрез упълномощения от нея адвокат А.С.. Жалбата е връчена на ищеца Г. П. лично, на 06.06.2024 г. /съобщение на л.6 от ВНЧХД №86/2024 г. на ОС Смолян/. По подадената жалба на 19.06.2024 г. е било образувано ВНЧХД №86/2024 г. по описа на ОС – Смолян, и с Определение №64/21.06.2024 г. делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседания на 09.09.2024 г. С Призовка от 27.06.2024 г. Г. П. е бил призован лично на 01.07.2024 г. за насроченото открито съдебно заседание на 09.09.2024 г. /на л.14 от ВНЧХД №86/2024 г./. В насроченото о.с.з. на 09.09.2024 г. частният тъжител не се е явил лично и не е изпратил процесуален представител. При установени по време на откритото съдебно заседание основания за отвод на членове на съдебния състав /поради предходно участие в състава на съда, разглеждал предходно ВНЧД №113/2022 г. на ОС – Смолян с предмет обжалване на Присъда №5/2022 г. на РС – Мадан по НЧХД №5/2022 г., за извършено от подсъдимата К. друго престъпление по чл.182, ал.2 от НК със сходна фактическа обстановка/, съдебният състав се е отвел от разглеждането на делото. След последователни отводи и на останалите съдии от състава на ОС – Смолян, делото е изпратено за разглеждане от ОС – Кърджали, където на 18.10.2024 г. е образувано ВНЧХД №309/20024 г. С Определение №139/23.10.2024 г. делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2024 г. Ищецът Г. П. е бил призован лично на 31.10.2024 г. с 4 призовка на л.8 от ВНЧХД №309/2024 г. В проведеното открито съдебно заседание на 21.11.2024 г. Геолги П. не се е явил, нито е изпратил свой процесуален представител. В същото съдебно заседание подсъдимата З. К. се е явила лично и със своя упълномощен защитник. Представени са нови писмени доказателства, и са приети от съда. Като е прието, че делото е изяснено от фактическа страна, с протоколно определение е приключено съдебното следствие и е даден ход на съдебните прения. След изслушване личната защита и последната дума на подсъдимата, съдът се е оттеглил на съвещание, след което е обявил Присъда №18/21.11.2024 г., с която е отменена изцяло постановената първоинстанционна осъдителна присъда, и подсъдимата е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.